Струва ли ви се, че животът е по-сложен, отколкото когато вие сте били дете? Технологиите не само увеличиха възможностите ни от гледна точка на общуване с околните, но и усложниха значително взаимоотношенията ни. В днешно време всеки е забил глава в телефона си, а изкушенията за децата, като алкохол и наркотици, са много по-достъпни. Тук голяма роля играе семейството.
Родителството обаче също не идва с инструкции и често е трудно да се разбере как да се отгледат емоционално здрави и интелигентни . Това е важно умение, което се изисква, особено в трудните времена, които живеем. Децата трябва да се научат да мислят ясно и да вземат здравословни решения за себе си.
В тази връзка ви предлагаме пет признака на емоционално интелигентните семейства:
– Чувството за идентичност като семейство е очевидно в емоционално здравите семейства. Има чувство за „ние“ и гордост, че сме част от семейството. Членовете на семейството имат начини да се застъпват един за друг и въпреки че очевидно може да има разногласия или съперничество между братя и сестри, има и сигурност в смисъла на принадлежност. Тези семейства се държат заедно пред останалите, без значение дали имат конфликти помежду си.
– Подхранват оптимизма, като същевременно приемат реализма. Емоционално интелигентните семейства имат начин да подхранват позитивното мислене, като същевременно разпознават и приемат реалността. Има вяра в себе си и един в друг, че каквито и трудности да са на пътя им, те могат да ги преодолеят. Те не се изолират помежду си, а винаги ще се обърнат към другите за помощ. В същото време обаче те вярват в собствената си способност да се справят с нещата.. Освен това те са по-склонни да виждат доброто в живота, вместо да се спират на лошото.
– Родителите и бабите и дядовците учат чрез пример, както и чрез истории. Чрез разговор и пример родителите учат децата как да създадат емоционално интелигентен живот. Уроците могат да включват разрешаване на конфликти, управление на финанси, справяне с трудни взаимоотношения, употреба на алкохол или дори начини за справяне с проблеми като тревожност или депресия. Вместо да изнасят лекции, родителите споделят собствения си опит с децата си, като така им показват, че и те са минали по техния път.
– Мненията и идеите на децата се извличат и зачитат при вземането на решения. Родителите продължават да напътстват и насочват малките, но също така ги насърчават да споделят своите мисли и мнения. Децата могат да бъдат помолени да определят собствените си наказания за проблемно поведение. Правилата могат да бъдат договорени. Родителите осъзнават, че децата им трябва да се научат да мислят сами и не искат да им отнемат този шанс, влизайки в ролята на диктатори.
– Разпознават и признават чувствата си, дори негативните, като се учат на начини за ефективно справяне с тях. Нормално е понякога всеки да изпитва негативни чувства като гняв, разочарование и яд, като ролята на родителите тук е да научат децата си да разпознават тези емоции и да ги приемат. Проблемът НЕ е в това да имате тези чувства, а по-скоро се крие в това как се управляват тези емоции. Родителите учат децата как да се успокоят, когато изпитват силни вълнения и как да се почувстват добре.
Вижте още ⤵️
Добри домакини по хороскоп: любопитна оценка на 12 знака на зодиака
Признаци, че сте жертва на емоционално насилие във връзката си
Среща се с мен, но мисли за друга. Виж признаете, които го издават, че в мислите си има друга