Как се появяват жените с „железен“ характер, разкриват психолози. Казват, че ако Бог иска да направи комплимент на една жена, той я дарява с дъщеря! А когато иска да я защити, той я дарява със син!
Майка и 17-годишен син отишли при психолог с молба за подобряване на отношенията. През цялата година избухвали кавги, старите правила не работели и не можели да установят нови. Всеки смятал своята гледна точка за правилна и не намирал възможност да се съгласи с другия. Между тях нямало емоционален контакт, връзката била сведена до функциите, които всеки трябвало да изпълнява един спрямо друг.
19 брилянтни съвета за родители
4 зодии, които си мечтаят за брак като на родителите им
Комплекси, подхранвани от родителите
В хода на работата си психологът забелязал, че не за първи път вижда в кабинета си жени, които са властни, целеустремени, упорити, нетърпящи възражения, директни, или си с нея, или си против нея. Лишени от гъвкавост и вътрешна цялост, жени с „железен“ характер.
Ако си представите 15-ти век и войн, тогава много глави ще излетят под меча му, такава жена ще се състезава с мъжете. Какво по принцип се случва в семействата на такива жени, където е бойното поле. Младото момче, което чувства сили да излезе изпод крилото на майка си. И жена, която не иска това да се случи.
За специалистите е ясно, че вътре в „желязната“ жена има момиче. Тя е ранима, нежна, чувствителна, може би наивна, пластична, искряща и открита. Но, за съжаление, животът е показал на тези жени, че уязвимостта и отвореността към света водят до болка и разочарование.
Процесът започва в детството, когато с болката и тъгата си момичето се обръща към близките си и не получава подкрепа и съчувствие. Ден след ден, година след година, този пъстър и ярък свят избледнява, а стените в душата стават по-високи и по-дебели.
Пред нас вече е твърдо и кораво момиче, което никога няма да позволи да бъде наранено. Но има моменти, когато то се отпуска и се опитва да излезе от стените, които сама е издигнала. Тогава, по ирония на съдбата, то намира онези хора, които ще й напомнят, че е невъзможно да се отпусне и стените в душата й стават още по-дебели.
Момичето става жена, а след това майка, тя отдава цялата любов и нежност, желанието да защити детето си, сина си. Тя прави всичко, за да не знае той какво е болка. Но особеността на децата е да растат и да отказват готови начини за решаване на проблемите, а да разбират всичко емпирично.
Тя отново е изправена пред отхвърляне, самота, само че сега, от този, на когото тя самата е дала живот. Когато боли, тя се защитава, удряйки този, за когото е била готова да даде всичко, но доверието между тях е разрушено.
Дали ще успеят да върнат загубеното, никой не знае и трябва да живеят в тази несигурност. Двама скъпи хора, но толкова далеч един от друг.
С такива жени се работи много бавно и внимателно. Тъй като моделът на отношенията вече е изграден, разчитайки само на себе си и според изградения си план. Трудно им е да приемат подкрепа, да понасят присъствието на друг човек, когато са уязвими и наранени. В края на краищата, те оставят тази болка в своя свят на ред и безчувственост. От друга страна, волята, която е присъща на живота им, им позволява да останат в терапията и постепенно да рисуват света си в ярки цветове.
