Скъпи читатели, за нас е чест да ви срещнем, макар и задочно, с една жена, чието име е познато на много хора, сблъскали се лично с проблеми, свързани с психичното здраве. Става въпрос за д-р Румяна Бонева – дългогодишен лекар в ЦПЗ Проф.Д-р Ив.Темков – Бургас, от няколко години пенсионер. В своята дългогодишна практика тя е успяла да помогне на много болни и техните близки, които винаги ще я помнят с благодарност и обич.
ЗАПОМНЕТЕ, НЯМА БЕЗОПАСНА ДОЛНА ГРАНИЦА!
За някои хора и едно- две стандартни питиета на ден са твърде много. Бременните жени например не трябва да приемат никакви количества алкохол, ако искат да родят здраво дете. Децата под пет годишна възраст нямат развита ензимна система и не могат пълноценно да разграждат алкохола ,което може да доведе и до фатални последици. В литературата са описани смъртни случаи на деца, употребили алкохол. Ще премълчим за „ винената попара”, с която са захранвани много от нашите родители и прародители…Хората с чернодробни заболявания също в никакъв случай не трябва да употребяват алкохол.
Алкохолът дори и под „ легалния минимум” може да предизвика опасни промени във възможността за реагиране, контрола на мускулите и точното възприемане на заобикалящата действителност. Едно от първите неща, което променя алкохолът е възможността за правилна преценка. Следователно, човек не е в състояние да прецени доколко е повлиян от изпития алкохол, ако е нарушена именно възможността му за преценка. Неточната самооценка води до излишно самочувствие и увереност , които от своя страна са условие за предприемане на неоправдани рискове. За това в ситуации, в които човек трябва да бъде съсредоточен, когато има опасност от допускане на грешка с нежелателни последици, алкохолът непременно трябва да се избягва. При направени изследвания , дори опитни шофьори ,само след няколко питиета допускат грешки, които не биха допуснали, ако не са консумирали алкохол!
По- горе споменахме термина СТАНДАРТНО ПИТИЕ. Но какво представлява то?
Тъй като в различните алкохолни напитки се съдържа различно количество алкохол, то в практиката е възприето понятието СТАНДАРТНА ЕДИНИЦА АЛКОХОЛ. Тя се равнява на 0,5 унции чист етилов алкохол. За сведение, една унция е равна на 28,35 г. И в такъв случай излиза,че 0,5 унции алкохол се съдържа в следните количества употребявани спиртни напитки:
10 унции бира с 5% съдържание на алкохол = 283,5 г. бира
4 унции трапезно вино с 12% съдържание на алкохол= 113 г. вино
1,25 унции концентриран 40% алкохол = 35 г. концентрат 40%
1 унция 50% концентриран алкохол = 28,35 г. концентрат 50%
ИЛИ ЕДНО СТАНДАРТНО ПИТИЕ Е РАВНО НА:
283,5 г. бира
113 г. вино 12%
35 г. концентрат 40%
28,5 г. концентрат 50%
Трудно е да се определи безопасната дневна доза алкохол, тъй като това зависи от здравословното състояние, пола, расата,възрастта, теглото и др. Някъде в литературата са дадени до три стандартни питиета като максимална дневна доза , но като безопасна горна граница е може би по- разумно да се приемат до две стандарни питиета дневно, или :една бира от 500 г, 2 чаши вино от 226 г. и 60-70 г. концентрат. Моля, не ги възприемайте като сумарно количество! При това за жените дозата е 2/3 от тази за мъжете!
ПРИЧИНИ ЗА ЗАБОЛЯВАНЕТО И РИСКОВИ ФАКТОРИ
Алкохолната болест е само един от разпространените феномени на пристрастяване към вещества и на практика е форма на наркотична зависимост.А възникването на зависимост, независимо към какво вещество , се обуславя от няколко фактора, като основните са : самото вещество/ в случая алкохол/, социалната среда и индивидът с неговите наследствени качества и психологически особености.
И ако се прекъсне една от брънките на веригата човек- социална среда- алкохол, то няма да се развие и заболяване.
Да си представим свят без алкохол. Хората не са открили ферментиралия гроздов сок, а от гроздето правят, да кажем, мармалад .В такъв свят може да се появи зависимост към много други вещества / а защо се получава така е дълга тема и не е въпрос на това изложение/ ,но специално към алкохола зависимост няма как да се породи.
Или пък да си представим, че обществото е непримиримо към алкохолната консумация, както е например в ислямските държави. Тогава също много малко хора биха се осмелили да вкусят от забранения плод и това ще ги предпази от болестта.
