Чували ли сте за лечебен извор край село Ситово? Село Ситово радва не само с прекрасната природа и сговорчивия характер на ситовци. От край време хора от четирите посоки на света посещават лечебния извор, който се намира малко над селото.
Аязмото се намира над селото след църквата „Света Богородица”. Лечебната сила на водата е изследвана още в далечната 1989 година. Тогава станало ясно, че тя е с по-висока радиоактивност и предполагат, че затова лекува кожни заболявания.
Молитва към Св. преподобни Иван Рилски Чудотворец
Силата на чудотворната икона в Роженския манастир
Д-р Неделя Щонова: Тялото се нуждае от вода, за да изгаря мазнините
Лечебен извор край село Ситово цери кожни болести
Силата на лечебния извор
Силата на това лековито място е доказана, но малко известна. Водата от извора помага при кожни заболявания и има невероятно изцелителен ефект при хора, които се оплакват от екземи, обриви с недоказан произход, трудно зарастващи рани.
Според преданието всеки, който се докосне до целебната вода на този лечебен извор няма здравословни проблеми нито до дълбока старост, нито изобщо през целия си живот.
Легенда за лечебния извор край Ситово
Ситовци разказват и една легенда, която се предава от уста на уста. Това се случило по време на турско робство. В тази местност дошли конете на Али ага, известен още с прозвището Тъмръшлията. Красивите животни дошли и легнали на поляната, където бликало и лековитото изворче. След като полежали малко, те се изправили по-силни и здрави от всякога и после никаква болест повече не ги ловила.Според легендата на това място водили на паша болни коне от стадата на Ахмед ага Тъмръшлията. Като се отъркаляли в тревата, животните оздравявали.
След Освобождението от турско робство на 30 метра от аязмото построили църквата „Св. Богородица“. В чиния до олтара са оставени метални наколенници, пластини.
Хората ги слагат върху болните места, лягат и заспиват в храма. Ала след първия сън трябва задължително да се преместят в две стаи в съседство, които ситовци наричат „хотела“. Престоят там е безплатен.
Лечебната сила на водата е изследвана още в далечната 1989 година. Тогава станало ясно, че тя е с по-висока радиоактивност и предполагат, че затова лекува болести по кожата. Местните тогава специално попитали дали могат да я пият и ги уверили, че е безопасна. Този лечебен извор е истинско чудо.
Истории на излекувани, благодарение на лечебния извор
Ситовци разказват, че преди години при извора дошла жена от Пловдив. Тя имала много сериозно кожно заболяване. Няколко дни прекарала в местността, пила вода и се молила в църквата. Когато си тръгнала от селото, екземите по тялото ѝ изчезнали, сякаш с магия.
Местните помнят и друг феноменален случай с този лечебен извор. Веднъж пристигнал един мъж, който имал много сериозна рана на врата. Той споделил, че опитал какво ли не, за да се спаси от нея, но нищо не помагало. Тогава дошъл при извора няколко пъти и измил болното място. След това си заминал здрав.
По думите на ситовци водата помагала и на жени, които искали да се сдобият с рожба, но не успявали. След като преспивали тук, чудото се случвало.“Интересното на тази вода е, че когато я пипнеш, е ледена, но когато е върху тялото, не е студена. Ритуалът забранява тя да се отмива от болното място“, продължава да обяснява управникът.
В близост до аязмото се намира църквата „Св. Богородица“, до нея малка постройка, която местните наричат „хотела“. Болният трябва да преспи няколко дни там заедно с метални ръце, крака, наколенници и пластини за сърце върху тялото си. Смята се, че в унисон с водата имат несравними лечебни свойства.
Самата баба Ванга приживе е пращала много хора да се лекуват там. Ситовци помнят едно момченце от Англия, което дошло по заръка на голямата пророчица. Напикавало се вечер. Напръскало се с водата, легнало в храма и се събудило чак на сутринта – без да се е напикало. Очите му се насълзили от радост и си заминало по живо, по здраво.
Целебният извор лекува още много тежки заболявания, стига да имаш вяра, твърдят местните хора. И всеки, който е бил край сакралното място ще потвърди това.
