Има моменти, в които не можем да задържим гнева в себе си и обиждаме най-обичания от нас човек. Той с нищо не го е заслужил и съвсем не очаква това да се случи, точно в този момент. Често нашата обида изненадва ответната страна. Наранената страна се чувства предадена и обидена от нашето поведение.
Как да постъпим, за да се извиним и поправим стореното?
В началото не осъзнаваме какво сме направили, още сме под влиянието на емоциите, те ни заливат и не можем да мислим трезво. В момента, в който емоцията си отиде, идва ред на гузната ни съвест. Започваме да разбираме колко сме засегнали любимия човек.
Следва по-трудната част – как да кажем „извинявай“, така че да ни бъде простено и връзката ни да не пострада. В такъв случай помага искреността и увереността в това, което правим. Какъвто ѝ начин да изберем, трябва да сме честни с половинката си, да сме искрени в това, което ще кажем и направим, а то може да е следното:
– Приготвяме любимото ястие, за да изненадаме любимия човек с романтична вечеря.
– подаряваме му голям балон под формата на сърце.
– пишем му романтично писмо, с което му обясняваме колко съжаляваме и, че сме осъзнали грешката си. В него е хубаво да изтъкнем положителните му качества и колко много го харесваме.
– показваме любовта си към него и изпълняваме всичките му желания.
След всички тези мили жестове, ако не ни прости, това означава, че не ни обича достатъчно. Безгрешни хора няма и след всяка грешка следва прошка. Истинската любов е по-силна от малко спречкване или скарване.
Ако обаче сме засегнали наш роднина, особено по-възрастен от нас, нещата стават по-сложни. Тук няма да помогне искреното разкайване. Сега трябва да молим за прошка с цялото си сърце и душа. Обидата ни ще е засегнала много човека, който обичаме. Той ни обича силно и не може да прости само, защото съжаляваме и казваме „извинявай“.
Необходимо е да бъдем готови за искрено разкаяние и да чакаме дълго време да бъдем опростени. Подарък, няма да свърши работа, трябва друг мил жест, като оставим ответната страна да помисли върху ситуацията и да поиска да ни прости. Можем да чакаме и да се надяваме обидата ни да се забрави и да ни бъде простено, като отново настъпи душевно спокойствие и за двете страни.
В случай, че засегнем добър приятел, може завинаги да го изгубим. Има поговорка, че „дълбока рана заздравява, но лоша дума не се забравя“. Толкова много съжаляваме за загубата на приятел, че и на нас не ни е добре. Размишляваме много върху поведението си искаме да върнем времето назад. Но е трудно да се поправи счупеното. Можем да засвидетелстваме нашето приятелство, като му помогнем в труден момент, дори ако той не иска помощта ни. Да се жертваме и по този начин да го накараме да ни прости.
Добрата дума и добрата воля помагат в посочените ситуации. Но по-добре е да внимаваме какво и как правим, за да не губим доверието си в нас. Бъдете предпазливи и помнете, че нараненото сърце не заздравява, а само забравя.
