15 септември е денят, в който по традиция се открива учебната година в българското училище. Музика, цветя, балони, много цветни и усмихнати са лицата в училищните дворове – и на ученици, и на учители, и на родители.
Защо обаче историята с цветята, празничните рокли, първия звънец и щастливите родители се повтаря всяка година точно на 15 септември? Как, кога и защо е избран този ден? Защо откриването на учебната година не е на друга дата като например в началото на месеца по подобие на редица други страни на Балканите и в Европа?
Подготовка за първия учебен ден едно вълнуващо пътешествие за родители и деца
Защо е избрана датата 15 септември за откриване на учебната година в България?
Всяка година в навечерието на 15 септември някои се питат: Защо точно на тази дата започва учебната година в България, винаги ли е било така и как е протичал учебният процес? Отговор дават исторически данни за началото и края на учебната година по българските земи преди и след Освобождението (1878 г.) и в съвременна България, които се съдържат в отчети, правилници, наредби и други документи, съхранявани в Националния музей на образованието в Габрово.
През Възраждането в килийните училища, които се създават през XVIII и началото на XIX век и дават предимно религиозни знания, учебната година не е свързана с конкретна дата.–На места се преподава само през зимата, на други – през цялата година, а училището затваря врати само по време на църковните празници. По-късно, във взаимните училища, също липсва точна дата на началото и края на учебната година. Рамките се определят най-вече от т. нар. „спазаряване на учителя“, което обикновено се случва за 6 месеца – от Димитровден (26 октомври) до Гергьовден (6 май).“
От средата на XIX век се пристъпва към изработването на школски закони, които установяват и по-определена като време учебна година. Тя започва в края на август или началото на септември и завършва през юни, като за децата, ангажирани със земеделска работа, обучението започва 2-3 месеца по-късно.
Въпросът за продължителността на годината постепенно се решава на учителските и епархийските събори през 70-те г. на XIXвек. На събора в Шумен от 1873 г. се изработва „Устав на селските училища“, според който учебната година за тези деца трябва да бъде 9 месеца. На този събор се приема като задължително началното образоване на децата, а учебната година да започва от 15 септември точно след Кръстовден (14 септември). Краят на учебната година е идвал на Петровден. На него учениците демонстрират знанията си, а най-изявените получават като подарък книга.
След Освобождението традицията не се прекъсва. Законодателните актове постепенно изграждат, оформят и регламентират училищна организация, която в общи линии съществува и днес. През 1879 г. с циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, по това време управляващ Отдела за народното просвещение и духовните дела, се определя за начало на учебната година датата 1 септември. На следващата година е взето решение нейната продължителност в градовете да е 10 месеца, а в селата между 7 и 8 месеца поради участието на децата в селскостопанската дейност. Тази законова рамка се запазва до 1885 г.
По времето на просветния министър Стоян Омарчевски (при управлението на БЗНС 1920-1923) са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете трябва да започва на 15 септември и да завършва на 12 юли, за селските училища тя завършва месец преди това – на 15 юни, а по време на Първата световна война краят на учебната година се запазва и само в градовете децата приключват три седмици по-рано.
Промяна има през 1952 г. и тя е свързана с рамките на учебната година под влияние на образователната система в Съветския съюз – от 1 септември до 30 май. Тогава е въведено и наклоненото писане с лилаво мастило, четири учебни срока, петобалната система за оценяване на знанията и т. н. Моделът се оказва неприложим за българската образователна система, която е с дългогодишна традиция и от 1957 г. до днес началото на учебната година е 15 септември.
През 2011 г. тогавашният министър на образованието Сергей Игнатов прави неуспешен опит за връщане на старата дата 1 септември. Още едно предложение – учебната година да започне от 1-ви и или 7-и – е направено през 2022 г. Но учениците отново ще прекрачат прага на школото днес, на 15 септември.
Как стоят нещата с откриването на учебната година в другите страни?
В други страни обаче няма точно определена дата за откриване на учебната година, а училищата сами решават. Така е във Франция, Германия и Великобритания.В Гърция първият учебен ден е в средата на август. В Италия обаче не бързат – и първият звънец бие чак на 1 октомври.
В Канада на първия понеделник от септември се празнува Ден на труда, а на следващия децата тръгват на училище.
В САЩ също нямат точна дата. Властите във всеки щат избират първия учебен ден, като това може да е всеки ден от август до септември.
В Аржентина децата прекрачват прага на училище също през есента. Да не забравяме обаче, че страната се намира в Южното полукълбо, а там есента започва през февруари-март.
