На 5 януари се отбелязва Попова Коледа или Зимен Кръстовден. Този празник затваря цикъла на „Мръсните дни“, започващи от 25 декември.
На този ден народът вярва, че се прогонват т.нар. „мръсни дни,“ които започват на Коледа (25 декември) и завършват на Кръстовден. Според българските традиции тези дни са време на космически хаос, когато по земята бродят демонични сили. В християнската традиция те се наричат „некръстени дни,“ защото новороденият Исус Христос все още не е приел Светото Кръщение.
Какво се прави на празника Попова Коледа?
На празника Попова Коледа в църквата се отслужва специална литургия, а свещеникът освещава вода, като потапя в нея кръст. Със светената вода и китка босилек той поръсва домовете, за да прогони нечистите сили и болестите. Домакините поставят монета в съда със светена вода като дар.
Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг , за да се пречистят и потекат отново. На следващия ден същият кръст се хвърля в река или водоем в обреда на Йордановден.
Този празник, известен още като Водокръщи, е първият от три поредни водни обреда, които се провеждат в началото на януари. Следващите са Йордановден (6 януари) и Ивановден (7 януари), наричани на места Мъжка Водица и Женска Водица.
Според вярванията в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден небето се отваря, но само праведните могат да го видят. Ако в този момент си пожелаят нещо, то ще се сбъдне. Смята се също, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а реките и потоците спират за миг, за да се пречистят, след което отново потичат. В Родопите вярват, че ветровете в тази нощ се бият помежду си.
В някои райони на Югоизточна и Северна България по домовете обикалят „совойници“ – неженени девойки, облечени като булка и младоженец. Те носят китка босилек и мълчана вода, с която ръсят домовете и наричат с песни за здраве и късмет на всеки от семейството. Совойниците са придружени от по-малки момичета, които събират даровете – пари, брашно, плодове, орехи, сланина и лук.
Каква е трапезата на Попова Коледа?
Трапезата за Попова Коледа е постна и включва ястия като боб, постно зеле, постни сърми и плодове. На места се приготвя обредна пита с пара, подобно на Коледа. Вечерята на Попова Коледа е третата кадена вечеря. Тя е постна, за да се посрещне достойно идващият празник. На нея има обредна пита, просеник или царевични питки, зелеви сарми с булгур, варено жито, постно зеле, джуркан фасул,плодове, вино и орехи. Всеки на трапезата трябва да си вземе по един орех и да го счупи.
По него се гадае каква ще бъде годината. Свещта, която е горяла на трапезата на последната кадена вечеря, се запазва и когато през лятото дойдат градоносни облаци, я запалват, като вярват, че така ще спрат природната стихия. Най-възрастният мъж в семейството прекадява ястията, а после чупи питата и благославя.
Поверия и традиции
Сутринта на Попова Коледа в църквата се отслужва служба, а водата се кръщава и освещава. На сутринта свещеникът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника.
Народното поверие разказва, че ако китката босилек замръзне, то годината ще бъде много плодородна. Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Ако вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината.
В деня преди празника Богоявление, един от 12-те големи Господски празници, Църквата е установила да бъде спазван от християните строг пост и да се отслужва Велик водосвет. Великият водосвет е едно от най-тържествените последования в богослужебната традиция на Църквата. Чрез молитвите на чинопоследованието се възпоменава Кръщението на Господ Иисус Христос в река Йордан и освещаването на водата чрез потапянето в нея на дошлия в плът Бог.
Великият водосвет се извършва само на Богоявление – 6 януари, и в навечерието му – на Водици, 5 януари.
Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои. 5-ти януари е първи от 3- дневната поредица водни обреди, включваща още Йордановден и Ивановден. В тези дни свещениците ръсят със светена вода и китка босилек къщите на своите енориаши, за здраве и благоденствие, а домакините слагат паричка в котлето със светената вода.
Осветената богоявленска вода се съхранява през цялата година. Според св. Йоан Златоуст тя не променя качествата си две и дори три години. Богоявленската вода се съхранява през цялата година на специално място в дома, в близост до икона, кандило, иконостас. При телесни и духовни нужди (болест, душевни терзания и др.) тя се приема след еднодневен пост.
Кой празнува имен ден днес и какви са Богослуженията?
Днес на Попова Коледа имен ден празнуват всички с имената Кръстьо, Кръстана и Ставри.
Големите Господски празници (посветени на Господ Иисус Христос) имат предпразненства и попразненства, т.е. подготовка за празника и постепенното му „изпращане“. Така и Богоявление (празник на Христовото кръщение от свети Йоан Кръстител и на явяването на трите лица на Света Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух) има свое предпразненство днес.
