Обявената от десетилетия студена война на мазнините не издържа проверката на времето. Те не са „злият враг“ на красивата фигура и когато ги консумираме в правилните количества, не допринасят за увеличаване на теглото.
Съвременната наука реабилитира мазнините като едно от трите основни хранителни вещества (плюс протеини и въглехидрати), които снабдяват тялото с калории. Като концентриран източник на енергия доброкачествените мазнини в определени количества са изключително ценни за правилното функциониране на всяка клетка и особено на имунната и сърдечносъдовата система, ендокринните жлези, тъканните хормони и нервната система.
Червените храни- здравословна терапия за тялото
Гинко Билоба-лечебните сили на свещеното дърво
Как да кажем „не“ на вредните храни: 7 лесни стъпки
Наситени мазнини
Такива са животинските и две растителни – кокосовата и палмовата. Мазнините изградени главно от наситени мастни киселини, запазват твърдостта си при стайна температура. Високият процент наситени масти в храната принуждава черния дроб да изработва повече липопротеини с ниска плътност (които са свързани с лошия холестерол), отколкото тялото може да оползотвори. Резултатът е увреждане на артериалните стени (атеросклероза) и сърдечноаъдовата система, повишен риск от остеопороза и инвалидност, отслабена имунна защита на организма.
Важно: Доброкачествените натурални наситени мастни киселини имат полезен ефект, точно обратен на изброените отрицателни резултати, когато са в точните количества. Установено е например ,че в тропическите страми, където се консумира предимно наситеното палмово и кокосово масло в естествен вид (без промишлена преработка), сърдечно съдови заболявания почти не се срещат.
Ненаситени мазнини
Те са поли- и мононенаситени. Полиненаситените растителни масла остават течни при по-ниски температури. Зависимостта е следната: колкото по-ниска е температурата на втвърдяване-то, толкова по-голяма е степента на ненаситеност на даден вид мазнина. В тази група са маслото от царевица, соя, сусам, слънчоглед и шафран. Мононенаситените растителни масла са в средата на спектъра на мазнините и се представят от зеленчуковите видове олио – от маслини (зехтин), фъстъци, авокадо и канола (вид канадско масло).
Есенциални (незаменими) мастни киселини
Здравословните мазнини са с високо съдържание на есенциални мастни киселини, известни като Омега-3 и Омега-6. Те са отговорни за еластичността на кръвоносните съдове, гладката и свежа кожа, здравите нокти, лъскавата коса и силната имунна система. В нерафинирано състояние запазват естествените си антиоксиданти и хранителни свойства и предпазват кръвоносните съдове от образуване на атеросклеротични плаки. Богати на есенциални мастни киселини са семената, повечето ядки и прясната тлъста риба (сардина, херинга, скумрия, лефер, сьомга). Омега-3 се съдържа в рибата, мидите, рибеното и лененото масло, а Омега-6 – в месото, нерафинирания сусам, шафрановото и слънчогледовото олио. Добре е общото им количество да не спада под една трета от общото количество на мазнините в дневното меню.
Препоръка: Не прекалявайте с Омега-6 мастните киселини, защото повишават производството на неблагоприятните тъканни хормони и създават метаболитен дисбаланс.
Нездравословни мазнини, които трябва да изключите от менюто си:
- рафинирани масла, които нямат цвят и специфичен мирис (слънчогледово, царевично, соево, канолово и пр.)
- хидрогенирани мазнини като маргарина, който е богат на вредните трансмастни киселини
- всяка мазнина, загрявана при температура над 95 градуса
- животинските мазнини на свинското, говеждото и бройлерите
пълномасленото мляко, масло, сметана, кисело мляко, сладолед и ситене от промишлено отглеждани крави, защото се третират с хормони и антибиотици
Здравословните мазнини, които трябва да включите в менюто си:
студенопресован зехтин и ленено олио
нерафинирани масла-сусамово, орехово, тиквено, слънчогледово и от гроздово семе
натурални мазнини от яйца и други животински продукти, отглеждани в естествени условия.