Днес почитаме паметта на Свети апостол Яков. Якововата св. Литургия носи името на св. апостол Яков, наречен „Брат Божий”. Именуван е така, тъй като има податки, че е бил сестрин син на Дева Мария от сестра й Мария Клеопова, или че е син на Йосиф от същинската му съпруга (Миней – 23 октомври, св. Димитрий Ростовски).
Житие на Свети апостол Яков
Свети апостол Яков, брат Господен – наречен тъй, защото бил син на Йосиф, обручникът на св. Дева Мария. Той е от седемдесетте апостоли, първи епископ на Иерусалим в продължение на 33 години. Според свидетелството на преданието избран за това и посветен от Самия Христос по време на Неговия земен живот. Той е и писател на първото от посланията в Новия Завет на светата Библия (Иак.).
Той водел най-строг живот. Постил и се молил непрестанно. Благочестието и светият му живот внушавали у всички членове на Църквата уважение към него. Всички жители на Йерусалим го наричали „праведен“.
Когато светите апостоли почнали да проповядват Евангелието и на езичниците, възникнал спор между юдеите–християни. Мнозина от тях се гордеели с това, че принадлежат към избрания народ, на който Господ дарувал Своя закон чрез Мойсей. Говорели, че езичниците, за да получат спасение, трябва преди всичко да приемат старозаветния закон и да съблюдават юдейските обреди. Иначе не могат да приемат Кръщението и да станат християни.
Апостолите, презвитерите и изобщо вярващите се събрали под председателството на Яков на събор, наречен Апостолски събор, и единодушно решили да освободят езичниците от спазване на юдейските обреди. Основанието било, че всички еднакво се спасяват чрез благодатта на Господа Спасителя. С това решение на Йерусалимския събор било отстранено неравенството, предполагано дотогава между юдеи и езичници и било признато, че всички еднакво могат да получат спасение чрез вярата в Христа.
Тоя Апостолски събор станал в Йерусалим в 51 година. Той послужил за образец на по-нататъшните събори, на които пастирите на Църквата съвещавали за делата на вярата.
Заради това, че проповядвал Христа в Иерусалим, свети апостол Яков бил хвърлен от иудеите от покрива на храма, след това го пребили с камъни и му разбили главата с тояга.
Свети апостол Яков- първият Йерусалимски епископ
Свети апостол Яков, брат Господен, се наричал още Малки, защото принадлежал към числото на седемдесетте апостоли. След слизането на Светия Дух, Яков заедно с другите апостоли останал в Йерусалим. Трудил се наред с другите за разпространение на вярата във възкръсналия Спасител. Светият апостол се отличавал с високо благочестие и според новото християнско благовестие, и според Мойсеевия закон, заради което ветхозаветните евреи го наричали „облиам” („духовна крепост”), а новозаветните го считали за един от стълбовете на християнството и го наричали „праведен”. Той водел най-строг живот. Постел и се молел непрестанно. Благочестието и светият му живот внушавали у всички членове на Църквата искрено и безгранично уважение към него.
Св. апостол Яков е първият Йерусалимски епископ, който възглавява след Господа нашего Иисуса Христа светата Църква и като епископ председателства събора в Йерусалим от 51 година, наречен Апостолски събор.
На този събор вярващите се събрали под председателството на св. апостол Яков и единодушно решили да освободят езичниците от спазване на юдейските обреди. Основанието било, че всички еднакво се спасяват чрез благодатта на Господа Спасителя. С това решение на Йерусалимския събор било отстранено неравенството между юдеи и езичници и било признато, че всички еднакво могат да получат спасение чрез вярата в Христа.
Този Апостолски събор послужил за образец на по-нататъшните събори, на които водачите на Църквата в единство обсъждали и решавали за делата на вярата. Св. апостол Яков написва едно важно послание до всички израилеви колена по света, наречено поради това „съборно”. То влиза в канона на Новия Завет като една от неговите 27 книги.
Книжниците и фарисеите били много притеснени и се страхували да не би народът да се присъедини към християнската Църква. Те молели Свети апостол Яков да отвърне народа от Христа. Заплашвали го, че ако не се съгласи да стори това, ще бъде позорно убит.
Защо е важен Свети апостол Яков?
Свети апостол Яков е една от най-важните фигури в ранната християнска църква и неговото значение се простира до днес. Ето защо:
Близък съратник на Христос: Като брат на Иисус Христос по плът, свети Яков е бил свидетел на Неговото служение отблизо и е бил един от най-доверените Му ученици.
Първи епископ на Йерусалим: След Възнесението на Христос, свети Яков е избран за първи епископ на Йерусалимската църква, което го прави един от стълбовете на ранното християнство.
