Дора Габе е една от най-значимите български поетеси, известна със своята лирика и детска литература. Родена е на 16 август 1885 г. с името Изидора Пейсах Габе в село Методиево, Княжество България и умира на 16 февруари 1983 г. в София.
Васил Левски: Примерът, който да ни вдъхновява и да не забравяме кои сме
Биография на Дора Габе:
Дора Габе завършва гимназия в Добрич и продължава образованието си естествени науки в Софийския университет (1904) и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905 – 1906). След завръщането си в България работи като учителка и библиотекарка. Тя е активен участник в културния живот на страната и е член на Съюза на българските писатели.
Дора Габе е българска поетеса и писателка, родена на 16 август 1885 г. в село Методиево, Княжество България, под името Изидора Пейсах Габе. Тя е една от най-значимите фигури в българската литература през първата половина на 20-ти век.
Ранни години и образование
Дора Габе израства в семейство с културни интереси. Баща й, Петър Габе, е учител и общественик, а майка й, Екатерина Габе, е домакиня. През 1904 г. завършва гимназия във Варна, след което продължава образованието си в Софийския университет, където изучава литература. В този период тя се запознава с творчеството на много европейски поети и писатели, което оказва влияние върху нейното собствено творчество.
Литературна кариера
Първите й литературни опити датират от ученическите й години, но истинският й дебют като поетеса става през 1900 г., когато публикува стихотворението „Пролет“ в списание „Младина“. Нейните произведения бързо привличат внимание със своята лиричност и дълбочина.
Дора Габе пише предимно за деца и юноши, като създава множество стихосбирки, разкази и пиеси. Сред най-известните й произведения са „Почакай, слънце“, „Приказки“, „Разкази“, „Стихотворения за деца“ и др. Тя също така превежда класически произведения от руски и западноевропейски автори на български език.
Дора Габе умира на 16 февруари 1983 г. в София. Тя оставя значително наследство в българската литература, особено в областта на детската литература. Нейните произведения продължават да бъдат четени и обичани от поколения българи.
Основни теми и стилове:
1. Лирика: Дора Габе е известна със своите лирични стихотворения, които често изразяват дълбоки емоции и философски размисли. Тя пише за любовта, природата, майчинството и красотата на живота.
2. Детска литература: Освен поезия за възрастни, Дора Габе е автор на множество книги за деца. Нейните детски стихотворения и приказки са изпълнени с топлина, хумор и мъдрост.
3. Преводи: Дора Габе е известна и със своите преводи на чуждестранна литература на български език. Тя превежда произведения от руски, френски и други езици, като допринася за обогатяването на българската литературна сцена.
Значими произведения на Дора Габе:
– Поезия: Някои от най-известните й поетични сборници включват
- „Някога“ (1924),
- „Песни за деца“ (1926), „
- „Калинчица капчица” (1934).
– Детска литература: Сред най-популярните й книги за деца са:
- „Малки песни“ (1923),„
- Зайченцето бяло“ (1924),
- „Пъдпъдъчето“ (1925).
– Проза: Дора Габе е автор и на няколко романа и разкази, които също са високо оценени от критиците и читателите.
- Мълчаливи герои (1931)
- Майка Парашкева (1971)
Повести:
- Малкият добруджанец (1927)
- Ние малките (1946)
Наследство от Дора Габе:
Дора Габе оставя значително литературно наследство, което продължава да бъде четено и ценено от поколения читатели. Нейните стихотворения и детски книги са част от учебните програми в България и са преведени на много езици. Тя е запомнена като една от най-обичаните и уважавани български поетеси и писателки.
Отличителни награди, които получава Дора Габе:
- На 27 август 1927 г. – получава награда Златен кръст за заслуги (Полша)
- На 20 април 1929 г. – е наградена с почетна грамота от Всемирния съвет на мира
- На 30 декември 1946 г. – Дора Габе получава орден „9 септември 1944“, III степен
- През октомври 1963 г. – получава награда на Съюза на българските писатели за стихотворението ѝ „Родина“
- На 21 май 1966 г. – Дора Габе е удостоена със званието „Заслужил деятел на културата“, в областта на поезията
- На 28 август 1968 г. – получава награда орден „Георги Димитров“ по случай 80-годишнината от рождението ѝ
- През 23 май 1969 г. – Дора Габе е удостоена със званието „Народен деятел на културата“
- На 16 юни 1972 г. – получава почетна грамота от централния съюз на професионалните съюзи за повестта „Майка Парашкева“
- На 9 юли 1975 г. – Дора Габе е удостоена е с литературната награда „Иван Вазов“ от Общинския народен съвет в Пловдив за стихосбирката „Сгъстена тишина“
- На 16 юни 1978 г. – получава награда званието „Лауреат на Димитровска награда“ за стихосбирките „Почакай слънце“, „Глъбини“ и „Сгъстена тишина“
- На 25 август 1978 г. –Дора Габе е удостоена със званието „Герой на социалистическия труд“ по случай 90-годишнината от рождението ѝ
- На 25 декември 1978 г. –Дора Габе е удостоена с почетния знак на София, I степен
- През месец Юни на 1979 г. Дора Габе получава специална награда от Съюза на българските композитори за стихотворението-песен „Вироглавка“
- През месец Април на 1979 г. – отличена е с награда „Петко Рачов Славейков“ за литературното ѝ творчество свързано с децата и българското училище
Да си спомним цитати и стихове на Дора Габе:
„Човек се нуждае от една голяма любов. За целия си живот само от една. Аз обичам истински само Яворов.”
