Едва ли има някой, който да не е чувал за строежа на думата. Гмурнах се по-надълбоко в необятният Океан на Словото и установих колко общо имаме със строежа на думите и материята, като се започне от звук, буква, сричка, дума, изречение, текст… А как е устроено човешкото тяло? – клетка, тъкан, орган (материя). Ето защо, обръщам такова внимание на дребните детайли, защото с тях започва всяко начало, както се казва: „Малкото камъче обръща каруцата“.
Всеки звук, всяка сричка и дума вибрират с определена честота.
Може би се питате защо или ви се струва странно – защо свързвам строежът на думата, с този на материята…? Защото освен с мислите си, градим собствената си реалност и с думите, които изговаряме.
От известно време насам, сериозно размишлявам върху дълбокият смисъл, закодиран в двете срички на думата „ДУ-МА“. Това са двата варианта, които споделям с вас. Разбира се, не твърдя, че това е 100%-ова истина, но си струва вниманието, а и всеки според нивото на съзнание, ще усети и намери своята Истина.
Хипотеза 1: ДУ (Душа) + МА (Майка) = ДУ-МА
Хипотеза 2: ДУ (Душа) + МА (Материя) = ДУ-МА
Някога, покойните ми дядо и баба, не употребяваха думата говоря, а казваха: „думам, думат, думах“. Ще се спра на думата и глагол „думах“. Защо? Защото разделена на срички се получава следното:
ДУ (Душа) + МАХ (Махало) = ДУ-МАХ
Представете си, че изговорената дума задвижва с енергията си въображаемо махало. Всеки е чувал за ефектът на махалото, нали? Е, тогава, не си ли струва, да се замислим какви думи излизат от устите ни и какъв отзвук ще предизвикат те? Отзвук или ехо, което ще се разстели и след това неминуемо ще се завърне обратно към източника си или точно, както гласи наша поговорка: „Каквото повикало, такова се обадило“.
Седнах и чрез визуализация си представих думите като градивен елемент на бъдещата ми реалност. „Видях“ ги в мислите си като малки тухлички, които изграждат стена, стени, дом… Дом, който единствено и само аз градя или казано с други думи – какъвто го построя, в такъв и ще живея. От мене зависи, дали този „дом“ ще бъде здрав, светъл, слънчев, топъл, приветлив, с аромат на цветя от Божествената градина или ще бъде тъмен, мрачен, студен, прогнил, миришещ на гнило и мухъл. Дали ще пия Нектар или горчива отрова…
С думите „градим“ мостове, за да минем по тях. Ето защо, е от изключителна важност с какъв материал ще бъдат „построени“. Нека бъдем мъдри и разумни – да използваме тези градивни елементи, така че, да запазят мостът здрав и като ни се наложи, да се завърнем обратно по него той да бъде и да остане здрав и след нас. Ако, пък, не ни се наложи да минем, то на тези след нас ще им се. Така да направим, че да не им се срути под краката, а те безпомощни да пропаднат в пропастта на мрака. Защото, гарантирам ви, от личен опит, излизането от тези дълбочини е ужасно трудно и тежко. И повярвайте ми, не се ли намери ръка, която да ви изтегли… За щастие, аз я получих в най-точният момент, точно преди да се срина безвъзвратно в тъмнината.
В нашият вълшебен и прекрасен език си имаме и друга поговорка: „Казана дума, хвърлен камък“.
Струва ми се, че сред хората се шири масова заблуда, че като хвърлим камъка и той остава след нас. И край. Толкова. Каквото било, било. Е, да ама – не, защото замеряйки, посоката му, обикновено, е напред. Т.е. мятаме напред, пада някъде и остава там, изчаквайки моментът, в който ние, самите ще стигнем до него. От къде съм толкова сигурна ли? Ами, то посоката на времето е напред, тъй че, никой не ни пита – то ни тласка. Нека не се оскърбяваме и нека не нараняваме околните, защото в точното време ще се озовем пред същото и ще се срещнем лице в лице с него. А, тогава… Всеки, според „заслугите“.
Цитат от „Бхагават-Гита – Такава, каквато е“
Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада
„Най-важното и неконтролируемо сетиво е езикът. Ако контролираме езикът си, ще контролираме и другите сетива. Функциите на езика са да усеща вкус и да възпроизвежда звуци.“
Вместо черен, лепкав, плътен и горчив катран, нека думите ни бъдат истинска нежна мелодия, зареждаща душите ни с радост! Защото, колкото по-щастлива е една душа, толкова е по-лека, а колкото е по-лека, толкова по-нагоре се издига. Къде ли? Ами, просто е – там, от където е дошла.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2021 Happy Woman BG
