Днес, 10 юни е имен ден на Антонина. Имените дни са едни от най-почитаните празници в България. Във всяко семейство има хора, носещи имена на важни светци, които народът ни почита от векове. Това е един прекрасен повод за засвидетелстваме уважението към близките ни хора и приятелите.
Имен ден на Антонина: Страдание на Светите мъченици Александър и Антонина
По време на едно от гоненията срещу християните, когато чрез различни мъчения били умъртвени множество вярващи в Христа, била заловена и доведена пред жестокия управител Фист една християнска девица, на име Антонина, която била родом от град Кродамн. Заради нейния благочестив и добродетелен живот Господ я сподобил да приеме мъченически подвиг – за победа и посрамване на лукавия дявол.
Когато довели девицата Антонина при управителя Фист, той започнал да я съблазнява, изричайки множество лукави думи:
– Госпожо Антонина, аз искам да направя теб, чистата и целомъдрена дева, царица на богиня Артемида, да ти дам много подаръци и почести и да те направя управителка на цялото ми имущество.
Антонина дълго време нищо не отвръщала на това предложение на Фист, но след това казала:
– За какво ми обещаваш суетни дарове? По-добре сам ти, Фист, раздели с мен моите богатства, та чрез вярата в моя Господ Иисус Христос да получиш съкровищата на вечните блага.
– Да не бъде това, за което ти говориш! – възразил Фист. – Да ме опазят боговете от това, да повярвам в такъв Бог, или по-добре да кажа – Човек, Който е бил прикован на кръст и е умрял на него!
Света Антонина отвърнала на тия думи на Фист:
– Аз няма да крия това, че нашият Господ Иисус Христос е бил прикован на кръста и че след като умрял, е бил положен в гроб; но и това ще възвестя за Него, че Той възкръснал от мъртвите в третия ден и сега седи отдясно на Бога, Своя Отец, както за това пише в нашите книги: “Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти”.
– Лъжливи са всичките ти многословия – казал Фист. – И защо не се съгласяваш да ми се подчиниш и да принесеш жертва на нашите богове, та да се насладиш на всички блага, които съществуват в света?
– Не ще се поклоня на тези бездушни богове! – отвърнала светата девица. – Защото те са бесове, както е и написано това в закона на моя Господ: “Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори”.
– Как се осмеляваш ти – изревал Фист – да наричаш нашите богове бесове!
– Аз затова и ги наричам така – отвърнала света Антонина, – защото в тях няма никаква сила. Ти не можеш да получиш от тях никаква помощ. Наистина, те не са богове, а бесове!
Фист силно се разярил от тия думи на света Антонина и заповядал на войниците да я бият по лицето, като се надявал да пречупи смелостта. После отново се обърнал към нея със следните думи:
– Кълна се в боговете, че ако ти не изпълниш царската заповед, след като те предам на най-жестоки мъчения, ще заповядам да те отведат в непотребния дом и с това ще те осъдя на голямо опозоряване. Затова ти давам срок от три дни, за да размислиш – дали окончателно ще се откажеш да изпълниш моята заповед, или ще пожелаеш да се разкаеш и да принесеш жертва на боговете. Ето – мнозина от вашата вяра, в началото постъпваха така, както и ти, но после променяха мислите си и се покланяха на нашите богове.
Тогава света Антонина казала на управителя:
– Прави каквото искаш, нечестиви мъчителю!
След това светата била отведена под стража от четирима войници в тъмницата, където тя отишла с радост в душата и с весело лице. А управителят, като извикал тайно при себе си началника на тъмничната стража, му заповядал да не причинява никаква обида на светата девица, а с ласкави слова да я увещава да се отрече от християнската вяра и да принесе жертва на идолите, тъй като – добавил Фист – много трудно е да заставиш християнин да се отрече от своята вяра. Началникът на тъмничната стража отишъл при светата в тъмницата и започнал да я убеждава с такива думи:
– Чиста девойко, Антонина, защо упорстваш? Защо не желаеш да промениш мнението си? Принеси жертва на нашите богове, та да се избавиш от мъченията, които те очакват.
Но светата не му отвръщала нищо, така че тъмничният страж много се чудел и недоумявал защо светата не му отговаря, дори и с една дума. А в това време света Антонина ден и нощ се молела на Бога, без да вкуси никаква храна през цялото време.
