Един от най-добрите български филми на всички времена в България е „Оркестър без име“. Филм, в който се разказва за море, любов и още нещо. Весел, забавен, пълен с жизнерадостни моменти, той засяга теми като любов, изкуство, приятелство, кариера.
„Оркестър без име“ е популярен с прекрасните пейзажи от българското Черноморие, култовите реплики и диалози, и музиката към филма. Всичко това го прави забавна комедия, обичана от всички!
Носталгията по отминалите хубави години, ни връща назад и ни кара да седнем отново пред екрана, макар и след 40 години, за да гледаме любимата комедия.
Музиката е главна тема във филма, около която се градят съдбите на четиримата младежи – Велко, Филип, Павел и Гошо. Всички ги свърза любовта към музиката, заради която са готови на всичко.
Защо не пропускаме момента да гледаме отново и отново „Оркестър без има“, когато го дават по телевизията? Защо го обичаме толкова много?
Златни български филми – топ 7 цитата от „Куче в чекмедже“ (Част 1)
Станислава Айви: Мечтая да правя повече филми за по-добър свят, изпълнен с търпение и толерантност
Оживелите нашенци шестват тазгодишните Чудомирови празници
Ето ключови моменти за филма „Оркестър без име“:
История за филма
„Оркестър без име“ е български игрален филм от 1980 година. Режисьор на филма е Людмил Кирков, сценарият е написан от Станислав Стратиев, оператор е Виктор Чичов, а прекрасната музиката във филма е на композитора Борис Карадимчев. Филмът е гледан от над 2 млн. зрители.
Ролите на героите са предназначени специално за актьорите Велко Кънев, Филип Трифонов, Павел Попандов и Георги Мамалев, които участват във филма с истинските си имена.
Историята на филма е вдъхновена от истинската история на музикална група, която свири в София и с много премеждия се опитва да пробие в чужбина. Станислав Стратиев има идея да разкаже тази история в реален филмов проект.
Сюжет на филма
Четирима младежи – Велко, Филип, Павел и Жоро имат музикална група, в която свирят и споделят любовта си към музиката. Репетират постоянно, за да отидат на морето и да свирят на „Златни пясъци“ през лятото. Отиват да поискат уредба от ръководителя на културния дом, в който свирят, но той ще даде уредбата, само при условие, че вместо солистката Мария, ще вземат новата певица Рени. Много са компромисите, които ще направят музикантите по пътя към успеха и тяхната мечта.
След като всички места в хотелите са запълнени с групи, музикантите не могат да свирят и остават в комплекс с бунгала, чиито собственик Миташки вдига сватба на дъщеря си.
През това време певицата Рени напуска групата и тръгва с един италианец, който случайно спира при тях. И други провали съпътстват групата, отношенията между тях се изострят и Филип пуска телеграма от морето до Мария.
По време на сватбеното тържество, страстите се нажежават и всичко свършава зле за групата, макар че те се стараят много по време на сватбата. Миташки ги изгонва, те остават без ангажимент, остават на брега на морето, за да посрещнат изгрева, когато внезапно пристига Мария, като нова надежда за нещо хубаво.
Лятото е пред тях, те още имат надежда, че ще успеят, само ако не си тръгнат и останат.
Снимка: https://bnr.bg/
Цитати от филма „Оркестър без име“
– Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки – яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство?
– Ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели?
— Раз два три четири – не бързаай – четири… Така. Има напредък. Напредък има. Но няма вдъхновение. Вдъхновение няма. Размах. Повече размах трябва. Сега не. Не сега. За днес е достатъчно.
— Четири без 20, моя е Сейко.
— Може да е Сейко но е назад…айде по-живичко де! Аз на 20ти заминавам – така че наесен. Ти няма да прекъсваш, всеки ден – по 2 часа. Айде. Сега – за миналия път и за днес – по 2 лева, общо 4 лева. Така – значи от мен искаш 1 лев.
— Ох, момчета, нещо ми е паднал гласа.
— Паднал ти е гласът! Ами, че наведи се да си го вземеш.
— Ей, ами нещата? Аз оставам да ги пазя, ама ще се редуваме!
— Не се излагай, бе! Това тука е Европа! Нали ако си заключиш колата, ще те помислят за пейзан! Айде!
— А, Велко! Десет куфара?! Това да не е автобус?
— Е, хайде, това е само третия…
— Ами аз, какво, на главата ли да си ги сложа? Ама Рени, това в куфарите ноти ли са?
— Уиски, уиски, ама и от него боли глава.
— Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари КЕНТ и ядем бонбонки ТИК-ТАК!
—Как го постигате, другарьо Миташки. Такъв млад и с дъщеря за женене.
—Млад съм, бе. Млад съм. И ми се живее. Живее ми се, бе!
– Пепи, к’ва е тая бира, ма? Е, не, тоя път наистина ще отидем да му я треснем в главата! Защо ще ме прави на идиот той мене, бе! Мене никой не ме е прецакал досега, а той ще ме цака с топла бира!
– Алооо, кибиците… настрана, ако обичаш!
– Ще ви изпея една песен, в която се говори за любов, раздяла и още нещо.
Българските филми остават завинаги в сърцата ни, защото в тях откриваме талантливи артисти, история за голяма любов, приятелство и успех. Напомнят ни за безметежни дни, спокоен живот, приказни нощи. Отново и отново ги гледаме, защото носят красивия полъх на нашите вяра, надежда и мечти.