Децата в Дания са най-необлагодетелствани. Те тръгват на училище в началото на август.
В Япония традицията е съвсем различна, така както различна е философията за живот на японците. Първият учебен ден е в началото на април, когато цъфтят японските вишни – сакура. В Страната на изгряващото слънце е прието, че пролетта символизира началото на нов живот. Ето защо няма по-подходящо време за започване на училищни занятия. Въпреки това, японските ученици имат ваканция през лятото.
В Австралия пък първият учебен ден е през февруари.
Най-малко си почиват китайските деца. Тяхната учебна година продължава цели 260 дни. На второ място в това отношение е Япония. Учениците там имат учебни занятия 243 дни от годината. На трето място са корейските училища, в които децата учат 220 дни.
Защо е важен първият учебен ден?
Ново начало и мотивация: Той символизира началото на нова учебна година, на нови възможности за учене и развитие. Това може да бъде източник на мотивация както за учениците, така и за учителите.
Социални взаимодействия: Първият учебен ден е възможност за срещи с приятели, за запознаване с нови съученици и за изграждане на нови социални връзки.
Организация и рутина: Той помага на учениците да се върнат към учебна рутина и да се организират за новата учебна година.
Емоционален заряд: За много ученици, особено за първокласниците, първият учебен ден е свързан с вълнение, очакване и дори малко притеснение. Това са емоции, които остават дълбоко в паметта.
Традиция и култура: В много култури първият учебен ден е празник, който се отбелязва със специални ритуали и обичаи.
Защо е толкова важен за учениците?
Самоувереност: Успешното начало на учебната година може да повиши самочувствието на ученика и да го мотивира за по-нататъшни успехи.
Адаптация: Първият ден на учебната година помага на учениците да се адаптират към новата учебна среда и към новите изисквания.
Връзка с училището: Той създава усещане за принадлежност към училищната общност.
Защо е важен първият учебната година за учителите:
Планиране: Първият учебен ден е възможност за учителите да започнат да реализират своите учебни планове и да създадат положителна атмосфера в класната стая.
Връзка с учениците: Той е първата стъпка към изграждането на доверителни отношения с учениците.
Мотивация: Успешното начало на учебната година може да мотивира учителите да постигнат още по-добри резултати.
Как да направим първия учебен ден специален?
Подготовка: Доброто планиране и организация са ключът към един успешен старт на учебната година.
Позитивна атмосфера: Учителите могат да създадат положителна атмосфера в класната стая чрез усмивки, приветствия и интересни дейности.
Комуникация: Важно е да се общува с учениците и да се отговорят на всичките им въпроси.
Традиции: Запазването на някои традиционни елементи може да направи първия учебен ден още по-специален.
Първият учебен ден е много повече от просто начало на учебната година. Той е важен момент в живота на всеки ученик и учител, който оставя трайни спомени и влияе върху мотивацията и успеха през цялата учебна година.
Как се открива първият учебен ден в България?
В България стартът на учебната година традиционно се открива с официална церемония на 15 септември, независимо дали това е делничен или почивен ден (с някои изключения, когато датата е променена поради почивни дни). Тази дата е символично свързана с началото на учебната година и има дълга история.
Откриването на първия учебен ден включва следните традиции:
Тържествена церемоня – Учениците се събират в двора на училището, където се провежда церемонията по откриването. Обикновено тя започва със звученето на националния химн на България.
Поздрави и речи- Директорът на училището, учители, а понякога и гости, произнасят тържествени речи, в които поздравяват учениците и им пожелават успешна учебна година. В някои случаи присъстват и представители на местната власт или образователни институции.
Цветя за учителите – Учениците традиционно носят цветя за своите учители в знак на уважение и благодарност.
Първокласници – Особено внимание се обръща на първокласниците, които за първи път прекрачват прага на училището. Обикновено за тях има специални ритуали, като например минаване под венец от цветя или пускане на балони в небето. Първокласниците често рецитират стихотворения или пеят песни.
Тържествено биене на училищния звънец– След речите и поздравленията, училищният звънец тържествено отбелязва началото на учебната година. Понякога звънецът бива ударен символично от най-малките ученици (първокласници).
Влизане в класните стаи– След церемонията учениците влизат в своите класни стаи, където често има първа тържествена среща с класния ръководител.
Това е ден на радост и надежда, изпълнен с празнична атмосфера, в която родители, учители и ученици заедно празнуват началото на новата учебна година.
Успешен старт на учебната година! На добър час!
