Съдържание
На 1 септември Православната църква отбелязва Симеоновден. В християнския календар се чества паметта на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта – на този ден се полага началото на църковната Нова година. Със Симеоновден (Свети Симеон, Симеон Стълпник, Стар Симеон, Смион Забележник) – се обозначават два годишни празника – зимен и летен Симеоновден, отразяващи на светогледно и обредно ниво двойното делене на годишното време, характерно за българския народен календар.
Според житието му е роден през 357 г. в Мала Азия в семейство на бедни християни. На 18-годишна възраст постъпва в манастир , след което заживява първо в манастир с други монаси (предполагаемо в областта Халеб, Сирия, а след това и сам – като отшелник в трудно достъпна планинска пещера. По-късно решава да се изолира напълно от света, като заживява в каменна кула , висока 40 лакти , изградена по негов проект , поради което е наречен Стълпник, което име е възприето и като наименование на последователите му.
Смята се, че е постигнал значително дълголетие и е починал на 103-годишна възраст, въпреки че систематично се поддържа в лошо здравословно състояние, като отглежда в тялото си миниатюрни животни, описвани като „червеи“ (вероятно – ларви на насекоми)
Сред българите денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”.
Симеоновден се считал в миналото за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите.
Традиции, обреди и символика на Симеоновден
В българския народен календар празникът е известен още като „Летни Симеоновден“, /зимният Симеоновден е на 3 февруари/, „Симеон орач“, „Симеон сърп“, „Симеон брульо“, „Летен полазник“, понеже на него започва есенната оран и сеитба, както и бруленето и събирането на орехите. В тази връзка старите българи свързват този ден с настъпването на Новата земеделска година. За тях 1 септември е първият сеитбен ден и затова основните обредни действия са свързани с подготовката на семето за сеитбата, с ритуалите на нивата, с приготвянето на обредната храна.
Ритуалните действия и забрани са призвани да попречат на злите сили да „изнесат берекета и щастието“ от дома, както и да подсещат светеца, покровител на орачите, да им помага в борбата с природата за добра реколта и благополучие.
Обредността на летния Симеоновден, както и при други християнски празници, е компилация от езически и християнски елементи, имаща изцяло аграрен характер и целяща да осигури защитата на хора и животни, да омилостиви силите на природата за благоприятен изход за новите земеделски дейности. Както при зимния Симеоновден, така и при Летния, гадателните обичаи характеризират празника като преходен период, в който се чертае бъдещето за новия стопански цикъл.
Според запазената народна традиция в навечерието на празника стопаните занасят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени, след което се ходи на засяване. Сред зърното, изсипано в нови, чисти чували, се слагат стрък босилек /Божието цвете с апотропейна сила – да пази от беди, болести, порои и градушки/, чесън, плодове, червен конец с нанизани на него червени чушки, сребърни монети и пепел от бъдника – дървото, горяло на Бъдни вечер в семейното огнище.
Този обичай се спазва, за да растат буйно посевите и да се опази непокътната реколтата. В някои региони е разпространено вярването, че за плодородие, преди да ги засеят семената се пускат през кръг – невестински пръстен или гривна, дупката на теслата, ухото на ралото, отвора на мъжка риза и др., за да са „пълни и тежки“. Поставят също в чувалите със зърно, орехи, дренки и лешници, за да е едро и здраво житото. За да не се разболяват посевите пък, някои стопани поставят в семената сребърни предмети – пръстени, пафти от колани, невестини гривни и други.
В ранното утро на празника домакините замесват пшенично тесто и изпичат обредни питки, като с едната от тях захранват ритуално добитъка, с който се орат нивите. На рогата на животните нанизват малки кравайчета и връзват червени вълнени конци. Облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с венци и китки каруците и воловете и се приготвят да тръгнат рано за полето. Стопанките обикалят три пъти впрегнатите каруци и ръсят пепел или жар, за да е спорна работата.
Някъде изсипват котел с мълчана вода или поставят слама, покрита с червена престилка и др. В части от Северозападна България стопанката коли пред каруцата петел, който нарича за „курбан на Свети Симеон“, след което подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница. След това тя отваря широко портите и го изпраща тържествено, като ги оставя така или докато той стигне на нивата или докато се завърне в къщи.
След подготовката на семето за нивата стопанките подготвят и трапезата за празника. От прекаденото просо се посипва около къщата и се замесват обредни пити. На Симеоновден се меси погача, без специална украса. На този ден задължително се прави курбан – петел или кокошка, някъде държат те да бъдат с червена перушина. В различните райони на страната птицата се коли или над семето за посев, за да изтече кръвта му върху семето, или на ярема между воловете, за да роси кръвта нивата.
За празника вечерта се слага богата трапеза с пита, баница, пиле, жито и вино. От питата, която се разчупва у дома, първият залък се оставя пред вратата за невидимия дух, покровител на къщата.
С определена символика в празничния ден са и обредите на нивата. Щом стопанинът пристигне на нивата,той сваля калпака си, прекръства се обърнат на изток, след което хвърля една или три шепи семе, като нарича за плодородие и ситост на нивата и хората. След като изоре първата бразда, той вади питата, търкулва я по нея по посока на слънцето, изричайки благословията „да се роди жито“.
По това как ще се обърне погачата, се гадае за реколтата – ако падне с горната част е на добро, на плодородие и пълни хамбари. Сетне вдига високо хляба, за да растат високи житата и го разчупва, като първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия пазител на нивата,а четвъртото стопанинът изяжда сам.
