Заветът на Васил Левски към всички българи: „Дела трябват, а не думи!“; „И не забравяйте, ние сме във времето и времето е във нас!“ Васил Левски: Примерът, който днес трябва да вдъхновява българския народ.
Георги Раковски – Българинът владеещ 8 езика, включително 3 древни
Рилски манастир „Свети Иван Рилски“ – стотици години пазител на вяра, духовност, знание, чудеса…
Роженски манастир, „Храна“ за душата
Самуилова крепост, паметни „страници“ от българската история
Васил Левски – Апостола на Свободата
Васил Левски: Достоен син на Майка България
През 1858 г., след като приел монашеството, той приел името Игнатий.
През 1862 г., по време на обсадата на превзетата от турците Белградска крепост, за проявената храброст е кръстен Левски.
Българският народ го нарича Апостола, проповедника на революцията.
В революционните среди той е бил наричан с имената Аслан Дервишоглу, Афъз ефенди, Кърджала Мустафа и под още много други имена, чрез които реално е прикривал личността си от враговете.
По време на турското робство той е бил наричан „баш комита“, т.е. водач на бунтовниците.
В страниците на историята този велик българин е назован с името Васил Левски.
Монах, дякон, знаменосец на хайдушка чета, организатор на революционни комитети, главен водач на българското националноосвободително революционно движение – такъв е бил неговият житейски път. Изцяло отдаден за свободата на България.
„За Отечеството работя, байо. Кажи ти мойте и аз твойте кривини, па да се поправим и всички да вървим наеднo.“
Петър Дънов е казал за Левски, че е единственият, който е завършил своята мисия, за която е бил изпратен на Земята. Тук в България.
Васил Левски е роден на 18 юли 1837 г.
Васил Левски е роден на 18 юли 1837, по нов стил, по стар – на 6 юли 1837 г. в гр. Карлово. Рожденото му име е Васил Иванов Кунчев.
Живял само тридесет и шест години, а сякаш цяла епоха в историята на България. Оставил толкова много след себе си. Запомнен в сърцата на българите. 11 години посветени изцяло на Родината и българите, на свободата.
Краткият му житейски път оставя толкова ярка следа, че и до днес хората не го приемат като обикновен човек. Неговото раждане, живот и смърт са увековечени в книги, стихове, легенди.
За Васил Левски не е съществувала по-голяма цел от тази – да служи на народа си, на родна Майка България. Това се забелязва и в думите изречени от самия него:
„Посветих се на Отечеството си и ще му служа до смърт.“
„Ако печеля, печеля за цял народ, ако загубя – губя само себе си.“
Той беше този, който се посвети живота си на хората. Посвети живота си на всичко, което можеше да внесе радост в сърцата на българите, да почувстват блаженство от свободното си съществуване. Изключително скромна личност в личния си живот.
В съществуващите исторически справки не са открити данни, дали е имал жена до себе си. Но от делата му, едно е безспорно: всичките му чувства, всичките му мисли, всичките му дела бяха за единствената му любима – БЪЛГАРИЯ!
Васил Левски е обесен на 18 февруари 1873 г.
Васил Левски е обесен в гр. София на 6 февруари 1873 (по стар стил), което по нов стил отговаря на 18 февруари.
„О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
…………………………………………………………
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.“
Пише Ботев в стихотворението си „Обесването на Васил Левски“
Но Левски нивга не умря, защото Духът е жив, защото той живее в сърцата на народа си. Неговото име и завет вдъхновяват българския народ да се освободи от робство, да се бори за справедливост и равноправие.
Васил Иванов Кунчев – обикновен, скромен човек, чийто живот преминал от монашеска килия до лидер, водач, на български революционни движения. Безстрашният българин, който увисна на бесилото, но не предаде себе си, не предаде обичта си към Родината. Защото знаеше, че ще загуби тялото си, но душата никой не може да отнеме.
Поклон, Дяконе!
Христо Ботев – „Обесването на Васил Левски“ от „Големите поети на България“
