Често ние си задаваме въпроси, свързани с нашите мечти и действителността. Част от нас избират да живеят в свят, пълен с мечти, а други – в сивата ги заобикаляща реалност. Но какво, всъщност бихте избрали вие? Да живеете в света на грубата действителност или в свят, пълен с мечти?
Може би от една страна е добре да живеем в реалността, но си имаме и нашето право да помечтаем. Мечтите могат да бъдат както невъзможни, така и възможни. Докато в реалността човек гледа реалистично на нещата, той ги приема такива, каквито са. По-добре би било да живеем в света на реалността, защото не можем винаги да си мечтаем за неща, които няма как да осъществим. Но пък ако загърбим светът на мечтите, тогава как ще се вдъхновяваме и животът ни няма ли да бъде твърде суров, сив и скучен? Защото именно мечтите са тези, които ни крепят в трудните и тежки моменти, именно те пробуждат надеждата, понеже тя винаги умира последна. По-добре е да живееш с надежда и воден от мечтите, отколкото да се примиряваш с грубата действителност.
Всеки един от нас има своите цели, които иска да постигне в живота си. Когато мечтите могат да се сбъднат, те всъщност са в реалността. Всеки сам обаче трябва да направи своят избор как да живее живота си. Дали да бъде част от реалността или от света на мечтите. Никой не може да му каже и определи какво точно да избере. Никой не може да постави граници на другият в какво да вярва. Светът мечтите е необятен и безграничен и дава сили на човека, надхвърлящи реалните му такива, изгражда възможността човекът да се чувства свободен. Сами сме свободни да избираме. Въображаемия свят на мечтите е отражение на идеалът ни за хармония, която ни липсва в реалността по един или друг начин, и стремежът ни към нея и тя да се сбъдне.
Мечтите са нашият трамплин и врата към една идеална реалност, сътворена от множество желания, в която се прехвърляме за миг, само като си помислим за тях. След като помечтаем, можем да се завърнем от розовите прекрасни картини в ума ни към разочароващата утвърдена действителност около нас. Мечтаенето е чудесен способ за пренасяне в друго измерение на съществуване, бягайки за миг от неудовлетворяващата ни реалност. Скокът на въображението е задължително средство, за да се разширява съзнанието ни. Но много важно е обаче, да умеем ясно да разграничим мечтите, в които влагаме намерение и ентусиазъм, вървейки неотклонно, стъпка по стъпка към тяхното осъществяване, оставайки верни на вътрешната си цел от бляновете, даващи ни илюзорно усещане, навлизайки все по-дълбоко в заблудата на фалшивите и илюзорни представи които си създаваме.
Мечтите обаче, въпреки всичко си остават най-красивото въображение на човека и способността му да достига до нови светове и да разширява вътрешният си душевен кръгозор. Мечтите ни дават привилегията да се усмихваме на живота и да търсим причини за смисъл в него. Мечтата е стимул да продължаваме напред. Защото без мечти, хората са като кораб без кормило, те нямат бряг към, който да се насочат. А истинските мечтатели, те са хора, които търсят да видят бряг и да стъпят здраво на земята, дори и да смятат, че мечтите са илюзии се опитват да ги направят реалност. Единственото нещо, което може да попречи на мечтите на човека да се превърнат в действителност е самият той! Защото всичко е въпрос на личен избор. Трябва да правим всичко по силите си за да постигнем това което искаме. Мечтите могат да бъдат илюзия, но тази илюзия с желание и упорито преследване може да се превърне в реалност! Така че, дерзайте и смело мечтайте!