След като изминали три дни, откакто света Антонина била затворена в тъмницата, внезапно се разнесъл силен гръм: тъмничните ключалки се разрушили и вратите сами се отворили, а тъмницата се осветила от силна светлина и от небето се чул глас, който казал:
– Стани, Антонина, и се подкрепи с храна, вкуси хляб и вода! Бъди мъжествена и никак не се бой от нечестивия управител Фист, защото Аз съм с теб!
А светата, след като свършила молитвите си, произнесла:
– Амин.
След това се изправила от коленопреклонната си молитва, вкусила хляб и вода и легнала да поспи за кратко време.
Когато настъпил следващият ден, управителят седнал на своето съдийско място и казал:
– Доведете при мене тази дръзка жена, за да узнаем нейните мисли!
Войниците, изпълнявайки нареждането на управителя, довели светата при него. Докато водели светата девица към съда, тя вдигнала очите си към небето и се молела:
– Благодаря Ти, Господи, Боже мой, за това, че изпълняваш върху мене Своята воля! Моля Те, не ме оставяй дори до моята смърт!
И внезапно от небето се чул глас:
– Върви без страх, защото Аз съм с тебе!
Когато довели Антонина на съдийското място, където бил седнал Фист, тя се засмяла. Фист, като видял, че тя се смее, я попитал:
– От какво се разсмя?
Светата му отвърнала:
– Ще ти разкрия причината за моя смях: понеже виждам, че престолът, върху който ти седиш, в скоро време ще бъде разрушен – затова и се разсмях.
Управителят, като разбрал, че тя се надсмива над него, заповядал да я бият с бич. А светата издигнала духовните си очи към небето и започнала да се моли така:
– Благодаря Ти, Господи Боже мой, затова, че си сподобил мен, окаяната и грешната, да споделя участта на Твоите светии! А този беззаконник, който пролива невинна кръв, скоро свали на дъното на ада, за да узнае безсилието на своите лъжливи богове, на които възлага цялата си надежда.
Чувайки тия думи, управителят, жадуващ за човешка кръв, изпаднал в още по-голяма ярост и казал на войниците:
– Тази зла и дръзка жена не само че се осмелява да се подиграва с нашите богове, но и самите нас заплашва. Затова я отведете в непотребния дом, за да бъде осквернена!
Тогава войниците взели светата и я отвели в блудилището. Като останала сама в отделно помещение, Антонина започнала усърдно да се моли на Бога. В това време Господен ангел се явил на един от войниците на управителя, който бил на двадесет и три години и се казвал Александър. Ангелът му казал:
– Иди при управителя и го помоли да ти позволи да влезеш при Антонина. Когато влезеш при нея, облечи я в твоя плащ и нека тя да си отиде, без да разбере управителят!
Доблестният Христов воин, изпълнявайки заповедта на ангела, отишъл при управителя и започнал да го моли:
– Позволи ми да вляза при Антонина и ако я уговоря, тогава я освободи; ако – не, тогава прави с нея каквото пожелаеш!
Управителят се съгласил да изпълни молбата му и му казал:
– Прави с нея всичко, което пожелаеш!
Тогава Александър влязъл в помещението, където се намирала светата девица, паднал в нозете и започнал да говори така:
– Рабиньо Господня, дево Антонина! Господ ме изпрати при тебе, за да ти открия (както Той ми възвести), че твоето девство ще бъде запазено.
Хвърлили, според заповедта на Фист, светите мъченици в огъня и засипали ямата. След това Фист се върнал в дома си, но не могъл нито да яде, нито да пие, и бил поразен от немота, тъй като изпратен от светите ангели зъл дух го измъчвал в продължение на седем дена.
А след тежките седемдневни бесовски мъчения управителят изхвърлил своята нечестива душа. Така той умрял и гонението срещу християните в тези места се прекратило. А блажената кончина на светите мъченици Александър и Антонина станала в третия ден на месец май, в събота, в деветия час на деня, в царуването на нашия Господ Иисус Христос, на Когото се отдава чест и слава во веки веков. Амин.
Имен ден на Антонина се чества на този ден- 10 юни.
Какво означава името Антонина?
Името Антонин се появява в Русия заедно с приемането на християнството. Той има няколко версии на произход. Според една от тях това е женската форма. Римски имена Императори. Имената им бяха Антоний и Антонин. Произходът на името в гръцката версия идва от думите αντεω (ανταω), което означава „да се конкурираме“, „се присъедини към битката“.
Имен ден на Антонина е ден, който е важен за всички, които го честват. Честит имен ден на всички именици, които празнуват днес. Бъдете живи и здрави и много щастливи!
