Чуй ме, искам да ти кажа: Ти търсил ли си някога отговори в себе си

търсил ли си някога отговори в себе си
Психология

Чуй ме, искам да ти кажа: Ти търсил ли си някога отговори в себе си

Ти търсил ли си някога отговори в себе си? Когато не знаеш дали още един ден можеш да продължиш да живееш така? Когато усещаш болка и не знаеш защо боли толкова много? Защо страдаш?
Защо промените в живота ни се случват от болката?

Когато се чувстваме неудовлетворени, нещастни? Когато сме изгубили нещо, което е важно за нас? Когато сме тъжни и дълбоко в себе си сме като изгубени…
Защото когато страдаме и ни боли търсим начини да променим нещата. Преосмисляме живота си, и какво ни се случва. Да малко сме като „принудени“ да го направим. Горим отвътре по един особен начин. Търсейки решение за себе си, търсейки отговори…

И може би от силната болка за първи път поглеждаме вътре в себе си. Какво има в нас? Нашите желания и копнежи? Какво наистина искаме? За какво не сме намерили време и сега го няма? Вече не гоним нещо отвън. Вече външната реалност не ни помага, като залъгалка… работата, парите, ежедневието. Те вече нямат никакъв смисъл. Имаме нужда да потърсим нещо по дълбоко, което ни държи. Да потърсим сила, която сме имали винаги в себе си, но никога не сме я познавали. Не сме имали интерес да се опознаем. Когато сме щастливи и ни е добре… Кой иска да се променя? Никой, това е естествено. Искаме да задържим радостта, любовта и щастието. Да уловим този миг и да останем в него завинаги. Но колкото и да искаме не можем да останем в едно състояние винаги. Животът и чувствата са динамични, променящи се….

Болката – никой не я иска, и не би избрал да я преживее. Затова идва нежелана, като нещо от което искаме да избягаме и да се спасим. Но не можем. Не можем да я „махнем“ някак от себе си. Но когато я преживяваме, тя не е за да ни смачка и убие. А за да разберем, кое е важно за нас. Кое ни липсва? С какво се примиряваме? За какво искаме да се борим, за да го имаме в живота си… Най-болезнената загуба не е на пари, собственост или вещи. За тях също страдаме, но най-болезнено е да изгубим завинаги някой човек, който е важен за нас.

Понякога не можем да го върнем в живота си. Но, страдайки, осъзнаваме колко важен е бил за нас. Болката ни говори за дълбочината на отношенията ни. И че сме получили нещо от него, което ценим. Което е било важно за нас. Може да е било любов, подкрепа. Или просто с него сме могли да бъдем повече такива, каквито сме. Присъствието му в нашия живот ни е давало нещо, което сега нямаме. И от тази липса боли….
Тя е ценна, защото така разбираме какво желаем и искаме да присъства в Живота ни.

Да, фокуса е върху този човек все едно няма друг и никога няма да преживееш подобно нещо…. Но, ако разшириш фокуса, това е усещането, което си имал с човека. Какъв си бил ти с него? Как си се чувствал? Какво ти е давало неговото присъствие в живота ти? Любов, опора, подкрепа… може да е нещо различно за всеки от нас. Но в дълбочина вярвам, че всеки от нас желае едно нещо и там няма разлика. Всеки иска да е видян, почувстван, изслушан и обичан, такъв какъвто е.
Замислял ли си се твоята Болка какво ти говори? Какво „липсва“ в Живота ти?А ти още дори не знаеш… Но е важно. Важно за теб!

Цветана Нешева

Tagged , , ,
на горе