Родителската „диагноза“ определя вярването на детето за себе си, пишат психолози. Да обичаш дете означава да го научиш да се справя във всяка ситуация, в случай на неуспех или провал, да вижда перспективата, да вярва в себе си, да търси и намира изход.
Децата приемат насериозно всичко, което казваме, те ни вярват. Ние сме важни за тях. Затова нашето мнение, оценка, която те смятат за безусловна истина за тях, понякога звучи като присъда. Особено, ако им го казваме често, изтъквайки им някои техни качества или неспособност. Те наистина вярват в нас. И смятат мнението ни за тях за окончателно, както и „диагнозата“, която им поставяме. И сами започват да вярват в това.
Отношения на доверие: Как да бъдете родителят, с когото децата ви искат да говорят?
Не прекалявайте със забележките към детето
Как да развием потенциала на детето, за да се справя добре в живота
Как можете да помогнете на детето си да повярва в себе си?
Колко лесно и необмислено ние, родителите, често поставяме своите „диагнози“, обричайки детето именно на нейното потвърждаване. Ние самите лишаваме децата си от възможности за растеж, разкриване на някои способности, поставяйки „диагнози“, като „той не помни поезия“, „тя не може да рисува“, „той е спънат в краката“ и др.
Колко пъти, предлагайки на възрастните да нарисуват нещо, което е необходимо в хода на някои упражнения по време на обучение, психолозите чуват: „Не мога да рисувам!“. „Откъде знаеш това? Кой ти каза? Просто започнете“, отговарят психолозите. Само тези, които знаят, че не могат и не опитват повече, наистина няма да могат… Така понякога в рамките на няколко дни след обучението, хората започват да рисуват! Защото те просто отменят поставената им в детството „диагноза“, че не умеят да рисуват.
Често именно нашите родителски оценки водят до по-сериозни последствия от способността или невъзможността да се направи нещо.
Нашите мнения понякога водят децата до безпокойство, до неверие в себе си, до отказване, до обреченост. Дори нашият невинен на пръв поглед въпрос: „Е, какво направи? Какво направи, питам те!“, казано с трагичен глас, за не толкова значима постъпка на детето, го кара да почувства, че се е случило нещо ужасно.
Понякога, отново, дори без да искаме, предизвикваме у детето усещане за непоправимост на случилото се, за обреченост, защото е направило нещо, което вече не може да се промени.
Например, майчина реплика, повтаряна многократно в детството: „Господи, какво е това наказание!“ – в продължение на много години предизвиква у детето чувство на вина, съмнение в себе си, дори страх от изграждане на сериозна връзка с партньор. Наистина – кому е нужно „такова наказание“! Защо да съсипва живота на хората?
Подобно на горното и майчиното „пророчество“: „Нищо добро няма да излезе от теб!“, повтаряно за детски лудории и непослушание, преследва порасналия човек през целия му живот.
И в ситуация на всякакъв провал, толкова естествен за всеки човек, който живее живота си, тези думи изникват в главата му като изречение – майка ми каза, че нищо добро няма да дойде от мен… Осъзнавайки нашите пророчески, „творчески“, способности, трябва да разберем, че детето не трябва да се учи от нас, родителите, за такива необещаващи сценарии от живота си! Съгласете се, че вие като възрастен, знаете колко е важно това. Важно е да не се отказвате в нито една ситуация. Колко е важно да вярваме, че всичко със сигурност ще бъде наред… Но за това трябва да дадем на детето възможност да види изхода, да го научим да вярва в себе си и силите си, да не пада, да не предава. Че всяка грешка може да бъде поправена.
Имаме нужда от помогнете на детето да осъзнае, че всичко може да се промени, че има силата да поправи грешката, да стане по-добро, по-силно.
В края на краищата ние, възрастните, знаем, че всичко се променя. Именно това знание трябва да споделим с детето. И никой освен нас няма да каже на нашите деца, че те имат възможност да останат добри дори след лоши дела. Може би това е едно от най-важните убеждения, които трябва да формираме у децата си, което наистина ще ги подкрепя в живота. За което ще ни бъдат искрено благодарни.
И за това – отново трябва да помогнете на детето да осъзнае причината за действията си – ще бъде по-лесно да разбере как да промени ситуацията, къде да намери изход. Поради тази причина трябва да развием разбиране за причините за действията на детето. Развийте положителен поглед към детето. Бъдете съзнателни какво му казваме.
Именно в тези обяснения и вярата в доброто дете, което дори и да направи нещо лошо, има перспективата да се поправи и да остане добър човек, има истински израз на любов!
Детето ви хапе – трябва да му кажем, че скоро ще порасне и ще спре да го прави. Че всички малки деца хапят, но после спират. Детето е взело чужда вещ – защото е още малко и не може да устои на желанията си. Но определено ще порасне и ще разбере, че всеки човек има свои собствени неща и може да ги вземе, само като попита. То определено ще научи това и ще израсне честен човек.
Детето карало ли се е с други деца? Така то се защитава. Но с течение на времето то ще разбере, че може да се защити не само с бой и караници. Ще се научи да преговаря, да избира приятелите си, с които няма да се налага да се кара. Детето е грубо с възрастните, но определено ще се научи да се държи така, че да не обижда другите хора, да не излива настроението си върху тях. Всичко това идва с възрастта. Вие му помагате чрез любов, чрез вашите обяснения, като вярвате в него, като го разбирате и го приемате.
Ето защо, отново, за нас, възрастните, е толкова важно да помним себе си като малки. Трябва да кажем на децата си, че ги разбираме, защото в детството си ние самите понякога вземахме чужди вещи или мамехме, карахме се или получавахме двойка в училище. Но израснахме добри, нормални хора.
За нашите деца ние трябва да бъдем модели на перспектива в живота. Ето защо, е хубаво да си спомняме детството и да говорим с децата си за него. За нашите преживявания, отминали във времето. За нашите кавги с връстници, с които по-късно сме се помирили, защото винаги има място за промяна към по-добро!
Мария Силвестър „опакова“ улични репортажи: Аз съм нещо друго, не знаем точно какво
Тази статия е защитена от Digiprove © 2023 Happy Woman BG
