„Спрете да търсите извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване – одобрение, сигурност и любов – защото в себе си носите съкровище, което не само включва всичко това, а е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ви даде.“
Eкхарт Толе
Днес ще ви разкажа за една малко по-различна любов. Тя няма да е любовта към бившия, настоящия или който и да е друг. Днес ще ви разкажа за любовта към самите нас. Любов, която крием дълбоко в себе си. Любов, която личностното ни израстване и трудностите в живота ни помагат да я изкараме на повърхността. И да се обвием в нея.
Да обичаш себе си – най-истинската, но и най-трудната любов. Любов, на която цял живот се учим. Любов, от която имаме най-силна, крещяща нужда. Любов, която осъзнаем ли – тя ни дава необикновена сила. Любов, която изглежда твърде недостижима. Твърде невъзможно. Любов, по-страшна и от платоническата. С една малка разлика – любовта към себе си не е обречена. И тя зависи само и единствено от нас. И никой друг.
И цял един живот не стига, за да се научиш да обичаш себе си – първо, а след това всички останали. И не, това не е егоизъм. А висша форма на самоосъзнаване. Да обичаш себе си, означава да приемеш своите недостатъци. И да ги заобичаш. Да обичаш себе си, означава да се примириш с нещата, които са непосилни за теб, но въпреки това да не се откажеш от живота. Да обичаш себе си, означава да не прахосваш времето, което така или иначе е ограничено, с хора, които не ти носят радост.
Да обичаш себе си означава да се приемеш такъв, какъвто си. И безмилостните изисквания към теб да останат в миналото. Защото те носят болка и никога удовлетворение.
Да обичаш себе си означава да приемеш спокойно, че винаги ще има някой по-красив и по-добър от теб. Но никой никога няма да бъде като теб. Защото ти си един едничък на тази земя. И толкова специален. И когато един ден се научиш да обичаш себе си, но не само на думи, а наистина – ще осъзнаеш това.
Да обичаш себе си, означава да се поглеждаш всяка сутрин в огледалото и да се усмихваш. Защото харесваш отражението, което виждаш. А именно ти.
Да обичаш себе си е като да обичаш другите. Само че малко по-различно. Обичта към самия теб изисква повече усилия. Повече смелост. Процес на приемане и промяна.
Защото, научиш ли се да обичаш себе си и усетиш ли от сладостта на любовта към самия теб, тогава ще се промениш. Като гъсеницата, превърнала се в красива пеперуда. Като грозното патенце, преобразило се в прелестен, бял лебед.
Любовта към себе си дава щастие. Смелост. Сила. Удовлетворение. Вяра. Любовта към самите нас ни кара да вярваме повече в своите възможности и да виждаме качествата, които притежаваме.
Няма място за отричане. То не е полезно. Отричането на самите нас ни спира да живеем. А животът е Дар Божий. И трябва да живеем. Всеки час. Всяка минута. И да обичаме себе си на първо място. Защото никой друг няма да го направи вместо нас, освен нас самите.
Да обичаш себе си е като да отричаш себе си. Колкото и противоположни емоции да изпитваш, колкото и пъти да изпадаш в безизходицата на себеотричането, накрая се намираш. Намираш пътя към теб самия. Намираш себе си. И тогава започва любовта. Към теб.
„Да бъдеш красив означава да бъдеш себе си. Нямаш нужда другите да те приемат. Имаш нужда да приемеш себе си“ е казал Тик Нят Хан.
Няколко думи, които казват всичко. Всичко, което трябва да осъзнаем преди времето ни на тази земя да е изтекло. Всеки един ден е нов шанс, който трябва да дадеш на себе си. Шанс за щастие. Шанс за обич. Шанс за любов. Първо – към теб самия, а след това към всички останали.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
