Днес църквата почита паметта на Преп. Козма Зографски. Св. Свщмчк Фока, еп. Синопийски. Св. Прор. Йона.
Кой е Преп. Козма Зографски?
Преподобни Козма се родил през втората половина на XII век. По народност бил българин. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно образование. Освен български, знаел отлично и гръцки език. Родителите му пожелали да го оженят, но той живеел с пламенното желание да стане монах. Затова тайно избягал в Света Гора Атонска.
Бил приет като послушник в българския Зографски манастир „Св. Георги Победоносец“, основан през 898 г. от тримата братя българи от гр. Охрид – Моисей, Аарон и Йоан. Показал голямо усърдие като послушник. Вършел с примерна любов всичко, което му е било възлагано от манастирската управа. Заради това му усърдие скоро бил постриган за монах. Получил служба еклисиарх в съборната манастирска църква.
Високо образован, той се отличавал и със сърдечна простота, благодарение на която се отворили духовните му очи да вижда скритите за физическите очи духовни явления.
Св. Свщмчк Фока, еп. Синопийски
Днес, освен, че почитаме Преп. Козма Зографски, почитаме с Св. Свщмчк Фока, еп. Синопийски. В град Синоп (на южния бряг на Черно море, бел.ред.) живеел един мъж на име Памфил със своята жена Мария. Те били родители на блажения Фока. От млада възраст светецът се сподобил да получи такава благодат на Светия Дух, че изгонвал бесове от хората и изцелявал недъзи.
Когато свети Фока възмъжал, заради добродетелния си живот бил избран за епископ в родния си град и с ревност започнал да пасе своите словесни овце; като ги поучавал със слово, той ги и назидавал със своя пример. Водейки и преди това добродетелен живот, като приел сан на епископ, той започнал да се подвизава още повече, така че всички, които виждали добрите му дела, прославяли Небесния Отец.
Той предпазил много хора от заблуди, мнозина езичници отклонил от идолопоклонството и ги привел към почитание на Единия Бог.
Господ благоизволил да сподоби Своя верен раб с мъченически венец и му възвестил за това във видение по следния начин: от висините прилетял гълъб, който държал в клюна си венец от цветя. Този венец той възложил на главата на блажения и проговорил с човешки глас:
– Твоята чаша вече се напълни, на тебе подобава да я изпиеш.
От това видение свети Фока разбрал, че му предстои да пострада за Христа. А от това ние узнаваме, че той е бил велик угодник пред Бога, понеже, бидейки още в тяло, той се сподобил да бъде увенчан от небето. Така преблагият Бог въздига своите угодници, удостоява ги със слава и чест и възлага на главите им венци.
По своята душевна и телесна чистота свети Фока бил истински небесен жених: небето възжелало да се съчетае с него и да му възложи венец. Но този венец бил предзнаменование на по-добър венец – този, в чертога на Спасителя, с който той трябва да се венчае вечно и с него да се яви на небесния брак.
След това славно знамение, по време на царуването на Траян, свети Фока бил предаден на мъчение от управителя Африкан. Този властител дълго го принуждавал да принесе жертва на идолите, но светецът предпочел самия себе си да принесе жертва на Бога.
Той не изпълнил заповедта на княза, не пожелал да въздаде чест на произведението на човешките ръце, чест, подобаваща на Единия Бог, седящ на херувими. Тогава князът заповядал да привържат светеца към дърво и да го мъчат.
Цялото му тяло било покрито с рани. Подобно на гладните хищни птици, които нападат труп и като го късат на части, го изяждат: така мъчителите терзаели чистото тяло на страдалеца Христов. Но всичко това свети Фока претърпял мъжествено.
Той чувал глас от висините, който го укрепявал. Като призовавал Иисуса Христа, той понасял мъките, презирайки всички страдания. Той не щадял плътта си заради Този, Който не пощади Себе Си и пострада за нас на кръста. Това страдание било за свети Фока като райска прохлада: така мъжествено понасял мъките, като изповядвал Името на пострадалия за нас Господ.
Нищо непоносимо нямало за верния раб, който страдал за своя Владика. Ако и да се съберели от целия свят мъчителите срещу него, ако да изобретяли всички мъки, то и тогава той бил готов да страда за своя възлюбен Господ, като възгласял заедно с пророк Давид:“Готово е сърцето ми, Боже (готово е сърцето ми)“ (Пс. 107:2).
Мъчителите го положили върху силно нагорещено желязо, но то веднага изстинало, понеже сърцето на светителя горяло от любов към Бога и този духовен огън победил силата на веществения огън. И във всички мъчения, които измислили за него, свети Фока се оказал победител, понеже около него се явявало ангелско войнство и неизречена божествена светлина.
В тъмниците го просвещавала небесна светлина, в оковите той се веселял с надеждата за небесната свобода, в скърбите се утешавал от ангелите, в раните бил укрепяван от Иисуса Христа – Господа.
След много и различни мъчения го хвърлили в нагорещена баня, където той, като се молел, предал духа си в Божиите ръце* и се сподобил да получи венеца на победителя в Църквата на тържествуващите. Неговото свято тяло било погребано с почести и при гроба му се извършвали много чудеса.
