Великденски пости е период наричан и Великият пост. Според християнската традиция Великденски пости започват с опрощаване на греховете, изповед и причастие. Според вярванията това не може да бъде постигнато, ако мислите и думите не са чисти, а делата – добри. По време на Великденските пости е добре да се молим повече, да правим добри дела, да бъдем смирени и да се въздържаме от желанията, произтичащи от нашата материална природа.
ПРОШКИ-СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ-НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА
Домашна рецепта за Великденски меденки
Как да избелим кафяви яйца, ако нямаме бели за Великден?
Възкресение Христово – Победа над смъртта!
Великденски пости: кога започват и колко дни продължават?
Великденски пости продължават четиридесет дни (40 дни) и Страстната седмица (седмицата преди празника Великден) – общо 48 дни. Датата на началото и края на поста е подвижна, но задължително започва в ден понеделник и завършва на Велика (Светла, Бяла) неделя – първия ден на Великден.
Православните християни присъстват на сутрешна литургия, подготвят се за Великден и благославят великденската храна. В Йерусалим на Велика събота Благодатният огън слиза в църквата на Божи гроб, който след това се транспортира по света, за да почетем предстоящия светъл празник на Възкресението.
Какъв е смисълът на Великденски пости (Великия пост)?
Подготвяйки се за Светлия празник – Великден, човек се стреми към духовно извисяване, чистота на мислите, към овладяване на слабостите си, към освобождение от пороците. Например, да се откаже завинаги от лошите навици в полза на здравословния начин на живот. В този смисъл не става дума само за отказ от алкохол и тютюнопушене, а и за навика да съдим хората или злословието.
Дълбоката същност на поста не се състои в ограничението на храненето. Духовниците напомнят, че това не е само диета. Тези дни са ни необходими, за да осъзнаем смисъла на живота.
Погрешно е да се вярва, че постът е „успешно преминат“, ако човек само е постил, но не е посетил храм, не е очистил ума от лоши мисли, не се е молил, не е вършил добри дела.
Нека да погледнем и от друга гледна точка на Великденски пости. От страна на науката категорично се препоръчва необходимостта от дни или седмици на разтоварване. Вече е доказано, че ограничението в храненето регенерира отслабените имунни клетки, поддържа здравата тъкан и стимулира организма към самовъзстановяване. Организмът ще се насити с витамини и минерали. А това несъмнено повишава качеството и продължителността на живота.
Примерен начин на хранене по време на Великденски пости – диетични препоръки по дни.
Понеделник, сряда и петък е препоръчително да се придържаме към т.нар. сухоядство.
Сухоядството (суровоядство) означава консумиране на храни от растителен произход, без предварителна топлинна обработка (варене, пържене, задушаване или печене).
# Понеделник – сухоядство
# Вторник – топла храна, приготвена без мазнина
# Сряда – сухоядство
# Четвъртък – топла храна, приготвена без мазнина
# Петък – сухоядство
# Събота – топла храна с растителна мазнина
# Неделя – топла храна с растителна мазнина
Топла храна без олио включва готвене без добавяне на растително масло или друг вид мазнини.
Топла храна с олио се приготвя с растителни мазнини (слънчогледово олио, зехтин, ленено масло и други, но без масло от животински произход).
Пълен отказ от храна, ако организма може да издържи: в първия ден на Великия пост и на Разпети (черен) петък.
Разрешава се риба и морски дарове на Благовещение (25 март и на Цветница.
Великденски пости: разрешени растителни продукти за постно хранене:
-зърнени храни, макаронени изделия, елда, ориз, боб, грах, нахут и др.);
-постен хляб;
-пресни плодове и зеленчуци: ябълки, портокали, картофи, цвекло, лук, моркови, краставици, домати, копър, магданоз и др.;
-ядки, сушени плодове, семена;
-гъби;
-черен шоколад, халва, мармалад, конфитюр;
-риба и морски дарове, но само в разрешените дни.
Не пропускайте да включите в менюто си прясно набрана коприва, глухарче, лапад, киселец и др.
Не забравяйте за: пиенето на вода, на билкови чайове, за разходката сред природата, ходенето в планината, но не се преуморявайте. Правете дихателни и физически упражнения, медитирайте, практикувайте йога (можете да посетите йога център). Слънчевите дни стават все повече, не пропускайте да бъдете, колкото се може по-дълго на слънце, за да се заредите със слънчева (божествена, животворна) енергия.
Какво не се яде по време на Великденски пости
По време на гладуването се препоръчва да се откажат следните продукти:
-всички видове месо (свинско, телешко, пилешко);
-яйца и продукти, които ги съдържат;
-мляко и млечни продукти (кефир, кисело мляко, сирене, извара, заквасена сметана, майонеза, масло);
-сладкиши и бързо хранене.
На Великден, когато е краят на строгия пост, няма ограничения в храната. Постепенно можете да се върнете към обичайния ви начин на хранене.
Кой може да не спазва Великденски пости?
Освобождават се от постене бременните жени и кърмачките, деца до 14-годишна възраст и хора с хронични заболявания.
Разрешено е да не постят работници, извършващи тежък физически труд. С оглед на това, че при ограничено хранене може да настъпи спад в нивата на кръвната захар или кръвното налягане, което може да доведе до неприятни последици.
Забележка: Все пак, ако някой чувства потребност и пожелае да пости, задължително трябва да се консултира с лекар.
7 причини за спазване на Великденски пости
1.Великиденски пости (Великия пост) е период на духовен тласък и душевно усъвършенстване. Най-доброто време да почувствате Божествената енергия в себе си.
2.Постът помага да се борим със страстта на лакомията, пази от нея, за да не се превърнем в роб на плътта.
3.Великият пост ни насърчава към търпение и смирение.
4.Човек получава възможност да се научи да цени простата храна и простите удоволствия от живота, да благодари на Бога за това. 5.След излизане от поста вкусът на обичайната храна се усеща по нов начин.
6.Постът ни създава чувство за утеха и душевен мир.
7.Освен това, по време на пости, се спестяват пари, които могат да бъдат дадени за милостиня и за благотворителна кауза.