Съдържание
На 17 юли честваме Света Марина: Покровителка на пожарите, господарка на змиите. Името Марина се превежда като “огнена” и “слънчева”.
Кратко животоописание и житие на Света Марина
Житие
Света Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ в.). Баща й я възпитал в идолопоклонство, но Господ Бог по Своята милост й дал да узнае истината и я призовал при Себе Си. По това време римското управничество жестоко преследвало християните. Много от преследваните се криели по пустините и планините. А мнозина оставали в градовете и като вземали вид на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват словото Божие.
От един такъв християнин 12-годишната Марина за пръв път чула за Господа Иисуса Христа и сърцето й се изпълнило с любов към Него. Тя много желаела да получи св. кръщение, но поради гонението не е имало нито в града, нито в околностите свещеник, който да може да извърши това тайнство. Марина се оставила на Бога и очаквала Неговата воля. А между това тя не се бояла открито да изповядва името на Господа, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение. Пръв неин гонител станал самият й баща. Той бил ревностен поклонник на идолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко.
Марина вече подкарала 16-тата си година. Веднъж в околностите на града тя срещнала Олимврий, управителя на източните страни. Той идвал в техния град, за да предава на съд християните. Необикновената красота на Марина така поразила управителя, че му дошла мисъл да я вземе за жена.
Той влязъл в разговор с нея, разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина със скромност отговорила на всичко. Не скрила и това, че вярва в Бога на християните и че желае да се посвети на служение Неум. Като чул това, управителят веднага заповядал на войниците си да хванат Марина ида я водят след него в града, без обаче да й направят някакво зло. Той се надявал лесно да склони младата девойка да се отрече от християнската вяра.
На другия ден Марина била доведена на съд. Управителят ласкаво й казал: „Виждат боговете, че желая твоята младост и искам да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници“.
– Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия Дух, едно Божество в Троица, и Нему да принасям хвалебна жертва, – отговорила девойката. Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател.
Управителят почнал да увещава девойката, като се стараел ту да я склони чрез обещания, ту да я сплаши чрез закани. Всичко обаче било напусто. Девойката казвала: „Аз искам да си остана вярна рабиня на моя Бог, Който доброволно пострадал за мене. Ти няма да ме сплашиш чрез закани, защото сред страданията ще ме укрепи Оня, на Когото се упознавам“.
Разгневен от тоя отговор, управителят наредил да бият Марина. Под жестоките удари от нея текнала кръв. След това приковали девойката на едно дърво и терзаели тялото й с железни остриета. Подкрепена чрез сила отгоре, Света Марина понесла търпеливо ужасното мъчение. След това, едва жива, я затворили в тъмница.
В тъмницата тя изведнъж видяла над себе си сияещ кръст, който озарил тъмничния мрак. Чули се думите: „Радвай се, Марино, защото ти победи злобата на врага! Радвай се, защото скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен Цар!“
Сърцето й се изпълнило с неизказана радост. В същото време тя почувствала, че раните й заздравяват и на тялото й се връщат силите. Тя молила Бога да я удостои със св. кръщение, та измита чрез него да влезе в небесния чертог.
Когато на другия ден отново извели Света Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата Божия; други приписвали на някакво магьосничество изцелението на девицата; а управителят отново я убеждавал да остави своята вяра и да се поклони на боговете, които според него й дарували изцеление.
– Не мога да оставя моя Бог, Който ми показа Своята милост! – отговорила Марина.
Започнали ужасни изтезания. Тялото на мъченицата наново било разранявано, а раните – опалвани с огън. Марина с твърдост понасяла мъченията. Тя непрестанно се молела Богу да я удостои да мине и през водата на кръщението, както е минала през огън за Неговото име.
Тия молитвени думи навели управителя на мисълта да удави св. мъченица. Той заповядал да донесат грамадна каца с вода и в нея да хвърлят здраво свързаната девойка. А Марина извикала: „Господи Иисусе Христе, Който си чупил оковите на смъртта и ада, милостиво погледни над Твоята рабиня, развържи моите вериги и нека тая вода ми бъде желаното от мене св. кръщение и възраждане на живот вечен!“
Едва свършила молитвата си, веригите й се разкъсали и неизказана светлина я огряла. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебна песен на Бога Всевишни. Най-после управителят я осъдил на смърт.
Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните истукани. След това се помолила за всички. В предсмъртния си час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовавал към вечния покой. Тогава Марина навела глава под меча на палача.
Традиции и обичаи за 17 юли
На 15, 16 и 17 юли християнската църква почита погиналите за вярата свети мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Марина. Според народните представи на българите трите християнски празника са най-горещите летни дни. Народът ни ги нарича най-общо Горещници, а в различните райони на страната – Блъсъци, Чуреци, Люта, Чурута, Марина Огнена, Опална Марина, Чурлига, Пърлига.
Според местната традиция за най-опасен се приема първият или последният от трите дни. Традицията забранява през Горещниците да се работи на полето, защото ако някой отиде да жъне, снопите му ще се запалят. Не трябва да се пали и домашното огнище. В Пловдивско св. Кирик се тачи като лечител на болни очи. В Тетевенско пък вярват, че светецът пази добитъка от болестта “огница”. Св. Кирик е и повелител на гръмотевицата и дъжда подобно на св. Илия.
По време на Горещниците съществува практика да се предсказва какво ще бъде времето през зимните месеци. Ако през първия Горещник е много топло и слънцето пече силно, то януари ще бъде дъждовен и мек. През трите Горещници хората се къпят в топли минерални води с вярата, че през цялата година няма да се разболяват.
