Възкресение Христово е в основата на нашата вяра. Това е първата, най-важна, велика истина, с която апостолите започват своята проповед.
Както смъртта на Божият син извърши очистването на нашите грехове, така и Неговото възкресение ни даде вяра във вечният живот. Следователно, за вярващите, Възкресение Христово е източник на постоянна радост.
Вероятно няма човек на земята, който да не е чувал за Възкресение Христово!
Но във време, когато самите факти за неговата смърт и възкресение са толкова широко известни, тяхната духовна същност, вътрешният им смисъл са тайната на Божията мъдрост, справедливост и неговата безкрайна любов.
Господ Исус Христос умря на кръста в петък, в навечерието на еврейската Пасха.
В същия ден вечерта Йосиф, богат и благочестив човек, заедно с Никодим, свалили от кръста тленното тяло на Иисус, обвили го в специална тъкан, наречена „плащаница“, както е трябвало, според тогавашните обичаи. Погребали го в каменна пещера.
Йосиф бил издълбал тази пещера в скалата за собственото си погребение, но от любов към Божият син му я отстъпил. Тя се намирала в градината на Йосиф, до Голгота, където Христос бил разпнат. Йосиф и Никодим били тайни ученици на Христос.
Към камъка, покриващ входа на гробницата, бил прикрепен символ. Всичко това било направено от предпазливост, тъй като те знаели предсказанието на Иисус Христос, че ще възкръсне на третия ден след смъртта си.
В неделя, рано сутринта, било още тъмно, а войниците на поста си до запечатания ковчег, Иисус Христос възкръснал от мъртвите. Тайната на възкресението, както и тайната на въплъщението, са неразбираеми.
Със своят човешки ум ние разбираме това събитие по такъв начин, че в момента на възкресението душата на Богочовека се е върнала в неговото тяло, поради което тялото е оживяло и се е преобразило, ставайки нетленно и одухотворено. След това възкръсналият Христос напуснал пещерата, без да падне камък и без да наруши първосвещеническия печат. Воините не разбрали какво се е случило в пещерата, но след възкресението продължили да пазят мястото.
Скоро станал земетресение, когато Ангел Господен, слязъл от небето, отместил камъка на пещерата и седнал върху него. Погледът му бил като мълния, а дрехите му били бели като сняг.
Мария Магдалина първа дошла на гроба.
След като видяла ковчега празен, тя хукнала обратно към учениците Петър и Йоан и ги информирала за изчезването на тялото на Месията.
Малко по-късно други миряни дошли при гроба. Те видели млад мъж, седнал от дясната страна, облечен в бели дрехи. Тайнственият младеж им каза: „Не се страхувайте, защото знам, че търсите разпнатия Иисус. Той възкръсна. Идете и кажете на учениците Му, че ще го видят в Галилея.“ Развълнувани, те се втурнали към учениците.
В първият ден на Своето възкресение Господ няколко пъти се явявал на своите ученици, които се криели от преследванията поединично и на групи в различни части на Йерусалим. Според църковната традиция Христос първо се явил на майка си, което утешило майчината й скръб.
След това Той се явил и на другите вярващи жени, казвайки им: „Радвайте се!“
Жените побързали да споделят тази радостна вест с другите апостоли. В същия ден се явил още на ап. Петър и на още двама свои ученици.
Вечерта той се явил на всички апостоли, които се събрали, за да обсъдят Неговото възкресение. Страхувайки се от преследвания, апостолите се заключили в една от къщите на Йерусалим.
Седмица след това Господ отново се явил на апостолите, включително на ап. Тома, който отсъствал при първото явяване на Спасителя.
На четиридесетия ден след възкресението Си Исус Христос в присъствието на апостолите се възнесъл на небето и оттогава той пребъдва „отдясно“ на баща си. Апостолите, насърчени от възкресението на Спасителя и Неговото славно Възнесение, се върнали в Йерусалим, очаквайки слизането на Светия Дух върху тях.
