Днес 2 август честваме Илинден по стар стил. Илинден е денят, в който се почита Свети пророк Илия . По стар стил той се отбелязва на 2 август, а по нов – на 20 юли . Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей – като един от двамата най-велики старозаветни мъже. В митологичните представи светецът ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата. В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба.
В християнската традиция Свети Илия често се свързва с прехода между живота и смъртта и затова е смятан за покровител на пожарникарите, месарите, пивоварите, кожухарите, тухларите и други. Празникът му се чества и от всички, чиито имена са производни на неговото име, като Илия, Илиан, Илиана, Илико, Илина, Илко, Илка, Елиан, Елин, Лило, Лиляна и др.
Какво се прави на Илинден?
На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за Свети Пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие. Според поверието на този ден морето взима най-много жертви като курбан за светеца. Затова денят се отбелязва като Ден на удавника.
Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките. В противен случай човекът може да бъде ударен от гръм. Не се ходи и на плаж, тъй като хората са заплашени от удавяне. Ако на днешния ден гърми, овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще са празни.
Ще настъпи суша , показват още поверията. На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества. Своя еснафски празник отбелязват кожухари, самарджии, фурнаджии, защото Свети Пророк Илия е техен патрон – покровител. На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата.
Според народното поверие на Илинден не трябва да се работи, защото гръм може да удари човека. Не се ходи на плаж, защото морето взима жертва на този ден. От днес времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Докато преброиш до пет, вълната те удря и след това те дърпа навътре. Илинден идва с мъртва хватка на морето, казват старите рибари.
В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден празнуват още и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото пророкът е техен покровител. На Илинден традицията забранява къпането в реки и в морето, тъй като Свети Илия обича да си взима курбан.
Как се чества Илинден?
Илинден е празник, който се чества по различни начини, съчетавайки религиозни, исторически и народни традиции. Ето някои от най-характерните начини за отбелязване на този ден:
Религиозни обичаи
Църковни служби: В деня на Илинден се провеждат тържествени литургии в чест на Свети пророк Илия. Много православни храмове носят неговото име, а вярващите се молят за здраве, благополучие и плодородие.
Освещаване на водата: След литургията се освещава вода, която се смята за лековита и се пие за здраве.
Курбани: Често се правят курбани за здраве, като се коли курбан и се раздава месо на близки и съседи.
Народни обичаи
Събирания и веселия: Илинден е повод за големи събирания, на които хората се веселят, пеят и танцуват.
Народни танци: Изпълняват се традиционни народни танци, които са характерни за различните региони на България.
Гадания: Някои хора правят гадания, за да предскажат бъдещето си.
Игри: Организират се различни игри и състезания, като например борба, скачане и тичане.
Ястия: Приготвят се традиционни ястия, които се свързват с празника.
Чества се също деня на Илинденско-Преображенското въстание в България и Република Македония , където се празнува по стар стил на 2 август.
Историческа памет
Помени: В памет на загиналите във въстанието се организират помени и възпоменателни мероприятия.
Факелни шествия: В някои населени места се провеждат факелни шествия, които символизират борбата за свобода.
Речи и изложби: Организират се речи и изложби, посветени на Илинденско-Преображенското въстание.
Библейска традиция за Илинден
Според Библията пророк Илия е предан почитател на Йехова, който се възпротивява на опитите на израелското царско семейство (Ахав, Йезевел, Охозия) да смеси трайно култа към него с тези на традиционно почитаните в Ханаан и Вавилон. Успява отчасти да ги разубеди и възпре, изричайки много пророчества и извършвайки много чудеса. Предава делото си на достоен заместник – пророка Елисей – и е удостоен от Бога със специално място на небето. Възнася се жив във висините, настанен в огнена колесница. Там се превръща в горещ молитвен застъпник за народите и за отделните хора. Този ден- Илинден е изключително важен за всички нас.
