Преподобна Стойна, една българка, която е контролирала всяка клетка от тялото си – овладяла тайнството на левитацията и телепортацията. „Аз, Боянке, съм белязана още с раждането си!“ – казва за себе си самата Светица. Дори световноизвестната пророчица – леля Ванга, признава, че Преподобна Стойна е светица и е много повече от нея!!!
Златолист, Източник на вяра и чудеса
Мелник, където автентичността и магията се сливат в едно
Роженски манастир, „Храна“ за душата
Рупите, вихър от космически енергии
Самуилова крепост, паметни „страници“ от българската история
Преподобна Стойна (Стойна Димитрова) е родена на 09.09.1883 г. в село Хазнатар, няходящо се съвсем близо до гр. Серес, на територията на днешна Гърция.
Родителите нарекли дъщеря си Стойна, което означава устойчива, сякаш предчувствали нейният мистичен живот. Живот изпълнен с мистерии, чудеса, но и с физически страдания.
Преподобна Стойна, българката стискала жарава с голи ръце, лекувала безнадеждно болни, владеела небесни тайнства
Едва навършила 7-годишна възраст малкото момиче се разболяло от тежко инфекциозно заболяване – едра шарка, поради което тя загубила физическото си зрение. Но пък Висшите сили я дарили с „очи“, чрез които да няма ограничения в полезрението си.
След края на Втората балканска война, или по-точно след като България губи от териториите си и много българи започват да се преселват. Така тя стигнала до малкото селце Долна Сушица (днешен Златолист) и се заселили там до края на дните си.
По непотвърдени данни, но според думите на жителите на село Златолист, родителите на Стойна не останали още дълго на този свят и скоро след преместването си го напуснали, а тя останала сама. Тогава тя била на около 31-33 години.
Но се намерили добри хора, които идвали да й помагат.
За висшите дарби и чудеса на Преподобна Стойна!
Малко преди смъртта си, Преподобната праща телеграма, чрез която кани Бояна Паликарова от гр. Самоков (която тя нарича Боянка), да отиде при нея в храм „Св. Георги“, с. Златолист, община Сандански, за да запише, всичко което трябва да достигне до нас в днешни дни.
В записките, които Боянка е водила, лично диктувани от феноменът Преподобна Стойна, е записано, че Преподобната е могла да заграбва пълни шепи с жарава и не е усещала изгарящата горещина по ръцете си. Тя е могла да лекува всякакви болести, умеела е да разговаря с тревите и билките. „Виждала“ върху челата на хората думите, малко преди да бъдат изречени от самите тях – докато са още в мислите им.
Самата тя признава пред Боянка, че владее дарба, която никой българин преди нея не е бил орисан с нея – състояние наречено примиране.
Негово Високопреосвещенство Браницкия епископ Максим чул за чудатите дарби на Преподобната и решил лично да я посети.
Щом пристигнал внимателно огледал черквата, двора, кокошарника, отпил вода от кладенеца и след това поседнал под чинара, който съществува и до днес.
На свечеряване епископът я попитал какви са тези мълви, дето се носят за нея и дали всичко това е истина или фантазия на хората.
Тогава тя му предложила да демонстрира уменията си. Предупредила го, че ще стане студено. След това тя изпаднала в дълго и гореща молитва към брат си – Свети Георги Победоносец. Накрая тя почувствала Духа, ходилата започнали леко да й потреперват, след това тръпките обзели цялото й тяло и така лека-полека започнала да се издига над повърхността на около 1,5 метра. След, което плавно се спуснала обратно. Това е, т.нар. състояние левитация.
Следващото чудо, което тя разкрила пред епископът било, т.нар. телепортация.
Негово Високопреосвещенство стоял прав с широко отворени очи и треперещи ръце, а още не бил видял с очите си другото неземно тайнство, което владеела.
Преподобна Стойна притихнала на място, докато почувствала, че небесните сили я изпълват и изведнъж рухнала, но не паднала или припаднала, а се разградила на дребни частици… Мигом плътта й, подобно на пясъчен облак, се материализирала на клона на вековния чинар в двора на храм „Св. Георги“.
Владиката стоял на вратата и се кръстел трескаво, заради видяното. В този миг тя се плъзнала по дънера на дървото, пресякла градинката и коленичила пред Негово Високопреосвещенство.
Загубил и ума, и дума той, все пак, успял да свали сребърният кръст от гърдите си, окачвайки го на нейната шия, той изрекъл:
„Всичко е от Бога, безкрайни са Всевишните Му Сили! А ти си образ на неизказания Божи промисъл и си по-достойна от мене.“
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
