Станислава Айви е журналист, писател, режисьор и пътешественик. Нейният живот е изпълнен с дъга от красиви и неописуеми емоции, които я правят истински щастлива. Жена, която смело следва своите цели, въпреки страховете. Станислава Айви доказва за пореден път силата на женската същност. Тя е пример за това, че когато последваме мечтите си, независимо от техния мащаб, шансът те да се превърнат в реалност е много голям. Нуждаем се само от силна вяра и любов. Към самите нас.
За вдъхновението да създаваш изкуство и за силата на любовта към професията, вижте в интервюто от първо лице
Журналист, писател, режисьор, пътешественик. Как успявате да съчетавате всичко това? И остава ли Ви лично време само за Вас самата?
– Всичко, което изброявате е част от самата мен и са все дейности, които ме правят много щастлива и ме зареждат. Пътувам навсякъде, готова да снимам и да запечатвам истории по всякакъв начин, които после влизат в някои от книгите или филмите ми или просто ме вдъхновяват. А останалото ми лично време включва разходки с кучето ми, спорт и срещи с приятели.
Какво Ви вдъхнови да започнете да пишете книги?
– Започнах да пиша книги, за да запазвам спомените си от пътешествия по света или истории, които са ме впечатлили. Сюжетът може да бъде провокиран от среща с нов човек или място, което отключва някаква асоциация.
Коя от книгите Ви смятате за най-докосваща аудиторията?
– Трудно ми е да определя, тъй като всичките ми романи са с цел приятни емоции и пренасяне в друг свят, без каквато и да било претенция за нещо друго. Само “Като на кино” е различна, защото тя е документална и донякъде по-лична, поради факта, че не можеш да украсяваш преживяванията си.
А коя най-много Ви докосна?
– Може би първата ми книга – “Фалшът е начин на мислене”, защото тя постави началото на това да бъда достатъчно смела други хора да четат моите истории. Харесва ми цялото преживяване.
До колко важно за успеха в живота е да обичаш това, което работиш? И работата ти да не е просто работа, от която да живееш, а начин на живот?
– Изключително важно е, за да бъдеш щастлив и да се чувстваш себе си. Когато правя интервюта, например, е важно те да са интересни за мен самата, за да бъдат интересни и за зрителите.
Кое е общото между киното и реалността?
– Човешките истории – те са основа за най-добрите филми, а сме заобиколени от най-разнообразни такива.
Какво Ви даде телевизията?
– Телевизията ме научи на толкова много неща – поведение пред камера, да поддържам разговор във всякакви ситуации, да монтирам, да мога да преценя какво би било интересно на аудиторията да научи и не на последно място – запозна ме с прекрасни хора.
А какво ви отне?
– Телевизията има способността да превземе цялата ти същност и всичко да се върти около нея, но истината е, че когато я няма в живота ти, може много да ти липсва.
Липсва ли Ви?
– Нашата раздяла не беше дълга и в последната година и половина имам удоволствието да съм част от екипа на “На кафе”. Правя рубрика за кино всяка сряда и помагам редакторски за подготовката на предаването. Така успявам да съчетая работа и пред камера, и зад кадър.
Книга или филм? Кое предпочитате?
– Две съвсем различни преживявания са и няма как да избера едното.
Казват, че книгите развиват нашето въображение, противно на филмите. Вярно ли е това?
– Според мен развиват различни части от нашето въображение. Има и книги, и филми, които са ме карали да мечтая и да се вдъхновявам и са ми помагали в различни моменти от живота ми.
Киното и книгите ни карат да мечтаем. Вие за какво мечтаете?
– Мечтая да правя повече филми и с риск да прозвуча клиширано – за по-добър свят, в който имаме повече търпение и толерантност един към друг и в който няма толкова насилие над животни и хора.
Коя е най-вълнуващата Ви среща с известна личност до сега?
– Много са, трудно ми е да избера една – Кевин Спейси, Кейт Уинслет, Гийермо Дел Торо, Чарлийз Терон, Антъни Хопкинс, Исабел Алиенде. Прекрасно е да си се докоснал до всеки един от тях и дори да е било за кратко, да сте успели да си поговорите истински.
С кого бихте искали да се срещнете?
– Ако можех да избирам щях да отида назад във времето и да се срещна с Леонардо Да Винчи.
Ако имахте право само на един въпрос към него, какъв щеше да е той?
– О, цял списък е – за картините му, за изобретенията му, за всичко, което е правил този гениален човек. Бих прекарала един цял ден с него.
Какво има по света, което в България липсва?
– Самоирония.
А какво има в България, което липсва по света?
– Свобода да пробваш повече неща в живота. Понякога се оплакваме от мащаба на всичко, което можем да направим тук, но истината е, че той има и своите плюсове от тази гледна точка.
Може ли човек да си постави за цел да бъде щастлив? И осъществима ли е тя?
– Според мен не работи като цел, а по-скоро трябва психически да се освободиш от всякакъв натиск и да направиш това, което душата ти иска.
Какво от екрана и зад кадър, остава скрито за публиката?
– Колко много работа е всъщност да създадеш нещо красиво и интересно на екрана и какъв голям екип се изисква за това.
Животът има смисъл, когато…?
– Обичаш – близките си и това, което правиш и успяваш да намираш удоволствие в малките неща.
Жена със страхотна кариера и множество постижения има ли страхове?
– Разбира се, според мен всеки има страхове, особено в света, в който живеем.
И кои са Вашите страхове?
– Свързани са с хората и животните, които обичам, не бих искала да знам, че страдат.
Има ли разлика от киното в България и това в световен мащаб?
– Разбира се, че има. Киното в световен мащаб може да си позволи огромен размах именно поради този мащаб и бюджетите, с които разполага.
Ако можехте да бъдете друг човек за един ден, кого бихте избрали?
– Асистент на Дейвид Финчър.
И какво бихте направили в неговия образ?
– Бих наблюдавала как снима филми Дейвид Финчър.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