Богослуженията са особени не само по съдържание, но и по строежа си, а накрая се извършва и голям (велик) Богоявленски водосвет, какъвто се прави и на самия ден Богоявление.
От днес започва и поръсването със светена вода на домовете на християните, което се приема като Божие благословение за живеещите в тях. Денят е постен за всички вярващи, тъй като постът, молитвата и покаянието са основните съставки на православния духовен живот.
Преподобната Синклитикия, основателка на един от първите женски манастири в Египет, живяла през ІV век. Била мъдра жена и задълбочена наставница в духовния живот. От нея са запазени редица нравоучителни изречения. Произлизала от знатно семейство, което се преселило от Македония в Александрия. Когато родителите й починали, Синклитикия раздала на бедните голямото си наследство и започнала да живее като подвижница заедно със сляпата си сестра. Непрестанно се молила, изучавала Свещеното Писание и се учила да прогонва от себе си всяка лоша мисъл.
Нейният богоугоден живот и високият й пример скоро събрали около тях много благочестиви жени, които искали да се ръководят в духовните си стремежи от съветите на Синклитикия. Монахините се учили от нейните наставления и още повече от убедителния й пример да обичат Бог и своите ближни, да понасят с търпение неволи и страдания. Никога не я чули да се оплаче или да възроптае, когато заболяла от тежка болест. Починала в дълбока старост.
Мълчана вода
Правенето на мълчана вода е много стара магическа практика, която е разпространена по нашите земи. Този ритуал е свързан едновременно с езическото ни минало, но и с християнската вяра и поверията за водата. Науката пък сочи и доказателства – водата може да запаметява и да пренася информация по специфичен начин.
Защо се прави мълчана вода?
Най-вече защото се шири вярата, че тя може да сбъдва желания и съответно – да променя животи и съдби.
Ритуалът е много прост и изисква съвсем скромна подготовка. Трябва да се снабдите с кръгъл съд, в който ще налеете водата. Най-добре е това да бъде бакърено котле или изобщо – някакво котле. Но ако живеете в градски условия и не разполагате с такова, просто може да използвате някаква тенджерка или стъклена съдинка. В никакъв случай не взимайте пластмасов съд. Хубаво е да сте си налели вода от някой чист естествен извор. Но в краен случай може и да използвате вода от чешмата.
След като сте напълнили вашия съд с вода, започва същинския ритуал. Излезте навън – на двора или на терасата. Важно е да сте „под открито небе“. Хванете в ръцете си съда и го подръжте известно време. Опитайте се да почувствате водата, да усетите най-фините й вибрации. След това кажете на глас името си, обяснете й кои сте и от къде сте. Може да кажете и няколко думи за семейството си – че сте син или внук на еди-кой-си.Така водата ще ви опознае и ще е наясно кой й изпраща послания.
Абсолютно задължително е да говорите на глас. Странно е, защото това е в разрез с наименованието на водата – Мълчана вода. Всъщност тя се нарича така поради две причини – първо, защото заедно сте мълчали, докато сте се опознавали, а втора – защото следва едно друго мълчане, което се случва след вашето познанство с водата. Заради говоренето с водата може да срещнете и друго название на магическата практика – наричане на вода.След като сте обяснили на вашата вода кои сте, оставете я навън да престои няколко часа.
Малко преди полунощ се върнете при водата си и започнете да общувате отново с нея, защото точно в този момент тя най-добре чува. Свържете се емоционално и ясно и добре формулирано заявете желанията си. Не забравяйте да ги произнесете на глас, за да чуе много добре водата какво искате. Бъдете категорични и уверени в исканията си.
Според някои народни поверия след това може да натопите китка свежи цветя във водата, като най-често се използват билки и почти задължително здравец. След това съдинката се покрива с кърпа и се остава така да престои до сутринта.
След утрото водата вече е вълшебна и носи специална сила. Може да пиете от нея, да си миете лицето, ръцете, части от тялото, да напръскате дома си с нея и да си оставите „за после“. Ако пръскате дома си, може да използвате натопената китка.
Ритуалът за правене на мълчана вода е личен – трябва да наричате само от свое име. И много добре трябва да сте изяснили желанията си.
Смята се, че най-могъща е мълчаната вода, направена в нощта срещу Богоявление или Водици – на 5 срещу 6 януари.
Днес е важно да отпразнуваме Попова Коледа.
