Лазаровден е… Лазаровден е един от пролетните празници, който е с променлива дата в църковния календар. Това се налага, тъй като Лазаровден е винаги в събота, а датата се определя, според Великден. Лазаровден е наричан с имената: Лазарова събота, Лазарица, Лазарница, Лазар, а денят носи името на св. Лазар.
Според Светото Писание Лазар живял 30 години при строг пост и отречения. В българската традиция Лазаровден се свързва с възраждането на природата през пролетта и с началото на стопанската дейност по полята и пасищата.
Лазаровден е! Кой празнува в този ден?
ЦВЕТНИЦА е! Кой празнува днес?
Възкресение Христово – Победа над смъртта!
Лазаровден е български народен празник, който винаги се отбелязва седмица преди Великден
Лазаровден е ден изпълнен с магия.
Благодарение на традициите и до днес се съхраняват българските народни обичаи. Лазаровден е един от дните изпълнен с особена магия. Специален ден с излъчване на силна енергия. Именно Лазаровден е свързан със силата на женската енергия, (тъй като животът се ражда чрез жената), свързан и с възкресението.
Обредните ритуали са общо три за този ден. Това са лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите изобразяват преходната възраст към моминството, любовта между влюбените и създаването на семейство.
Лазаровден е…
Лазаровден
Слънчеви лъчи галят днес земята!
Лазар слиза от небето във позлата!
И оглежда се в очите
на дечицата щастливи,
лазарки тъй мили!
Щипе ги по бузките червени,
в танц се вият със очи засмени,
гледат възрастните те
и протегнали ръце
пеят песните на Лазара!
За по добър живот!
За тях, за нас!
За целия народ!
За благополучие и плод
на българския род!
Автор: Анита Трифонова
Лазаровден е част от великденските празници, характеризиращи се с прехода от люта зима към топло лято.
От гледна точка на българската митология – с цикъла на живота и смъртта. Специалната премяна на лазарките символизира не само семейния живот между двама души, но и любовта, женитбата и плодородието.
Денят бележи важен етап от живота на младото момиче: прехода от детството към зрелостта и женитбата. Това ясно се илюстрира, съгласно елементите в облеклото и накитите на младото момиче.
В Софийско се набляга върху елементите за главата на лазарките, като варират в зависимост от възрастовата група. От началото на Великия пост лазарките черпят опит и се обучават от най-възрастните, най-достойните и добре пеещите.
В самия ден, рано сутринта, младите моми (лазарки) в групи до 10 момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в китна премяна, чисти момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, тръгват да обикалят селските домове.
В Източна България Лазаровден е известен под името Боенец. Според обичаят, младите момичета пеят ритуални песни за плодородие и берекет за своите стопани и изпълняват танци с кичести кърпи. Те са облечени в празнични костюми, украсени с гирлянди и цветя. Носят кошници и събират яйца, с които ги даряват стопаните на къщите.
В източните и централните части на Родопския регион на Лазаровден красивите лазарки изпълняват ритуал за предизвикване на дъжд. В някои села девойките се събират в една къща, за да направят обредна кукла, наречена лазарка, изобразена като жена. Украсен с венци, те обикалят от къща на къща в селото, като пеят песни посветени на плодородието и благоденствието. Специални песни се подготвят за хората с многодетни семейства, младите булки, терзиите, търговците, земеделските производители, овчарите и др.
Лазаровден е възроден в края на 70-те години на миналия век.
Обичаите отново започват да се пресъздават, главно от читалища и училища.
Днес празникът се чества в почти всички читалища, центрове за развитие, някои училища, както и в самите населени места. Лазарките подготвят и изпълняват традиционни песни и танци, за радост широко отразявани в медиите и обичани от хората.
На Лазаровден празнуват всички, които носят имената Лазар, Лазарина и т.н., все имена, свързани със здраве, дълголетие и „божествена помощ”.
Освен всичко свързано с този хубав празник, Лазаровден е ден на пробуждането!