Автор на послание: Неговото послание, включено в Новия завет, е пълно с мъдри съвети и практически насоки за християнския живот. То подчертава важността на вярата, съчетана с дела, и ни призовава към святост и постоянство.
Мъченическа смърт: Свети Яков е пострадал за вярата си и е приел мъченическа смърт, което го превръща в мощен пример за преданост и непоколебимост.
Пазител на чистотата на учението: Като един от първите учители на Църквата, свети Яков е играл важна роля в запазването на чистотата на християнското учение и в борбата срещу ересите.
Какво можем да научим от свети апостол Яков?
Важността на делата: Свети апостол Яков ни учи, че вярата без дела е мъртва. Трябва да живеем според учението на Христос и да изразяваме любовта си към ближните чрез дела на милост.
Търпение и постоянство: В своите послания свети Яков ни призовава към търпение и постоянство в изпитанията. Той ни уверява, че Бог ще възнагради тези, които се доверят на Него.
Борба с изкушенията: Свети Яков ни предупреждава за различните изкушения, които могат да ни отклонят от пътя на спасението, и ни дава наставления как да се борим с тях.
Защо е важен за нас днес?
Животът и делото на Свети апостол Яков ни служат като пример за това как да живеем като християни в днешния свят. Неговите учения са актуални и днес и могат да ни помогнат да преодолеем трудностите и да растем в нашата вяра.
Молитви към свети апостол Яков
В деня на неговия празник, 23 октомври, много вярващи се обръщат към свети апостол Яков с молитви, търсейки неговото застъпничество и помощ.
Защо е важно да почитаме светци?
Почитането на светците е дълбоко вкоренена традиция в православната вяра, но за много хора може да възникне въпросът защо това е толкова важно. Ето няколко причини:
Пример за живот в Христа: Светците са хора, които са постигнали висока степен на духовно съвършенство, като са живели в съгласие с Божиите заповеди. Те са наши духовни водачи и ни показват как да следваме пътя на спасението. Чрез почитането им ние се стремим да подражаваме на техния живот и да се приближим до Бога.
Молитвени застъпници: Вярва се, че след смъртта си светците продължават да се молят за нас пред Бога. Те са наши молитвени застъпници, които могат да ни помогнат в трудни моменти и да ни умолят за Божията милост.
Носители на Божията благодат: Светците са изпълнени със Святия Дух и са носители на Божията благодат. Чрез почитането им и молитвите към тях ние се докосваме до тази благодат и получаваме духовна сила и утеха.
Съхраняване на паметта за вярата: Почитането на светците ни помага да не забравим историята на Църквата и подвизите на онези, които са живели преди нас. Те са живи свидетелства за силата на вярата и ни вдъхновяват да останем верни на Христос.
Укрепване на общността: Празнуването на празниците на светците и участието в църковните служби ни обединява като общност от вярващи и ни напомня за нашата принадлежност към Църквата.
Важно е да подчертаем, че почитането на светците не означава да им се кланяме като на богове. Светците са хора, които са достигнали святост благодарение на Божията благодат, но те не са равни на Бога. Ние се молим на тях, като ги молим да се застъпят за нас пред Бога, но вярваме, че всяка молитва в крайна сметка е насочена към Бог.
Защо някои хора имат съмнения относно почитането на светците?
Страх от идолопоклонство: Някои хора се опасяват, че почитането на светците може да доведе до идолопоклонство. Важно е да се разбере, че почитането на икони и мощите на светците не е същото като идолопоклонство. Иконите са образци, които ни помагат да си представим светците и да се молим на тях, а мощите са телесни останки на светците, които се почитат като светиня.
Липса на разбиране за православната традиция: Някои хора, които не са запознати с православната традиция, могат да имат трудности да разберат значението на почитането на светците.
Как да почитаме светците?
Молитва: Молим се на светците, като ги молим за тяхното застъпничество и помощ.
Участие в църковните служби: Празнуваме празниците на светците и участваме в църковните служби, посветени на тях.
Изучаване на житията на светците: Чрез изучаването на житията на светците ние се запознаваме с техния живот и дела и се вдъхновяваме от тях.
Посещение на храмове, посветени на светците: Посещаваме храмове, в които се пазят мощите на светците или са изрисувани техните икони.
Подражаване на добродетелите на светците: Стремим се да подражаваме на добродетелите на светците и да живеем според Божиите заповеди.
Почитането на светците е важна част от православната вяра и ни помага да се свържем с Бога и да се укрепваме в нашата вяра.
Днес е важно да почетем паметта на Свети апостол Яков.
Кой има имен ден днес?
На 23 октомври имен ден имат Жак, Жаклина, Яко.
