За да спуснати завеси каква си ти?
За да спуснати завеси каква си ти?
Под ежедневни дрехи сърце дали гори?
С пазарска чанта пак ли те заглеждат?
Когато си с метла, дали въздиша някой със надежда.
И за външното ли някой само се натиска
или пък всичко твое някой днес го иска.
Дали до теб ще е когато си сърдита
или по твоето дупе само той залита.
Кога и как се смееш знае ли
или само да го види си мечтае.
Дали той чака без да дразни
или пък без мисъл си нехае.
Те всички искат, огъня в ръце да вземат
Да сложат го да себе се като емблема
Но честичко със пясък го засипват
за тях е просто празнична свещичка.
И само търпеливия си знае
Че огъня гори и често пари.
И силния той огъня ще варди.
Че страх не знае той от горските пожари.
Ивайло Петков
07.11.2021
Част от стиховете в сборника „Отвътре“ на Ивайло Петков.
Стиховете се публикуват за първи път тук в HappyWoman.bg
Всеки ден по един подарък за вас