Илинденско- преображенско възстание
Илинденско-Преображенското въстание е въстание в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). То избухва на 2 август (нов стил]) 1903 година в Македония и на 19 август (нов стил) 1903 година в Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи. По данни на ВМОРО, заради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България.
Подготовка и повод
През май 1903 година Христо Матов изготвя „Общ план на въстанието“, в който се излагат средствата на революционната борба и целите за извоюване. Реорганизират се въстаническите окръзи, приема се тактика за действие на чети, терористи и на мирното население, изясняват се отношенията с малцинствата в Македония, с чужденците и с османските власти, както и други въпроси.
На 20 юни 1903 година ЦК на ВМОРО в София изпраща писмо на военния министър Михаил Савов, с което информира него, правителството и княз Фердинанд за приблизителната дата на начало на въстанието и общото състояние на организацията вътре в Македония. В писмото се засяга и въпросът за намеса на българската армия на страната на въстаниците, като се констатира, че това е положително прието от революционерите. Михаил Савов писмено отговаря, че въстанието трябва да бъде отложено за октомври 1903 година или дори за май 1904 година, докогато българската войска да бъде превъоръжена и способна за подобни военни действия, в противен случай не би имала възможност за намеса.
Въпреки че революционерите неколкократно са предупредени от представители на Княжество България, че то не може и няма да се намеси в едно такова въстание, те не се отказват от поетия курс. Анастас Лозанчев свидетелства за това:
„ … неколко дни преди да поема гората бех извикан от тогавашния Български Търговски агент в Битоля (Андрей Тошев), който ми прочете едно писмо от Външното Министерство в София, с което ни предупреждаваше, че по политически и военни съображения да не се надеваме на никаква помощ от България. Отговорих: – Това не е влизало в нашите сметки. Ний ще действуваме. Решението е взето. Добре беше само да бъде предотвратено Цончевото въстание през 1902 год. Това казвам на нашите неприятели, които казват, че въстанието било дирижирано от София. Това не е верно.“
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) Илинден. Началото на бойните действия в Одрински революционен окръг се определя на Конреса на Петрова нива за 6 август (19 август) (Преображение Господне). По-късно Серският окръг решава да се вдигне на 14 септември (27 септември) (Кръстовден).
Преки последици от въстанието
След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година.
Мемоар на Вътрешната организация, 1904 година
Вътрешната македоно-одринска организация претърпява сериозни поражения: губи значителна част войводи и четници, по места тайните ѝ комитети са разкрити и разбити. Започва преосмисляне на взетите решения за всеобщо въстание. Още преди края на въстанието в Западна Европа са изпратени Борис Сарафов и Михаил Герджиков, за да спечелят благоразположението на обществеността там. Задграничното представителство на ВМОРО издава в средата на 1904 година Мемоар на Вътрешната организация, който цели да осветли причините за избухването на въстанието.
Преговорите между ВМОРО и бившите дейци на ВМОК за създаване на общо Благодетелно дружество пропадат и на 16 декември официално се възстановява дейността на Върховния комитет.На Софийски съвещания от януари 1904 година е приета директивата за бъдеща дейност на ВМОРО, диктувана от Яне Сандански и приближените му, и която цели демократизация в организацията. В същия дух за децентрализация протичат Варненският (14 февруари), Струмишкият и Прилепският окръжен конгрес от 1904 година.
През март 1904 година група дейци около Борис Сарафов формират Временен комитет, който иззема част от функциите на Задграничното представителство, но се саморазпуска в началото на 1905 година.С тези действия фактически започва разцеплението на ВМОРО.
През 1904 година се провеждат преговори на две нива между Османската империя и Княжество България и между Османската империя и ВМОРО. България издейства от Високата порта пълна амнистия на политическите затворници, а ВМОРО участва в изготвянето на проект за реформи в Македония и Одринско.
Честването на Илинден и честването на Илинденско-Преображенското въстание са важни за всички нас!