Костите на варената кокошка се заравят също в първата бразда. Храна обратно в къщата не се връща, заравя се също в земята. След това се довършва сеитбата, защото се вярва, че не е хубаво семето да се връща у дома. Затова и на този ден не се носи много жито на нивата, ако вали все пак трябва да се засеят поне няколко бразди. На нивата се оставят и цветята и китката босилек да пази нивата от беди, болести, порои и дъждове.
Поверия за Симеоновден
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе” берекетът от дома;
Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите;Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове;
С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата;
Гледа се кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие през годината.
Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита;
Из някои краища на България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година;
Идеи за подаръци за Симеоновден
Изборът на подходящ подарък за Симеоновден може да бъде приятно предизвикателство. За да улесним задачата ти, ето няколко идеи, които да те вдъхновят:
Персонализирани подаръци:
Чаша с надпис: Можеш да избереш чаша с красиво изображение и да добавиш името „Симеон“ или персонализирано послание.
Ключодържател с гравирано име: Малък, но мил жест, който ще напомня на твоя близък за твоя поздрав.
Тениска с надпис или картинка: За по-младите Симеони, можеш да избереш забавна тениска с надпис, свързан с името или с неговите интереси.
Картина с името: Има много красиви картини, които могат да бъдат персонализирани с името „Симеон“.
Дневник или бележник с името: Практичен и оригинален подарък, който може да бъде полезен в ежедневието.
Подаръци според интересите:
За любителите на книги: Нова книга от любимия му автор или абонамент за електронни книги.
За ценителите на доброто вино: Бутилка качествено вино или комплект за дегустация.
За любителите на спорта: Аксесоар, свързан с любимия му спорт (топка, екипировка и др.).
За ценителите на изкуството: Билети за концерт или театрална постановка, картини или скулптури.
За любителите на технологията: Нови гаджети или аксесоари за телефон.
Класически подаръци:
Цветя: Букет цветя винаги е подходящ за специален повод.
Шоколад или бонбони: Сладък подарък, който ще зарадва всеки.
Козметика или парфюм: За да се поглези твоя близък.
Подаръчна кошница: Събери различни продукти, които смяташ, че ще хареса на Симеон.
Традиционни подаръци:
Икона: Религиозен подарък, който ще бъде ценен от вярващите.
Народни носии или аксесоари: За да подчертаеш българските традиции.
Важно: При избора на подарък, помисли за интересите и предпочитанията на човека, на когото го подаряваш. Най-важното е подаръкът да идва от сърце и да бъде избран с внимание.
Кой празнува имен ден днес?
На Симеоновден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Смиляна, Мона, Моника, Божан, Божана, Марта(въпреки, че Марта по-скоро празнува на 1 март).
Честит имен ден на всички именици!
Често задавани въпроси относно 1 септември - Симеоновден
На 1 септември Българската православна църква отбелязва Симеоновден. Имен ден празнуват всички, носещи имената Симеон, Симона, Симон, Сима, Симан, Симо, Мона, Мончо и техните производни. Тъй като това е един от най-големите есенни празници, именниците често организират големи семейни събирания, за да почетат както личния си празник, така и началото на новия селскостопански цикъл.
Името Симеон има древен староеврейски произход и произлиза от думата "shimon", което се превежда като "изслушващ", "този, който слуша Бог" или "чут от Бога". В исторически и психологически план хората с това име се смятат за мъдри, уравновесени, надарени с интуиция и силно чувство за дълг. Името носи мощна духовна вибрация и предполага лидерски качества.
На 1 септември православната църква почита паметта на Свети преподобни Симеон Стълпник и неговата майка Света Марта. Свети Симеон е прочут с изключителния си аскетизъм. Той е прекарал десетилетия от живота си в молитва на върха на каменна кула (стълп). Освен това, 1 септември отбелязва Началото на църковната Нова година (Църковен индикт), което прави датата основополагаща в православния календар.
В българската народна традиция Симеоновден маркира границата между лятото и есента и бележи началото на есенната оран и сеитба. Празникът е известен още като Симеон Орач или Симеон Сърп. В миналото стопаните са вярвали, че именно от този ден започва новата стопанска година, затова са подготвяли семената за посев и са извършвали ритуали за берекет и плодородие през идващата година.
Според традицията, преди да се хвърли първото семе в земята, зърното се носи в църквата, за да бъде осветено от свещеник. След това в чувалите със семена се поставят орехи, босилек, червен конец и сребърна монета. Орехите символизират здравината и едрината на бъдещия клас, босилекът пази от болести, а монетата привлича богатство в дома на земеделеца.
Денят е съпроводен със строги табута. На 1 септември не се дава нищо назаем (нито пари, нито предмети), за да не "излезе берекетът" от къщата. Освен това не се изнася огън и не се пали пещ на открито, за да се предпазят нивите от пожари. Жените не перат, не тъкат и не предат, за да не предизвикат гнева на природата и да не "оплитат" реколтата.
За да бъде богата годината, трапезата на 1 септември трябва да е щедра. Традиционно се коли петел или кокошка (курбан за здраве). Замесва се специална обредна погача, украсена с мотиви на житни класове и гроздове. На масата задължително се слагат първите есенни плодове, прясно набрано грозде, орехи, ябълки, както и мед, за да бъде сладък и плодорен животът на именниците.
Да, в народния календар Симеоновден е изключително важен за жените в очакване на дете. Поверието гласи, че на този ден бременните жени не бива да работят никаква домакинска работа и не бива да хващат остри предмети (ножици, игли, ножове). Вярвало се е, че спазването на тези забрани гарантира леко раждане и предпазва детето от белези.