На 17 юли е третият Горещник – денят на Света Марина. Според народните вярвания светицата е повелителка на огъня. В някои селища на Тракийската низина южно от река Марица Горещник е само този ден – 17 юли, и се празнува срещу огън и мълнии. В Северна България почитат празника също за предпазване от огън и пожари. Вярва се, че изворите (аязмата), обречени на св. Марина и намиращи се в близост до параклиси или черкви, чийто патрон е тя, са много лековити. На Огнена Марина стопаните загасват стария огън и запалват “нов”, “жив” в огнището. Това се прави от двама братя близнаци или мъже, носещи едно и също лично име, което трябва да е единствено в селото.
Жените на Маринден спазвали редица забрани. Не работели с ножици, конци и въжета; не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята. В полунощ, съблечени чисто голи, мъжете започват да трият едно в друго сухи лескови, хвойнови или липови дървета, докато се получи пламък. С него заклаждат голям огън, който всички селяни прескачат за здраве. Прекарват през него и домашния добитък, да не го хващат болести. Всеки си взима жар от “новия огън” и с него запалва домашното огнище.
В районите на Родопите и на Странджа планина св. Марина се приема за повелителка на змиите. На празника на светицата стопанките не трябва да работят, не трябва да пипат конци и въжета, не режат и не плетат, за да не ги хапят влечугите. Когато видят змия, я прогонват с думите:
“Нека света Марина да те умарини!” Култът към светицата е силно развит в Странджа, където на нея са посветени параклиси и лековити извори. Близо до Малко Търново има пещера, входът на която е много тесен и според старо поверие, разказвано от местните хора, през него могат да се промъкнат само “чистите” девойки, чиято чест е опазена неопетнена. В този район наричат този ден “лефтерски” (момински) празник. В селата на Стара планина с Горещниците започва периодът на седенките.
Обредно заклаждане:
Обредното “заклаждане” на първата моминска седянка е придружено с много интересни действия и наричания, в чиято основа е любовната магия. През трите дни момите събират съчки и влачат след себе си стебла от тиква, “за да се събират и влачат ергените по тях”. Вечерта девойките се събират с хурките си на седянката. Една от тях отива с котле да налее прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и така се пожелава “ергените да се въртят около тях“.
После дават тайно на момците да пият от тази вода за любов. При запридането на хурките се изрича магическо заклинание. ”Какво предеш?” – пита едната от момите. Отговорът е: ”Запридам ергените от Горната махала до Долната”. Вечерта, когато си легнат да спят, девойките слагат мокър конец в комина “за да съхнат момците по тях, както съхне конецът”. Има обичай и да забождат хурките си в мравуняк, “за за пъплят ергените по тях, както пъплят мравките”.
Кой празнува имен ден днес?
Днес, освен че почитаме Света Марина имен ден празнуват: Марин. Марина, Маринка, Маринчо.
Честит имен ден!
Често задавани въпроси за празника на Света Марина на 17 юли
Православната църква и българската народна традиция почитат паметта на Света великомъченица Марина всяка година на 17 юли. Този ден бележи кулминацията на лятото и е свързан с най-високите температури през годината. Символиката на празника преплита християнската почит към мъченическия подвиг на светицата с древните езически вярвания за силата на огъня, слънцето и живителната вода.
На 17 юли поводи за радост и почерпка имат всички, които носят красивите имена Марина, Марин, Маринка, Мариела, Мариета, Маринчо и техните производни. Името произлиза от латинската дума "marinus", която означава "морски", което придава на празника и силно лятно, морско усещане.
В българските представи Света Марина е многолика и могъща закрилница. Тя е почитана като покровителка на водите и Южното Черноморие. Същевременно народът я възприема като лечителка на кожни заболявания и пазителка от змийско ухапване. В много райони тя се смята и за закрилница на брака, семейството и женското начало.
В народния календар 17 юли е третият и най-страшен ден от Горешниците - трите най-топли дни в годината (15, 16 и 17 юли). Света Марина е господстващата "Огнена" светица, която владее небесния огън и мълниите. Вярва се, че ако не се спазват строгите забрани за работа на този ден, тя може да изпрати стихийни пожари. Затова празникът е съпроводен с дълбоко уважение към огнената стихия.
Най-важното поверие гласи, че на 17 юли е абсолютно забранена полската работа и паленето на домашен огън, за да се предпазят реколтата и домът от пожари. Също така строго се забранява шиенето, плетенето и работата с конци и въжета. Според народните вярвания, тези действия наподобяват змия, а Света Марина е господарка на влечугите и нарушаването на правилото може да доведе до змийско ухапване през лятото.
Да, въпреки че е "огнена", светицата е тясно свързана с лечебната сила на водата. На 17 юли традицията повелява да се посещават свещени извори, наричани аязма. Смята се, че в нощта срещу празника водата в тях придобива чудодейна, изцелителна сила. Хората се мият или пият от нея за здраве, изцеление на болести и духовно пречистване.
За да се умилостиви Огнената Марина, стопанките традиционно месят пресни питки, които щедро се мажат с мед. Те се раздават на съседи и близки за здраве и предпазване от болести. В някои райони на страната се коли курбан (най-често петел или овен), за да се осигури небесната закрила над семейството и домакинството.
Света Марина е изключително почитана по Южното Черноморие и в Странджа. Тя е официален покровител на град Созопол, където празникът се отбелязва с мащабни тържества, концерти и културни събития. Множество параклиси и лековити извори в Родопите и Странджа също събират хиляди поклонници на тази дата.
Вярващите се обръщат към Света Марина с молитви за физическо и духовно изцеление, особено при тежки или нелечими заболявания. Майките се молят за здравето на децата си, а младите жени – за намиране на достоен спътник в живота и щастлив брак. Тя е търсена и като закрилница срещу природни бедствия и стихии.
