Каква е основната задача на родителите – вижте мнението на експерти. Основната задача на родителя е да даде на детето усещането, че според силите и възможностите си е с него и никога няма да се откаже или да го изостави, каквото и да се случи.
За любовта на децата към родителите
Интересни идеи за перфектната детска стая за момиченце
И така каква е основната задача на родителите?
Често сме чували от родители да казват по отношение на децата си на различна възраст – „стой тук, щом си такъв. Ще трябва сам да се прибереш!“, „Ще те оставя тук в магазина, след като не искаш да ходиш”, „Такова непослушно дете си, тогава сам живей тук, а аз ще отида другаде”.
С цялата ни умора, с всички капризи и вредност на децата, ние сме единствената им опора и „надеждност“ в живота. И знаем, че няма да оставим детето никъде, но за него нашите думи са вероятната истина. Най-лошото за живите същества е да бъдат изгонени от семейството, да останат без контакт, да загубят чувство за сигурност. В името на чувството за принадлежност, в името на тази надеждност – в детството сме готови на всичко. Манипулацията чрез страх от отхвърляне и страх от самота е ефективна, но не подхожда на възрастните да я прилагат, а и е… подла.
Да, работи. Но това определено ще се върне при нас – трудности в адаптирането към детската градина и училище (ами ако наистина ме напуснат?), тревожност, замръзване в развитието – загуба на интерес към изследване, агресия. Децата изследват света, само когато знаят, че има опорна точка и място, където могат „надеждно“ да се върнат.
Какво може да се направи:
Кажете на детето – играй 2 минути, когато алармата звънне – ще чуеш сигнал (за супергерои) и премини към следващата задача.
Едно-две-три – да бягаме, кой по-бързо ще стигне до изхода.
Колко стъпки мислиш, че правят гигантите, преди да напуснат магазина?
И можеш да бъдеш моят водач – покажи ми пътя, за да не се изгубя.
Превръщам те в самолет (ние сме самолети) – нека летим.
Вземи тази играчка и я изнеси от магазина.
Честно казано, много съм уморен и имам още много работа. Помогни ми, моля, нека го направим заедно…
Когато се приберем (да продължим), нека преброим жълтите коли (кестени, поглед в прозорците и т.н.).
Да скачаме като жаби…
Да, всичко това е ресурсоемко. Родителите често нямат нито сили, нито време, за да излязат по този начин от кризисна ситуация с детето си. Но цената е чувство на доверие в нас и света. Тогава родителите задават въпрос – защо детето не ми каза, че е обидено, че се чувства зле, защо не помоли за помощ? Да, защото има вероятност в трудна ситуация да му откажат.
Нашата задача е да дадем на детето усещането, че според силите и възможностите си сме с него и никога няма да се откажем от него или да го изоставим, каквото и да се случи. Това е главното, което трябва да дадем и да научим децата си, докато са малки. Така, когато пораснат, те ще бъдат уверени, силни и справящи се с живота хора.