„Ако си тъжен – казваше баба… Тогава плачи. Когато сълзите свършат, животът продължава!”
„На мене всичко ми даде Добруджа…”
„Жената не трябва никога да се разкрива докрай. Завинаги да остане тайнствена за мъжа. Да си остане неразкрита.”
„Жената трябва да превъзпита мъжа. Не с грубост, не с жестокост, а с живия пример. Със своята външност. И най-вече с духовната си красота.”
„Жената трябва да съхрани своята природа.”
„Мъжът и жената не само физически, но и духовно са различни.”
Баба
Мама каза, че и баба била някога мъничка, че и тя не е можала да се облече самичка.
Че отзад и плели плитка, роклята й била малка и отивала да учи със тетрадка и писалка.
Боже, колко ми е смешно, тази баба, толкоз стара, дето с очилата гледа и мърмори, и се кара. С къса рокля и с тетрадка!
Бабчо мила, бабчо сладка!
ЛЕДЕНИ ПРИКАЗКИ
По стъклата приказчици има,
нареди ги снощи баба Зима,
ни с уста изказани,
ни с перо белязани.
Как ли ги е наредила,
как ли ги е нагласила?
Който нищо не разбира,
пръстчето да не въвира,
да не стресне птичките
среброперките,
мъничките –
само са за гледане,
само са за чудене,
мама рече:
те са сънища,
още несъбудени!
Да бих могла…
Да бих могла докрай под вашето крило Да пея като птичка притаена, Изтрила бих скръбта от морно ви чело – Но болна е душата ми смутена.
И в тиха вечер, майко, сън кога смути Очите ти, виждах сълза блещеше По твоя лик. Сънуваше ли ти, Че твоето дете все ощ не спеше?
И ЧАКАХ АЗ С ИЗМЪЧЕНО СЪРЦЕ…
И чаках аз с измъчено сърце,
към щастието поглед устремила –
и чаках го с копнеещо сърце –
сърце ми жажда беше изсушила.
И то дойде и с ангелска ръка –
и дивни се понесоха акорди.
И то дойде. Затворила очи –
от рози дъх аз сещах възхитена;
в неземен сън, затворила очи,
неземен химн аз слушах упоена.
ОЧИТЕ
Нека не излъгва твоята уста
и смехът ти нека не измамва,
нещо чудно в погледа ти пламва:
в дъното на твоите очи
тиха, светла истина мълчи.
Думите ти другаде отиват,
пламват и угасват и изстиват…
УНЕСЕНО СЕ ВГЛЕЖДАХ В НЕБЕСАТА…
Унесено се вглеждах в небесата –
безброй звезди блестяха там,
една сред тях и бледна, и самотна,
в миг светна с ярък плам.
И ти ли в нея тоя миг погледна,
о, друже, от далечен край –
та погледите наши отразила
така да засияй?
БЕ ТИХА НОЩ…
Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени…
И ти до мен – и щаст’е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди…
Какво мълвеше плахо тишината?
Що криеше и взора на луната,
насълзен под кристалните води?
ЖИВОТА ЛИ ШУМИ…
Живота ли шуми посред света безкраен,
смъртта със шеметен размах ли пролети –
във моето сърце намират отзвук таен
и сълзите, и светлите мечти.
Че птичка ли запей, и то ще да запее;
заплаче ли душа сред хладна самота,
и моето сърце със нея ще заплаче.
А щом мъгла обвий земята – кат сираче
ще затъжи самотно във света.
НЕПРИМИРИМА
Плашиш ме,
велико Мироздание,
като разпъваш мисълта ми
до своята неизмеримост!
Земята ни е точица във тебе,
а в тая точица е мойта обич
и моята омраза,
и силата ми — а не мога
да ги разтегля
до размерите ти.
Ти ми даде:
копнеж към своето величие
и разум да проникна в тебе,
и жажда да те опозная,
а идва ден и трябва да изчезна
и да ти върна всичко!
Гледам Изгрева
и Залеза,
поглъщам Вечността ти
и чакам своя край
непримирима…
ЖЕНСКА КРЪВ
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
Езически да вярваш
и да криеш по езически
от всичко,
че обичаш…
А твойта сянка
идва и ме пита
нося ли от „болката”
в очите си.
Нали ти
на нея ме разпъна пръв!
Свещена и греховна
женска кръв.
В чест на Дора Габе има Музейната експозиция в родното й село Дъбовик, където посетителите могат да се запознаят с живота и творчеството й. Тя остава в паметта на българския народ като символ на творческа енергия и духовно богатство.