И все пак аз смятам, че човекът е най- важното звено в тази верига. Защото индивидът може да бъде потопен в море от алкохол, да бъде подложен на неимоверен натиск от страна на приятели и близки да приеме от „ огнената течност“, но ако той категорично е решил да се въздържа от пиене на алкохол, то тогава неговото здраве е в най- сигурните ръце…
И все пак остава въпросът, защо някои хора са по- податливи към алкохолно пристрастяване от други. Изследователите са установили няколко рискови фактора, които ще разгледаме по- долу. Това, че у отделния човек са установени рискови фактори не означава, че той непременно ще развие алкохолна зависимост. Или пък обратното, че ако не са на лице рискови фактори, то той е застрахован от заболяване.
На първо място искам да поставя общото състояние на организма. Изтощителните болести, психически пренапрежения, които подкопават защитните сили много често предхождат алкохолния проблем. Случва се след прекаран хепатит, черепно- мозъчна травма, оперативни интервенции, хората да установят, че им е все по- трудно да спрат алкохолната употреба, че алкохолът става нещо много важно за тях. Но пак повтарям, досегът с алкохола е от решаващо значение за развитието на пристрастяване, независимо от наличието на каквато и да било предхождаща болест.
На второ място като рисков фактор ще поставя алкохолната консумация- т. е. по колко и колко често се консумира алкохол. Като рисков фактор обикновено се приема изпиването на над две стандартни питиета дневно, при това изпити за не по- малък срок от два часа. По- горе стана въпрос за термина стандартно питие, но пак държа да повторя, че едно стандартно питие е равно на около 300 г. бира, 113 г. 12% вино и около 35 г. 40% концентрат. Хората, които си позволяват по- големи от тези количества вече носят риск да получат телесни увреждания / на черния дроб, сърцето, нервната система / и да развият зависимост към дрогата алкохол. В рамките на 2-5 стандартни питиета дневно рискът от увреждане е средно висок, а над тези стойности- висок! И не забравяйте за колко време е изпито съответното количество…
Искам да ви обърна внимание и на едно особено свойство на организма при хора, които генетично са белязани с опасността да развият алкохолно заболяване. А това е повишеният алкохолен толеранс, който ще разгледаме като трети рисков фактор. Обикновено хората, които пият умерено, след 1-2 питиета вече усещат въздействието на алкохола и спират да пият. Но има друг тип хора, тези с повишен толеранс към алкохола, които могат да изпият много по- големи количества алкохол, без да се чувстват упоени. Това качество е понякога вродено, но може да се развие и след засилена алкохолна употреба. Такъв човек си мисли, че организмът му е по- силен, отколкото на другите, че може да се освобождава от алкохол по- бърза , отколкото другите и за това големите количества алкохол не водят при него до напиване. Но всъщност нещата не стоят точно така. По- скоро тези хора нямат вътрешен механизъм, който да сигнализира, че алкохолът в кръвта им стига опасно ниво, над което могат да се увредят мозъка и вътрешните органи. Това е като да нямаш чувство за болка. От начало може да сметнеш, че това е предимство, но само си представете какво ще се случи, ако се опрете до гореща печка без да почувствате това и не се дръпнете на време?! Алкохолният толеранс може да се определи, като се изследва нивото на алкохол в кръвта, но тъй като това е трудно изпълнимо в ежедневието, то смятам, че всеки сам може да прецени дали му е необходим повече алкохол, отколкото на другите, за да се почувства упоен, или пък му трябват по- големи дози алкохол, отколкото в миналото, за да достигне същото ниво на опиване , както преди.
А на четвърто място ще разгледаме рисковия фактор, който за голяма част от изследователите се смята за основен фактор, водещ до зависимост. И това, може би се досещате, е фамилната обремененост. Доказано е, че хората, които имат алкохолици в семейството си имат по- голям шанс да се разболеят от алкохолна болест. Синовете на алкохолиците се разболяват четири пъти по- често, отколкото синовете на здравите. Правени са изследвания на осиновени деца на алкохолици, при които се развива алкохолна болест толкова често, колкото и ако биха останали в рождените си семейства. Това недвусмислено показва генетичната предразположеност към заболяването. Но пак повтарям, рисковият фактор не означава, че заболяването е фатално и неизбежно. Просто човек трябва да е наясно с фамилната си предразположеност към определени заболявания и да се съобразява с нея. Както наследствено обремененият със сърдечни заболявания трябва да се пази от наднормено тегло, тютюнопушене и преумора, същото се отнася и до индивида, обременен с алкохолизъм. Просто трябва да се докосва по- рядко, а по- добре и никак до алкохолни напитки!
