Има нещо, което е загадка съдбовна – как човекът превръща любовта си във злоба? Как настава в сърцето тази тъжна промяна – вместо песен на славей, тъмен крясък на врана? Как щастливата глътка до отровата стига? Как прегръдката нежна става тежка верига? Има нещо в простора, непонятно за мене… Обяснете ми, хора, от любов озлобени – как сърцето обича само няколко мига?… Злоба има за всички. Любовта не достига.
Георги Константинов
Ще има хора, които ще ти подливат вода. Такива, чиято задача в живота им е да ти дават криле. Но уви – те ще ти ги отрежат. И ще ти кажат, че не може да летиш. Не си способен. Ще искат да се откажеш. Да приемеш, че наистина не можеш. И да се предадеш. И тогава, когато си на път да се смириш. Тогава, когато си готов да сведеш тихо главата си надолу пред тях, точно тогава си спомни за живота.
И как имаме само един единствен шанс да го живеем. И как Бог е избрал теб и ти е направил такъв безценен подарък. Точно тогава си спомни и за себе си. И за всички онези мечти, които някога караха сърцето ти така силно да тупти. Някога преди да ги убият. Всъщност преди да позволиш да ги убият. Спомни си за надеждите, които таеше в себе.
И за обещанието, което беше дал на себе си, а то гласеше: „Винаги напред и никога назад“. Само че сега не се връщаш назад, а падаш. Падаш в пропастта на отчаянието, на предаването. Но не падаш сам, а някой друг те бута. Защото иска да те види там долу. Паднал и отчаян. Същия този ще го припознаете в лошия шеф, който само ви крещи. В приятеля, който всеки ден ви повтаря, че мечтите ви са прекалено големи. В преподавателя, който ще ви скъса на изпит, въпреки че сте отговорили на всички въпроси, които той ви е задал.
В живота ще срещате много хора, които с усмивка на лице и за „ваше добро“ ще ви подливат вода. Ще ви казват, че мечтите ви смешни, невъзможни, а амбициите – твърде големи. Но тези хора никога няма бъдат искрени към вас.
Защо го правят? Въпрос, чийто отговор не мога да ви дам. Може би от завист, може би от злоба. Човек дава на света това, което носи вътре в себе си, нали? Лошите хора никога няма да се променят. Те идват в различни образи, но винаги с една единствена цел – да ви унищожат.
Но изборът е ваш. И на никой друг. Вие избирате на кого да повярвате – на онзи, който ви казва, че не можете или на себе си. И точно тогава, преди да направите този избор си спомнете, че този, който вярва във вас ще ви дава кураж и всеки ден ще повтаря колко прекрасни и стойностни сте. Кого ще изберете?
Няма по-правилно решение от това да избереш себе си. И да вярваш в себе си. Да вярваш, че мечтите, които имаш сега, един ден ще бъдат реалност. И наистина този ден ще дойде. Стига да вярвяш силно и да не спираш да вървиш по пътя към своите мечти. Но с вяра и любов. На първо място към себе си. Защото само този, който не е повярвал достатъчно в себе си , не е успял да достигне своите мечти, независимо от техния размер.
Всичко е възможно. Само повярвай. От сърце.
