Защо не забелязваме малките, почти незабележими неща, които ежедневно и постоянно са ни пред очите? Интересен въпрос, нали? Може би точно тук, в тази статия, ще откриете отговора на този толкова важен житейски въпрос…
Живеем в свят-огледало, което отразява всичко онова, което сякаш не ни се иска да признаем, че виждаме…
Една Душа в две тела или какво е усещането да срещнеш другата част от себе си, да срещнеш любовта
Защо няма случайни неща? И защо Вселената ни изпраща точно определени хора?
Защо не забелязваме малките неща, които реално са ни пред очите всеки ден, всеки миг…
Е, колкото и да се правим на слепи, то-огледало е непрекъснато пред очите ни, където и да сме, въпреки нашето упорство и отрицание. Защо ни е толкова страх да се спрем и да погледнем в огледалото? Може би няма да ни хареса отражението, което безспорно ще видим в него? Може би ще видим само суетата си? Или може би ще видим собствените ни слабости? Или… може би пък ще видим там цялата вселена, вместо да стоим, да гледаме и да се самосъжаляваме? А, може би от нас зависи какво точно искаме да видим в огледалото? Защо не забелязваме малките неща?
Защо не забелязваме малките неща…?
Нека спрем да чакаме голямото щастие, което да дойде отвън. Вместо това, да започнем да забелязваме малките неща наоколо.
Не е ли е истинско и безценно щастие, че събудихте тази сутрин, че можете да видите новия ден и пейзажа през прозореца? Че имате покрив над главата си, топла вода или течаща? Че можете да усетите аромата на сутрешното кафе или чай? Че можете да стъпите на краката си и да чуете гласа на любимите хора? Е, нима това не се нарича щастие? Осъзнавате ли, че много хора по света нямат тази уникална възможност? Има места по света, където има остър недостиг на питейна вода и храна. Че там златото е като разменна монета… Защо не забелязваме малките неща?
„Не можете да видите водата в звездите, но гледайки под краката си, можете да видите звездите във водата.“ (Франсис Бейкън)
Ако в момента в главата ви връхлитат дузина възражения, от сорта: „Какъв е смисълът да се радвам, когато имам тежка работа, която принципно не желая?“, „Ако получавам повече пари, тогава ще бъда истински щастлив“ или „Искам, но не мога да имам колата, която харесвам… как изобщо мога да се радвам на нещо, след като съм в тази позиция” и други подобни.
Днес щом отворим очи можем ли да се запитаме: „Защо не забелязваме малките неща? Какво има отвъд прозореца? Може би дъжд, сняг, слана или слънце.“ Едни ще видят киша и влага в дъждовното време и ще мърморят „днес колко е лошо времето“, докато други ще видят любовен дъжд и свежест. Зависи с какви очи ще погледнем в огледалото…
Ако очите са отворени, тогава ще гледаме и ще виждаме изобилната и неподправена красота наоколо. Но, ако не виждаме гората заради тревата, значи сме заели твърде ниска позиция. Почти на дъното. Кой ни пречи да се изправим и да видим слънчевите лъчи и прелестните дървета? Някой ли? Не! Само и единствено ние… Твърде често сме свикнали да виждаме само това, от което се нуждаем от определени меркантилни (материални) интереси: поради заетост, бързане, не желание да губим време само за да разгледаме по-отблизо детайлите и малките, но толкова истински неща от живота.
Не забелязваме малките неща, а трябва…
Съвременният живот е като микроскоп, който е насочен избирателно към другите. Готови сме да се вторачваме в недостатъците на другите, да се възползваме от техните слабости, за да можем по-късно да ги преувеличим в собственото си съзнание и отново да покрием неуспехите си с одобрение. Тук не става дума за нечий външен вид, а за реалистичен поглед върху собствените ни действия, думи, мисли, начинания… Всичко това може да бъде стимул за нашите стъпки към личностното ни самоусъвършенстване.
Защо не забелязваме малките неща! Много хора напълно престанаха да забелязват такива неща като случайно свободно място в транспорта, съобразителен човек, който задържа вратата на магазина, слънчев лъч, който топло наднича от облаците само за няколко минути, цветята в градски парк, които греят с пъстрите си цветове и ни даряват с божествения си аромат. Нима това е просто даденост и не струва нашето внимание?
Не, не става дума, че трябва да се задоволяваме с малко и да не се стремим и борим към нещо повече. Но трябва да се научим да забелязваме всичко, което вече е в живота ни, и да сме благодарни за това! Нека от днес започнем да забелязваме и ценим, дори и най-дребните неща.
Можем ли да бъдем честни пред себе си? Можем ли да си признаем, че по-често сме фокусирани върху това, което нямаме и което искаме да имаме, а не върху това, което вече имаме?
Опитайте се да обърнете внимание на всички тези красиви, прекрасни, полезни, удобни малки неща, които заобикалят живота ви всеки ден. Те са не само в дома ви, но и на улицата, на работа, в магазина, в кафенето, в другите хора… Те са толкова много! Само трябва да ги видите!
Когато бяхме деца радвахме ли се на купчина есенни листа, на забавна дрънкулка, на неочакван подарък, на нов пакет цветни моливи – колко радост и щастие изпитвахме в тези мигове?
Какво се промени от тогава? Нищо. Освен, че сме станали възрастни и по някаква причина сме повярвали, че щастието вече трябва да бъде различно. Но не е. Щастието си остава същото и винаги ще бъде. Ключът се крие в способността да живеем тук и сега! Да забелязваме малките неща, да им се радваме и да се наслаждаваме на настоящето.
Да забелязваме малките неща. Само, ако обърнем внимание на всичко добро около себе си и ще видим, че много скоро всичко ще започне да се подобрява и настроението, също. Ето как работи Вселената. Нейните закони са мъдри и неизменни.
Не е трудно да започнем да забелязваме малките неща
Щастието не е постоянно, както всички други емоции и чувства на хората. То не отива никъде и не идва от никъде. То е винаги в нас и с нас! То е винаги тук и сега! Само трябва да отворим очи, за да го видим, да разтворим ръце да го прегърнем и да разперим криле, за да се слеем в едно…
Фън шуй: от съзнателни решения към подсъзнателно въздействие
Тази статия е защитена от Digiprove © 2023 Happy Woman BG