Защо почитаме Преп. Козма Зографски?
Почитането на Преп. Козма Зографски е дълбоко вкоренено в българската духовна и културна традиция. Той е фигура, която съчетава в себе си няколко важни измерения:
Духовен светец: Преп. Козма Зографски е живял живот, посветен на Бога и на духовното усъвършенстване. Неговото смирение, кротост и безгранична вяра го превръщат в образец за подражание за всички християни.
Български национален герой: Живеейки в турско робство, преподобни Козма е бил не просто монах, а и борец за българската кауза. Чрез своите икони и стенописи той е съхранявал българския дух и е поддържал националното самосъзнание.
Изключителен творец: Като иконописец и дърворезбар, преподобни Козма е оставил трайна следа в българското изкуство. Неговите произведения са не само религиозни, но и носят в себе си дълбока емоционалност и национален дух.
Символ на българската духовност: Днес преподобни Козма Зографски е символ на българската духовност и национална идентичност. Неговото име е свързано с много български храмове и манастири, а неговите икони са сред най-ценните паметници на българското изкуство.
Защо е важно да почитаме Преп. Козма Зографски?
Вдъхновение: Животът и делото на Преп. Козма Зографски ни вдъхновяват да живеем по-добър и по-смислен живот, да следваме своите мечти и да бъдем верни на своите ценности.
Памет: Чрез почитането на паметта му ние пазим жива историята и културата на нашия народ.
Благодарност: Изразяваме своята благодарност за неговия принос към българската история и култура.
Връзка с традициите: Поддържаме връзката си с българските традиции и укрепваме нашата идентичност.
Как можем да почетем паметта му?
Молитви: Молим се за неговото застъпничество пред Бога.
Посещение на храмове: Посещаваме храмове, където са съхранени негови икони и стенописи.
Отбелязване на празника му: На 22 септември отбелязваме деня на неговата кончина.
Проучване на живота и делото му: Четем за него, изучаваме неговите произведения и се интересуваме от историята му.
Следване на неговия пример: Стремим се да живеем по неговия пример – с вяра, добродетелност и любов към ближните.
Защо е важно да познаваме и почитаме личности като преподобни Козма Зографски?
Защото те са част от нашето минало, те са изградили нашата идентичност и са ни оставили в наследство ценности, които трябва да пазим и развиваме. Почитайки паметта на такива личности, ние укрепваме своята връзка с корените си и се вдъхновяваме за бъдещето.
Защо почитаме Свети великомъченик Фока, епископ Синопски?
Днес, освен Преп. Козма Зографски, почитаме и свети великомъченик Фока, епископ Синопски, е дълбоко вкоренено в християнската традиция и има множество измерения. Нека разгледаме някои от основните причини:
Подвигът на мъченика: Свети Фока е живял през IV век и е бил епископ на град Синоп. По време на гоненията срещу християните той не се е отказал от вярата си и е приел мъченическа смърт. Неговият подвиг е пример за безгранична вяра и смелост пред лицето на смъртта.
Символ на християнската вяра: Свети Фока е един от многото християнски мъченици, които са дали живота си за вярата. Той е символ на непоколебимостта на християнската вяра и на силата на духа.
Застъпник на страдащите: В народната вяра свети Фока се смята за застъпник на страдащите, на болните и на всички, които се нуждаят от помощ. Към него се обръщат с молитви за здраве, за избавление от болести и за защита от зли сили.
Покровител на различни професии: Свети Фока се почита като покровител на различни професии, като например ковачи, златари и други занаятчии, свързани с огъня.
Пазител на градове и селища: В някои региони свети Фока се почита като пазител на градове и селища. Смята се, че той защитава хората от бедствия и нещастия.
Защо е важно да почитаме свети Фока?
Вдъхновение: Животът и мъченичеството на свети Фока ни вдъхновяват да бъдем верни на своите убеждения, дори когато сме изправени пред трудности.
Сила: Неговата история ни дава сила да преодолеем собствените си страдания и да се борим за доброто.
Надежда: Свети Фока е символ на надеждата, че доброто винаги побеждава злото.
Връзка с традициите: Почитането на свети Фока ни свързва с християнските традиции и ни помага да запазим своята идентичност.
Защо почитаме Св. Прор. Йона?
Почитането на свети пророк Йона е дълбоко вкоренено в християнската традиция и има няколко важни аспекта:
Божият избранник: Йона е един от пророците в Стария завет, избран от Бог да изпълни специфична мисия.
Непослушание и покаяние: Историята на Йона е разказана в библейската книга Йона и е пример за човешкото непослушание, но също и за Божието милост и прошка. Йона отказва да отиде в Ниневия, за да проповядва покаяние, но след като е погълнат от голяма риба и се моли за прошка, той изпълнява Божията воля.
Божията любов към всички хора: Историята на Йона ни учи, че Божията любов обхваща всички хора, без значение от тяхната националност или религия.
Днес е важно да почетем паметта на Преп. Козма Зографски. Св. Свщмчк Фока, еп. Синопийски. Св. Прор. Йона.
