Понякога раздялата с някой, „загубата“, приключването на връзка е най-голямата ти благословия.
Но ти не го виждаш веднага. Не!
Чувстваш се излъган, измамен, тъжен, плачеш. Ядосан си, страдаш и се бориш да си върнеш старото положение. Това с което си свикнал. Тежко ти е… наистина.
Не осъзнаваш защо? Защото ТИ не си го избрал, ти не си искал всичко да приключи така. Защото нещата не са се случили, както ти си искал. Изглежда, че някой друг е решил вместо теб. Не е било така както ти си си мислел, че ще бъде.
В това е и проблема. Това, което си „искал“ може просто да е било нещо, което ти е удобно и остаряло….да не ти служи, да не ти дава нищо, да ти вреди….
Но ти все да не си готов да изхвърлиш „овехтелите обувки“, който толкова време си обичал и са ти били така удобни. Да, с хората е различно не можеш да ги захвърлиш, когато са били част от живота ти.
В случая това не значи, че човекът е бил лош. Значи, че за теб това вече не е най-доброто. Значи, че за теб тази връзка вече е била лоша. Значи, че вместо да се развиваш и да бъдеш все повече истински… си останал някъде, където все повече изгубваш себе си и си все по-малко свободен и вдъхновен.
Уютът на познатото и това, с което си свикнал, те убива и потиска. Но ти не виждаш нищо, мислейки, че ще се оправят нещата, ще се справиш. Нали все пак се бориш за това.
Просто не си готов да видиш истинския смисъл.
Но с времето, когато останеш сам и се питаш какво всъщност се случи? Защо? Кое ми беше истински важно?
Боли много, каквото и да се е случило, но … започваш да прозираш.
Истината е, че това, което се е случило – раздялата е било най-доброто, което е можело да се случи. И за теб, и за другия човек.
Не можеш да видиш смисъла, докато си се вкопчил в „нещото“ и със всички сили се бориш да го задържиш.
Не искаш да пуснеш, не искаш нищо да се променя, не така….
Защото ти не си мислел нещата да бъдат такива. Не си допускал тази опция. Не можеш да видиш новите възможности, нито по-широката перспектива, която съществува.
Това е бил начина да започне промяната в самия теб. И започваш да разбираш, че ти си се променил.
Виждаш по ясно накъде вървиш. Грижиш се повече за себе си, не чакаш някой друг да го направи.
Обичаш повече себе си, затова и не приемаш вече всичко. Правиш това, което обичаш. Работиш, това което обичаш. Пораснал си!
Корените ти са станали по-дълбоки, а клоните ти се протягат все по-високо в небето.
Ти създаваш своя живот. Не мислиш, че от някой друг ще получиш всичко. И така, заедно, ще си бъдете до края.
Станал си много по-истински и това вече не можеш да го изгубиш.
Живееш….но наистина живееш Живота си, наслаждавайки се на трудностите, предизвикателствата и промяната!
Тогава си разбрал смисъла и как нещо е трябвало да те откъсне и да започне промяната в теб. Защото единственият важен човек си ти.
От теб ЗАПОЧВА ВСИЧКО!
Вече го знаеш, нали?
Цветана Нешева
