Кръстова гора е не само чудно кътче от България, но е също чудотворно и свещено място. Не случайно, всяка година на 13 и 14 септември хиляди хора се стичат в сърцето на Родопа планина и създават един празничен ден, който не може да се сравни с никое друго такова събитие в страната
Чисто географски, местността се достига на-лесно от село Борово, а самият съвременен манастир Св. Троица – мястото на поклонение – е разположен на 7 км от селото, на 1418 м надморска височина, на самия Костов Връх. За да стигнете до село Борово обаче, трябва да тръгнете по пътя Асеновград-Смолян. Да продължите към Белица, вместо към Лъки и да отбиете за село Борово.
Нека обаче се върнем към духовното начало на Кръстова гора.
На 14 септември се отбелязва един от дванадесетте Велики християнски празници – Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен.
Това е празник свързан със няколко събития, които са безценни за историята на Христовата църква на земята. Намирането на Кръста, на който е бил разпнат Спасителя; появяването на св. Кръст в съня на император Константин Велики и, връщането на Кръста от плен в персийските земи.
Кръстова гора се свързва с Кръста Господен.
Според една легенда, която разказва, че частица от светия Кръст е заровена на място където е имало манастир изгорен от турците. Легендата започва от съня на човек на име Йордан Дрянков, който видял голям манастир на върха, а в него била тази скъпоценна частица от Кръста Господен.
Историческите източници разказват, че в Родопите почитанието към Кръста от Голгота е било много голямо. Още от създаването на Бачковския манастир, който е региона, в края на 11. век, през вековете насетне, дори под османско иго, дори когато през 17. век били опожарени всички църкви и манастири в Родопите – винаги светия Кръст е бил на почит.
Самият Кръстов връх е място за поклонение и след Освобождението, когато Кръстова гора влиза границите на Източна Румелия. Поклонници от неосвободените земи, също с риск за живота си отивали всяка година на мястото. Макар да нямали църква на върха, традицията говорела в душите и сърцата на вярващите, че да отидат на това място е било нещо повече от дълг.
Чудакът Йордан Дрянков по някакъв начин стигнал и до Борис III и поискал помощ, да се направи метален кръст, който да се постави на мястото получено като видение в съня. Кръстът бил направен и въздигнат на 1 май 1936 г. По време на освещаването, бял гълъб кацнал на кръста, а когато хората го последвали при летежа му, според Йордан където кацнал гълъбът, там трябвало да бъде старото аязмо. Още едно чудо се случило, когато след разчистване на скалата, върху, която гълъбът кацнал, потекла вода.
Местните хора и поклонниците на мястото получили своя параклис, чак през 1956 г. Тогава местното църковно настоятелство заръчало на местни майстори да направят параклис. Така през 1958 г параклисът е осветен. Не трябва да забравяме, че това вече е време на атеистична власт. След като местността е превърната в резерват, последва забрана за посещение на мястото. Християните намират обаче начин по кози пътеки да достигат до Кръстова гора. До 1989 г. още не било напълно възможно, посещението на мястото по своя воля. След падането на комунистическата власт обаче, през 1995 г. в присъствието на почти всички църковни деятели от региона и на патриарх Максим.
След толкова много хронология и история, човек би се запитал къде е мистичното, къде е духовното, къде е това незаменимо преживяване, за което говори всеки, който се е докоснал до атмосферата на празника. Всеки който е спал на поляната до манастира на 13 срещу 14 септември свидетелства за неземното усещане, което ние не можем да предадем с думи.
Така че оттук насетне всичко е във вашите планове. Ако тази година не можете да идете, помислете си за другата, помислете дали имате нужда да направите това посещение на Кръстова гора – уникално за страната ни. Там ще чуете и за историите и за легендите, и за чудотворните събития. Ще чуете думите на хората, които поддържат традицията жива и които вече пазят частица от Божия Кръст в душата си.
