„Ще отида на плаж, когато отслабна“, „Ще бъда интимна с партньора ми, когато сваля тези проклети 3 килограма“, „Ще започна да излизам на срещи, когато вляза във форма“, „Ще си купя роклята, когато започна да влизам в „S“ размер“. Всяка втора жена не е доволна от вида и формата на тялото си, а изкуствените шаблони за красота и перфектност, които непрекъснато ни се налагат от медиите, ни карат да се чувстваме несъвършени и ни пречат да се наслаждаваме на живота.
Местата от тялото, по които те докосва: какво означават
Езикът на тялото -кога някой не ви харесва
Истинската история на Христина, която осъзна, че размерът на тялото не е гаранция за щастие
„Години наред измъчвах тялото си с диети и едва сега осъзнавам, че този период от живота ми е бил много тъжен, защото почти не излизах, почти разруших връзката си, защото си мислех, че мъжът ми ще ме желае повече ако стигна заветните 55 килограма.
Отказвах му интимност, защото бях изнервена от поредното гладуване, завършило с изяждането на три парчета торта. Оправдавах се с главоболие, защото си мислех, че единственото, което той вижда в мен е широкият ми ханш и паласките ми.“ – това споделя нашата читателка Христина Петрова, която пожела да ни разкаже за това как е излязла от ада на диетите и вечното недоволство от тялото си.
Прочетете нейната история. Сигурни сме, че ще ви накара да се замислите.
„Една провалена връзка, в която бившият ми партньор ме заряза заради много слабо и стройно момиче се оказа причината да започна да преследвам някакъв мой си идеал – исках слабо тяло,с плоско дупе и бях готова на всичко за това. Тогава обаче не знаех колко лошо е да се опитваш да избягаш от себе си, от природата си, от своята уникалност и че това не те прави щастлив.
Да, с цената на глад и много лишения, успях да сваля много килограми, макар, че все си намирах още и още „дефекти“ – тук това виси, там друго се подрусва… Година след като успях да се доближа до идеала си и до мечтаната форма. срещнах мъж, с когото си допаднахме, влюбихме се, омъжих се и родих дъщеря си. Качих доста килограми и естествено, страите кошмари се върнаха.
Непрекъснато се сравнявах с други жени, ревнувах съпруга си и в същото време почти нямахме интимен живот, защото аз непрекъснато се чувствах дебела и депресирана. Една вечер, когато бях отказала на приятелките ми да изляза на нашата традиционна „женска“ вечер, защото не се харесвах в нито една от дрехите си, седях пред чаша вино, сама в събота вечер и ровех безцелно из фейсбук.
Една от познатите ми беше пуснала лайф от някакъв празник и се загледах в танцуващите на дансинга жени – сред тях имаше слаби, имаше и пълни. Но всички те танцуваха, смееха се и се забавляваха. На масите отзад се виждаха други жени, които си говореха за нещо, хапваха и се смееха. Нито една от тези жени не беше с размерите на модел, но те изглеждаха…щастливи. Щастливи с това, което имат.
Тогава ми светна червената лампичка и си казах – край, стига вече. Искам да съм като тези жени – да съм щастлива и да се радвам на живота, без да ми пука кой размер са дънките ми. Това беше най-освобождаващото решение, което съм вземала в живота си! Осъзнах, че бях допуснала размерът на тялото ми да определя стойността ми и щастието ми. Мислех, че за да бъда приета и обичана, трябва да съм слаба, но не знаех, че отслабването не е равно на щастие, любов, успех и увереност.
Затова днес искам да кажа на всички жени: не забравяйте, че сте достатъчни – точно такива, каквито сте! Спрете да идеализирате кльощавостта, спрете да отлагате купуването на тази рокля, срещата, носенето на бански. Не прекарвайте нито секунда във война със себе си! Имате един живот, не го губете, за да гледате как другите се наслаждават на техния.Това ще ви пречупи. Заслужавате повече! Помнете – тялото ви е готово да живее щастлив живот – точно тук и точно сега!“
