Високо в Рила планина, там, където гората докосва небето, а молитвите към Господ имат най-голяма сила, се намира Рилският манастир “Свети Иван Рилски”.
Най-вероятно трудно ще открием българин, който не е посетил тази българска светиня поне веднъж през живота си. Aко има такива, историята на манастира, която ще разкажем, е тъкмо за тях. Рилският манастир си заслужава да се посети.
Роженски манастир, „Храна“ за душата
Преподобна Стойна, българката стискала жарава с голи ръце, лекувала безнадеждно болни
Рилският манастир – символ на българската история
История на Рилския манастир
Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България – 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят.
Манастирът „Свети Йоан Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927 – 941 г. от св. Йоан Рилски Чудотворец (според някои автори – от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс. На върха на кулата се намира параклисът „Свето Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век.
Цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.
Още през 1402 г. османското правителство нарежда на кюстендилския кадия да потвърди съществуващите от по-рано права на обителта. Данъчен регистър от 1520 – 1521 г. изрежда поименно 21 живеещи там монаси. През 1469 г. с помощта на Мара Бранкович мощите на св. Йоан Рилски са пренесени обратно от Търново в Рилския манастир.
Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.
През 1778 г. манастирът „Св. Йоан Рилски“ става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816 – 1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 г. е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.
Според свидетелства на посетили Рилският манастир през 1862 година американски мисионери, там има 350 монаси, а в навечерието на Великден в него пребивават и 400 гости.
Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 m², от които 5500 m² застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник. Рилският манастир е един от най-красивите в България.
Архитектура на манастира
„Св. Иван Рилски” е най-големият манастир в България и е една от най-посещаваните забележителности в страната ни.
Манастирският комплекс е ставропигиален и се отличава с уникална архитектура. Погледнат отвън, високите му 24 метра стени оформят неправилен петоъгълник и има вид на непревземаема твърдина (крепост).
Светата обител е разположена на обща площ от 8800 кв. м. и включва жилищни, църковни и стопански сгради. Помещенията, които се намират в манастира са около 300, като от тях 100 са монашески килии.
Още с пристъпването през тежките манастирски порти посетителите се озовават в огромен, настелен с каменни плочи двор. Вниманието им веднага е привлечено от високата 24 метра отбранителна кула.
Хрельовата кула е най-старата сграда в манастира, останала непокътната още от създаването на манастира. Кулата е построена през 1335 г. и в смутни времена е служела не само за отбрана, но и за жилищна сграда на монасите. Най-вероятно поради тази причина на последния етаж на кулата е построен и параклисът „Преображение Господне”.
Съвсем близо до Хрельовата кула се намира главната манастирска църква „Рождество Богородично”. Църковният храм е построен от майстор Павел Иванович – градежът е започнал през 1834 г. и е приключил през 1837 г.
Църквата в Рилският манастир представлява петкуполна, кръстокуполна постройка, която впечатлява със стенописите и дърворезбованите иконостаси. Дело е на майстори от Банската и Самоковската школи.
Интересен факт за Рилският манастир е, че макар по стенописите да са работили много майстори, само Захари Зограф е подписал своите стенописи.
В манастирската църква се съхраняват мощите на Св. Иван Рилски, чудотворната икона „Света Богородица Осеновица” (XII век), чудотворната икона на Свети Иван Рилски (XVIII век), много целувателни икони от XIV и XIX век.
Манастирските сгради са дело на майстор Алексей Рилец, който проектира източното, северното и западното крило.
През 1833 г. в Рилския манастир избухва пожар, който опустошава жилищните монашески сгради, което налага майстор Алексей отново да ги построи. Гениалният архитект и строител успява възстанови дървените части на манастирските постройки само за 10 месеца, а във възстановяването участват над 3000 майстора дърводелци.
