Изброени в едноименна книга, Четирите споразумения са правила за живота, които ще ви помогнат да намерите свобода, щастие и любов.
Много се изписа за този бестселър на мексиканския писател и говорител Мигел Анхел Руис. „Четирите споразумения“ излезе в САЩ през 1997 г., а след това и в други страни. Тази малка книга е продадена в милиони копия по целия свят.
Какви са четирите споразумения?
Авторът Мигел Руис предлага да сключите тези споразумения със себе си, което ще ви помогне да избегнете всяка ситуация, свързана със страдание и да видите реалността,такава, каквато е в действителност. Той осъжда начина, по който децата се отглеждат и обучават: да се знае кое е добро и кое не е добро, кое е вярно или невярно, кое е красиво или грозно и т.н. Той също така осъжда мненията, които ви дават фалшив образ за себе си и за света като цяло.
В крайна сметка нищо от това не е ново. Всъщност ще намерите много идеи на Руис в когнитивната поведенческа терапия, която ви помага да видите капаните, които сте си поставили, като не си осигурявате достатъчно дистанция или правите обобщения.
И така, ако написаното от Мигел Руис в „Четирите споразумения“ не е нещо ново, защо книгата се е превърнала в международен успех? По много проста причина: Авторът знае как да пише завладяващо, както и да дава конкретни примери. Това означава, че книгата не е само за хора с познания по психология или консултиране; това е достъпно и разбираемо за всички. Авторът използва себе си като пример, за да покаже, че ако може да сключи тези Четири споразумения със себе си, всеки може.
Четирите споразумения са:
Бъдете безупречни с думата си.
Не приемайте нищо лично.
Не правете предположения.
Винаги правете всичко възможно.
Наскоро към тях бе добавено пето споразумение:
Бъдете скептични, но се научете да слушате.
Нека разгледаме по-задълбочено всяко от тези споразумения.
Първото споразумение: Бъдете безупречни с думите си.
Първото споразумение е да говорите почтено и да казвате само това, което мислите. Не можете да използвате думите си срещу себе си и не можете да злепоставяте другите.
Мигел Руис пише за силата на думите. Всички ние сме белязани от обидни неща, които са ни казвали, когато бяхме по-млади или дори не дотам млади. Каквото и да идва от устата ни, има силата да навреди. С думи имаме силата да разрушаваме, но и да градим. Вземете например това: да кажете на детето, че е дебело. Това ще повлияе на това как то вижда живота си и себе си, защото винаги ще вярва, че е дебело.
И така, как можете да живеете според първото споразумение? Потърсете начин да балансирате това, което казвате, като намерите средна позиция. Не трябва да прекалявате. Това важи за всички критики и преценки, които насочвате към други хора. Но това се отнася и за неща, които казвате на себе си, като „не съм добър“, „никога няма да мога да направя това“, „грозен съм“ и др. Всички тези твърдения са отрицателни и ще имат лошо влияние върху вашия манталитет.
В крайна сметка критиката и преценката ни дават фалшиви образи на другите и на света като цяло. Решението не е да говорите твърде много, а да кажете истината, като наблягате на положителни неща за себе си и другите.
Второто споразумение: Не приемайте нищо лично.
Второто споразумение се фокусира върху факта, че действията и думите на други хора отговарят само на личната им реалност. След като имате щит срещу това, вече няма да продължите да страдате ненужно.
Казано по друг начин, думите и действията на друг човек не ви касаят. Ако някой ви критикува, съди или обижда, това е образът, който има той за вас, но този образ няма общо с това кой сте всъщност.
В същия смисъл, ако нещо се случи, не винаги е обвързано с вас. Според Мигел Руис е важно да не попаднем в капана на егоцентризма, който предполага, че всичко е обвързано с нашите действия и жестове. Според него егоцентризмът ни потапя в илюзия и удължава страданието ни.
Третото споразумение: Не правете предположения.
Третото споразумение означава, че трябва да имаме смелостта да задаваме въпроси и да изразяваме истинските си желания. Трябва да умеете да изразявате себе си и да общувате ясно с другите, за да избегнете обиди, недоразумения и драми.
Предположенията носят предразсъдъци. Когато предполагате, вие създавате хипотези, в които в крайна сметка вярвате. Например, представете си, че партньорът ви не ви е изпратил съобщение днес. Мислите, че той ви е сърдит или че сте направили нещо лошо, или нещо му се е случило и т.н. Когато правите това, вие емоционално се тровите.
За да не се случва, трябва да можете да изясните нещата, като говорите за вашите притеснения. Трябва да можеш да слушаш и разбираш.
За да постигнете това, трябва да осъзнаете, че вашите предположения не са нищо повече от лоши идеи. След като повярвате в своето предположение („Партньорът ми е ядосан“), ще почувствате натиск („Няма да ми звънне“). Всичко това очевидно е източник на стрес и безпокойство.
Четвъртото споразумение: Винаги правете всичко възможно.
Четвъртото споразумение просто казва, че трябва винаги да правите всичко възможно при дадените обстоятелства.
Ако препрочетете първите три споразумения, ще разберете, че те са пряко обвързани с това четвърто. По принцип, ако имате навика да изпадате в крайности, изразходвате цялата си енергия, което не работи във ваша полза. Ако направите обратното на това да стигнете до крайност – тоест да нааправите по-малко, тогава пък ще се почувствате разочаровани и виновни. Трябва да намерите идеалния баланс, като направите всичко възможно.
Трябва да разберете кое е добро за вас, а не каква е „нормата“. Понякога най-доброто за вас е да слушате музика или да си почивате, или да спортувате, да излизате и т.н. Просто трябва да се освободите от желанието за съвършенство. Вместо да мислите, че ТРЯБВА да направите нещо, кажете си, че МОЖЕТЕ да го направите. Разликата е, че ще направите това „нещо“, без да питате какво ще мислят или очакват другите хора.
Петото споразумение: Бъдете скептични, но се научете да слушате.
Първоначално имаше само четири споразумения, но през 2010 г. Мигел Руис и синът му стават съавтори на пето споразумение. Това означава, че не трябва нито да вярвате на себе си, нито на някой друг. Трябва да се съмнявате и да поставяте под съмнение това, което чувате, като се питате дали наистина е истината. Това означава, че трябва да се научите да слушате.
Хората, които винаги се оплакват, няма да могат да повярват, че това, което им се случва, е обвързано с това, което те мислят и говорят. Например, ако си кажа „Страхувам се, че ще падна“, ще падна и ще се страхувам още повече да не падна отново. Този порочен кръг ще продължи, докато продължавам да не разбирам, че страхът от падане ни кара да паднем. Трябва да излезете отвъд този страх.
Това пето споразумение води до по-високо ниво на съзнание, тоест свободата да бъдете това, което сте в действителност. Докато първите четири споразумения се занимават най-вече с това да сте в хармония със себе си, петото споразумение е свързано с това да бъдете отворени към другите. Освен това ви позволява да се научите да уважавате мечтите си, да приемате себе си такива, каквито сте, без да се налага да променяте нищо.
Нашите вярвания са това, което изгражда нашата реалност, така че за да променим тази реалност, ние трябва да променим нашите убеждения. Ето защо трябва да се съмнявате, да бъдете скептични и да можете да поставяте под съмнение това, което казват другите и това, което вие си казвате.
След това трябва да се научите да слушате, за да подобрите комуникацията. Не всеки има едно и също мнение с вашето и нито едно мнение не е абсолютно правилно.
