Момичето
Облякло бе най-новата си рокля.
И с токчета под кротичкия дъжд
прескачаше усърдно всяка локва,
за да е чисто то пред оня мъж,
когото чакаше така отдавна.
Но той не идваше. И там навън
отекваха все тези крачки равни
като напевния дъждовен звън.
Прошумоля измокрена коприна,
прецапаха обувки през калта.
И аз разбрах, че покрай мен премина
най-тъжното момиче на света.
Дамян Дамянов
Тръгна си, приятелю. Твоето момиче си отиде. От теб. Но ти я остави да го направи. Тя не искаше това. Не искаше такъв финал. Не и за вас. Мечтаеше да бъде с теб. Цял живот. Да живеете в голяма къща и да ти роди деца. Искаше да бъдете семейство. Но уви. Мечтите понякога не се сбъдват. Така става. Когато ти не я обичаше достатъчно. О, нима я обичаше? Тогава защо не ѝ го каза, докато все още имаше време? Страх? Гордост? Его?
Прие я за твоя собственост. И въпреки че беше толкова красива, ти не гледаше с такива очи на нея. В началото, докато се опитваше да я спечелиш, я обсипваше с куп комплименти. А след като даде сърцето си на теб – ти забрави колко красива е тя. Тя избра теб. Но ти не избра нея. Приемаше я като даденост. Искаше да докажеш, че може да имаш всяка. Но на кого? За чие одобрение мечтаеш? И по-важно ли е то от твоето щастие? От нея?
Тя беше до теб, приятелю. Подкрепяше те. Обичаше те. Даваше живота си за теб. Не я интересуваше богат ли си. Искаше да успеете заедно. И ръка за ръка да вървите по пътя към успеха. Защото това е любовта. Но ти не осъзнаваше това. Ех, така сме устроени ние, хората. Оценяваме какво имаме едва тогава, когато го изгубим. А ти я изгуби. Завинаги. Нея. Онова красиво и наивно момиче, до болка влюбено в теб.
Знаеш ли колко смелост се иска да си тръгнеш от някой, който обичаш? А колко болка е понесла, докато е с теб? И как е стояла свита в ъгъла на стаята, объркана и незнаеща какво да прави? Как да постъпи?
Как не успя да видиш очите, които те гледаха толкова влюбено. И искрено. И блестяха, когато си наоколо. Беше сляп за нейната чаровна усмивка. А ти беше причината за нея. Сега я няма. Нито момичето, нито усмивката ѝ. И не ще се върне повече. Тръгна си. От теб. Завинаги. Влюбеното момиче събра смелост и избра себе си. Защото е достатъчно умна, за да участва в този любовен абсурд. Тя не видя смисъл да продължи да се бори за теб. Цялата енергия и любов, която вложи – напразно беше. И започна бавно да се отдръпва.
Обичаше ли я? Все още я обичаш? Съжаляваш? Е, твърде късно е. Сега ще живееш само със спомена за нея. За красивото и наивно момиче, което бе до болка влюбено в теб. И което загуби. Завинаги. Край на играта.
