В нашето хронично забързано общество е почти невъзможно човек да не е изложен на някакво ниво на стрес. Дори и да правите дихателни упражнения, медитатации, да пиете релаксиращ чай, да сте суперорганизирана и да планирате деня си, стресът винаги дебне зад ъгъла. Ако търсите начини да си помогнете не само в управление на стреса, но и да изградите добра стресова устойчивост, то ние имаме добри новини – вагус нервът е тук, за да помогне.
Но какво точно е вагус нерв?
Вагус на латински означава „скитащ“ и, както подсказва името му, криволичи около гърдите и корема, където са повечето от нашите основни органи. Но защо е важно и какво общо има това със стреса?
Разговаряме с експерта по вагус, д-р Стефани Канестраро , която се съгласи да ни въведе в света на най-големия компонент на парасимпатиковата нервна система и да разберем как тя влияе на здравето ни. Разочароваща медицинска история я подтиква да специализира в областта , за да помага на другите, което от своя страна я довежда до функционалната медицина. Със своя опит във функционалната медицина, хиропрактиката и акупунктурата, д-р Канелстраро сега използва опита си да лекува своите пациенти.
Д-р Стефани Канестраро ни дава кратка и полезна информация за всичко, което е нужно да знаете за вагус нерва, какво прави и как повишаването на вашия вагусен тонус ефективно може да управлява стреса.
Какво е вагус нерв?
Вагус нерв е десети черепен нерв (CNX). Той е известен като „скитащия нерв“, защото е най-дългият парасимпатик в тялото.
Той поема водещата роля в почти всяка автономна функция в тялото. Вагусният нерв има два клона: вентралния нерв и гръбначния нерв, които получават имената си, защото те произхождат от мозъчния ствол. Предният вагусен клон обхваща органите над диафрагмата, сърцето и белите дробове, задната част на мекото небце и др. Гръбната част основно инервира органите под диафрагмата, включително бъбреците, черния дроб, жлъчния мехур и червата, чак до напречното дебело черво.
Ролята на вагусния нерв и функциите, които регулира:
Вагусният нерв свързва мозъчния ствол с тялото. Той позволява на мозъка да наблюдава и да получава информация за няколко от различните функции на тялото.
Той има редица различни функции, включително:
Доставя сензорна информация за гърлото, ушите, сърцето, белите дробове и повечето от храносмилателния тракт.
Осигурява усещане за вкус зад езика.
Осигурява функциите на движението и рефлексите на мускулите в шията, отговорни за преглъщане, кихане и реч.
Обхваща парасимпатиковите функции, които отговарят за храносмилателния тракт, дишането и сърдечната честота.
Какви ефекти има стресът и нерегулираната нервна система върху нашето тяло?
Стресът и нерегулираната нервна система понижават имунитета. Хроничният стрес причинява трайно подтискане на имунната система, която става по-малко ефективна при предотвратяване на болести и инфекции.
Как вагус – здравето засяга вашето общо състояние?
Вагус нервът действа като информационна магистрала право към мозъка и когато вагусът не функционира добре, казваме, че имаме „нисък вагусен тонус“.
Ниският вагусен тонус е свързан с много симптоми и проблеми, като ревматоиден артрит, тревожност, пристъпи на паника и смущения в сърдечната честота. Тъй като влияе на дишането, храносмилателната функция и сърдечната честота, ниският вагусен тонус може да има огромно въздействие върху вашето психично здраве. Затова трябва наистина да обърнете специално внимание.
Увеличаването на вагусния тонус активира парасимпатиковата нервна система и така тялото ви може да се отпусне по-бързо след стрес.
Колкото повече увеличавате вагусния си тонус, толкова повече физическото и психическото ви здраве ще се подобри.
Методи за активиране и тонус на вагусния нерв:
1. Излагане на студ — опитайте да довършите сутрешния си душ с най-малко 30 секунди студена вода. Оставете студената вода от душа да тече върху чувствителна област от тялото ви, като задната част на врата ви. Правете дълбоки диафрагмени вдишвания, постепенно увеличете времето за излагане. Ако това е твърде много за вас, в началото започнете с пръскане на студена вода по лицето си.
2. Дълбоко дишане — Бавно вдишвайте, колкото можете през носа си. Когато усетите, че дробовете ви са пълни, вдишайте още малко. Задръжте дъха си за пет секунди, след това издишайте бавно за седем секунди през устните, издавайки леко свистене. Направете това поне 10 пъти подред. При диафрагменото дишане стомахът ви трябва да се разшири напред, докато гръдния кош се разширява навън.
3. Пеене и гаргара — Пеенето, тананикането и гаргарата са велики начини за стимулиране на част от вагусния нерв, защото той е свързан с гласните ви струни и мускулите в задната част на гърлото ви. През целия ден тананикайте любимите си песни. Сутрин и вечер правете гаргара с вода. Вземете глътка вода в устата си, наклонете главата си назад и правете гаргара за 30 секунди.
4. Акупунктурата — точките за стимулация на Вагуса са ушна мида и кожата над вътрешния канал на ухото.
5. Гъделичкане на лицето и шията/скалпа масаж — Това засяга нервите, които излизат от същата област на мозъка. Тези области, когато са стимулирани, причиняват релаксация и увеличава вагусния тонус!
Посочените по-горе упражнения могат да бъдат включени във вашия дневен график, така че когато сте под стрес, вашият вагусен тонус ще бъде по-силен и ще откриете, че можете да се справяте със стреса по-добре и да се отпуснете по-бързо. Използването на дълбоко дишане и медитация в стресови ситуации ще помогне за намаляване на симпатиковия „бий се или бягай“ импулс.
