Съединението на Княжество България и Източна Румелия се празнува ежегодно на 6 септември. Това е един от официалните празници в Р. България, които са неработни през годината.
Бялото, зеленото и червеното бавно се устремяват нагоре и засияват на фона на яркосиньото септемврийско небе. Шестият ден на септември е. Точно днес е време да спрем за малко, да слезем от бясната въртележка на ежедневието, да поемем въздух и да си спомним. Кои сме, откъде идваме и накъде вървим.
История за Деня на Съединението на Източна Румелия с Княжество България
От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата (в-к „Борба“) и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта, но той, макар да одобрява идеята за обединението, е скептичен към липсата на реалистични планове на комитета.
Планира се Съединението да се проведе в началото на септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града.
Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Министър-председателят беше изостанал от събитията, той научава голямата новина по-късно даже и от най-обикновения граждани. Новината я научава, когато файтонът му влиза в Търново.
След като се осведоми от София за последните сведения от Южна България и след като изрази волята си, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. Тогава и двамата решават да се пристъпи веднага към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и свика Народното събрание на извънредна сесия. Когато на 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия, то одбрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява Каравелов и той поисква да се отпуснат десет милиона кредит за обявената мобилизация.
И ако в подготвителния период и в самия удар на революционния акт, Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването и в събирането на плодовете от тоя акт, за отстояването, налагането и признанието от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, тъкмо в тоя важен момент, когато се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение.
Какво било първоначалното намерение на БТЦРК за обявяване на Съединението
Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.
На 5 септември няколко стотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега – гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация.
След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия.
Благодарение на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В договора успяват да се защитят принадлежността на Бургас и областта към Княжеството, но се отнемат Кърджалийска околия и Тъмръшките села.
С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Как е защитено Съединението на България?
След акта на 6 септември 1885 г. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница, а сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. На 24 октомври 1885 г. е свикана конференция на представителите на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос. На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война. Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. на практика утвърждава съединението.
След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Дипломатическо и международно признание
Съединението получава дипломатическо и международнопризнание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година. Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението най-после ще получи дипломатическо и международно одобрение.
Този важен договор беше подготвен от българския политик и дипломат Илия Цанов и неговия екип. По турска страна, спогодбата беше подписана от Кямил паша и султана. В този договор се запазват границите на Княжеството България и територията на Източна Румелия, но се намират от Кърджалийските околии и Тъмръшките села.
С подписването на този договор, България и Османската империя установиха общо правителство, парламент, администрация и армия. Единственото различие, което остава до обявяването на Независимостта на България през 1908 година, беше формалното назначаване на българския княз от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Съединението на Княжеството България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година остана като един от най-важните моменти в българската история, символ на националното обединение и борбата за независимост. Този ден се отбелязва всеки септември като празник на обединението , който подчертава силата на единната нация и нейния път към свободата и независимостта.
България отбелязва Деня на Съединението.
Дни като този са за да си спомним. Да осмислим една проста истина – щом след всички изпитания, през които сме преминали, днес ни има на картата на света, това не е случайно.
И нищо, че в последните месеци сякаш сме зрители на някакъв странен театър на абсурда.
И нищо, че повече от три десетилетия преливаме от пусто в празно и че след всички приказки за „пазарната икономика“ и „парламентарната демокрация“ към днешна дата сме се докарали до „парламентарна икономика“ и „пазарна демокрация“. Това са ненаучените ни уроци.
Затова – нека замълчим и сведем чела с мисъл за всички онези, които са платили с живота си цената на това да я има България. Да ни има нас.
Във времето след този радостен за целия народ ден обаче идва предизвикателството Съединението да бъде опазено и защитено. Редица общественици и революционери дават живота си за тази национална кауза, родила се и живяла години наред в умовете и сърцата на българите, разделени несправедливо от Великите сили.
С чествания и други инициативи в цялата страна ще бъде отбелязан празникът.
Честит 6 септември на всички по „върховете“ на властта, които вероятно си въобразяват, че са безсмъртни и затова не спират да трупат. Но безсмъртни са човешката алчност, лицемерие и глупост. Както и достойните дела и саможертвата в името на по-доброто бъдеще! Всеки се самоопределя с изборите, които прави.
Честит 6-ти септември и на тези, които са извън България – на отчаяните и гневните, тръгнали да търсят по-добър живот за себе си и децата си. Дано си струва… Но помнете кои сте и откъде сте. Защото извън пределите на България всички ние сме просто прашинка на вятъра. Прашинка, която само тук, на тази земя има тежест на планина.
Честит 6-ти септември на всички, които обичат България. На тези, които са разбрали, че както не можем да избираме родителите си, така не можем да избираме и мястото, където да се родим. И, че където и да ходим по широкия бял свят, тук, в тази страна са домовете ни, спомените ни, душите ни, сърцата ни. Тук сме най-истински, най-себе си.
И колкото и да се опитваме да променим този факт, не можем. Но можем всички заедно да променим много неща. В името на дедите ни и заради бъдещето на децата ни.
Честито Съединение, българи!