Всеки сам може да определи наследствения си риск от заболяване, като си направи следния прост тест:
Ако баща ви е с алкохолен проблем 2 т.
Ако майка ви е с алкохолен проблем 2 т.
За всеки брат с алкохолен проблем 2 т.
За всяка сестра с алкохолен проблем 2 т.
За всеки баба и дядо с алкохолен проблем 1 т.
За всеки вуйчо, чичо или леля с алкохолен проблем 1 т.
Ако имате събрани следния брой точки вие имате:
0-1 т. нисък риск от алкохолно заболяване
2-3 т. среден риск
4-6 т. висок риск
7 + т. мн. висок риск
Вярно е, че децата на алкохолиците са с вроден висок толеранс към алкохола и че те се разболяват четири пъти по- често, отколкото другите. Но по принцип е вярно и това, че младите хора, особено в юношеска възраст са особено податливи на алкохолни увреждания и при тях проблемите започват значително по- рано, отколкото при възрастните, употребяващи същите количества алкохол. Докато при възрастния индивид са необходими около десет години масирана алкохолна консумация, за да се развие зависимост към алкохола, то при младежите под 20 г., а също така и при жените този срок е около две години. За това като пети рисков фактор за заболяване ще посочим ранната алкохолна злоупотреба. Колкото в по- ранна възраст започнат алкохолните проблеми, толкова по-сериозни са последствията. Вие сами можете да определите този рисков фактор, като попълните следния тест:
Посочете възрастта на първото си напиване.
Посочете възрастта на първата загуба на контрол/ невъзможността да спрете да пиете след 1-2 питиета, или пък когато другите спрат да пият./
Посочете възрастта на първите си проблеми поради алкохола / напр. наранявания в пияно състояние, арест /.
Съберете посочените години и разделете цифрата на три. Ако липсва при вас една от проявите, напр. загуба на контрол, то тогава разделете на две.
Под 25.0 вие имате висок риск за алкохолни усложнения
25.0-39.9 – среден риск
40.0+ – по- малък риск
На шесто място като рисков фактор ще разгледаме употребата на други дроги. Хората, употребяващи други дроги освен алкохол са подложени на тяхното засилено въздействие с опасни последици. Дори ако се намали приема на една от дрогите, то неминуемо за сметка на нея се увеличава приемането на другата дрога.Има описано и едно явление, което се нарича кръстосана зависимост. То се изразява в това, че употребявайки едно вещество, човек автоматически получава зависимост и към друго подобно вещество,без да го е употребявал до тогава. Такава кръстосана зависимост има например между алкохола и транквилантите. Неслучайно алкохолиците по- трудно се поддават на упойка в сравнение с неалкохолиците.
Предупреждение! Ако имате проблем с алкохола и ви се наложи да бъдете поставени под упойка, то непременно предупредете анестезиолога за това!
В зависимост от това каква друга дрога се приема заедно с алкохола, то рискът от усложнения и развиване на зависимост може да се прецени катго нисък, среден и висок.
Нисък риск има само при липса на употреба на други дроги.
Средният риск е свързан е с употребата на марихуана, хашиш, амфетамини, транквиланти, барбитурати и то за срок по- къс от три месеца!
Висок риск носи едновременната употреба на алкохол с кокаин, крек,хероин,метадон или други опиати. Но също така и употребата за срок по- голям от три месеца на марихуана, амфетамини, транквилизатори, барбитурати.
И на края , но не като най- маловажен рисков фактор ще разгледаме психическата предразположеност на индивида към създаване на алкохолен проблем. Смята се, че хората, които са по- себенеуверени, постигат по- малки успехи в обучението и работата си, или пък са импулсивни, неорганизирани, са подложени на по- голяма опасност да развият алкохолно заболяване. Такива хора понякога пият , за да избягат от проблемите си и да облекчат неприятните си изживявания. Те много често се свързват и с лица, които също така пият много и приемат алкохола като нещо, което им помага на да бъдат по- дружелюбни, релаксирани, щастливи. При някои психически заболявания- напр. Манио- депресивна психоза и епилепсия, рискът от развиване и на алкохолна зависимост е много голям. В такива случаи лечението при психиатър е задължително!
Но както беше подчертано и по- горе, не е необходимо непременно да си под влияние на някои от рисковите фактори, за да заболееш от алкохолизъм. Рисковите фактори само увеличават възможността за бъдещи проблеми с алкохола. И то при употреба на повече от две стандартни питиета дневно, нали?
Следва продължение
Из книгата “ Самопомощ при алкохолен проблем“ на д-р Румяна Бонева, психиатър
