Съдържание
На 27 юли Православната църква прославя Свети Пантелеймон и Свети Седмочисленици.
Кратко животоописание на Свети Пантелеймон:
Свети Пантелеймон бил от град Никомидия (днешен Измит на азиатския бряг на Мраморно море, Турция). Според житието му той бил отначало езичник и носел името Панталеон (от гръцки – Лъв във всичко), а когато се покръстил, приел името Пантелеймон (от гръцки – Всемилостив).
Бил ученик на знаменития тогава лекар Евфросин и станал после придворен лекар на император Максимиан, който обаче заповядал да го съсекат, защото отказал да се поклони на езическите богове. Част от мощите на светеца се пазят в светогорския руски манастир „Св. Панталеймон“.Свети Великомъченик Пантелеймон – лечител, закрилник на лекарите и акушерките. Според народните представи светецът помага при болести, покровител е на пътешествениците, на летните бури, порои и наводнения.Светецът е патрон на много български църкви и манастири, болници, медицински центрове и др. Сред тях е храмът в нестинарското с. Бродилово, което се намира на територията на Природен парк Странджа.
До 1914 г. населението е от гърци, повечето от които се изселват след Междусъюзническата война, а в Бродилово заживяват български бежанци от Източна Тракия. Оказва се, че св. Пантелеймон е пръв сред светците, почитани от нестинарската общност в странджанското село.
Пантелеймон бил привлечен в Христовата вяра от свещеномъченика Ермолай (чиито празник е на 26 юли).
Пантелеймон живял в малоазийския град Никомидия. Изучил лекарското изкуство и с готовност помагал на всички страдащи от различни заболявания. А когато чрез християнството се запознал с важността на любовта към ближния, „най-голямата от всички добродетели“ по думите на св. апостол Павел, Пантелеймон започнал да лекува безплатно. С това не само се прочул и бил проповедник на Христовата любов сред бедни и богати, но и привлякъл завистта на други лекари.
Наклеветен, че е християнин, той бил заловен и измъчван по времето на гонението на Диоклециан и неговите съимператори през 303 година. Останал твърд във вярата си, той бил убит с меч и останал в паметта на Църквата като истински Христов последовател, състрадателен към всеки страдащ човек.
Шест века по-късно на този ден се упокоил от многото си трудове най-известният от учениците на славянските просветители свети Кирил и Методий – свети Климент Охридски. Изпратен от Св. цар Борис I в югозападните български земи, той работил с изключителен успех, трудейки се денем и нощем за обучението на над 3500 свещеници и други служители на Българската църква. Според житието му, той, като нов апостол Павел, облагородил непросветения български народ и го извисил духовно, водил го по пътя на спасението. Заради неговия праведен живот скоро след кончината му на 27 юли 916 г. започнали да го почитат като светец.
Още в Първата българска държава почитта към Свети Пантелеймон е била голяма. Това показват двата манастира, носещи неговото име в Преслав и в Охрид, където били създадени също медицински школи и лечебници.
Храмов празник на Свети Пантелеймон в София
На 27-ми юли в София паметта на Свети Пантелеймон се чества като храмов празник в кварталната църква в Бояна. Също така на няколко места в страната има храмове и параклиси в негова чест, а също и манастири: Присовският край Велико Търново, Обидимският, недалеч от Добринище, и манастирчето край Смолян. Втори храмов празник има и светата обител „Св. Богородица – Живоприемни източник“, над Гоце Делчев, Неврокопска епархия, посветен на Св. Пантелеймон. Манастирът е женски и през последните години в следствие на неуморните усилия на игуменката сестра София претърпя сериозно развитие.
Денят се приема за подходящ за пътуване, откъдето идва и името му Пантелей Пътник. Имен ден празнуват Добрин, Пантелей, Добри, Добрина.
На 27 юли се чества още успението на свети Климент Охридски, а по древна традиция на този ден Църквата е отредила да се чества и паметта на седемте славянски просветители: св. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се празнуват заедно под името Седмочисленици.
Житие на Св. Седмочисленици
На този ден освен, че почитаме Свети Пантелеймон, почитаме и Св. Седмочисленици – славянските просветители, светите братя Кирил и Методий и техните ученици: Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Изгонени от Моравия, намерили прием в България.
Проявили монашески подвизи и насаждали вяра и религиозна просвета сред народа през IX век. На тоя ден е починал първият от тях – св. Климент (916 г.).
Така днес светата ни Православна църква молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици – Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Това е нашата свещена седморка, светозарен седмосвещник, сияйно съзвездие върху българския църковен небосклон – небесните ангели и покровители на този прекрасен столичен храм.
Значение на делото им
Значението на тяхното дело не се мери с дни, години, векове. То е над тях, защото е устроено според благата промислителна воля Божия. Защото именно Бог ни изпрати светите Седмочисленици и то точно в най-решителния, най-съдбоносния за народа ни момент. Делото на светите Седмочисленици е дело Божие още и в този смисъл, че то е имало за цел да доведе до Бога и истинското богопознание. Св. Седмочисленици бяха преди всичко апостоли на Христовото учение и проповедници на вярата в Бога.
Светите братя и техните ученици ни дадоха християнската вяра и славянска писменост. Те са възродители на славянските народи. Те ги изведоха от мрака на езичеството и на религиозното неведение и ги въведоха в пълната светлина на тогавашното познание.
Обилни са историческите податки за епохалното им дело. То започна в манастира Полихрон, където възгорени от словесен огън, богоподвижните им пръсти създадоха старобългарските писмена, а после сами и първи изписаха голата безкнижна душа. Светите Братя са превели отначало най-необходимите богослужебни книги. Те са:
Неделно (изборно) Евангелие, Апостол (изборен), Служебник, Требник, и част от Псалтира.
После св. Методий е превел Стария Завет без Макавейските книги, Номоканона, Патерик (Отечник).
Оригиналният поетичен дар на св. Константин-Кирил е блестящо разкрит в Изложение на правата вяра, Химн в чест на св. Климент Римски, Проглас към Евангелието.
Редица техни и на първите им следовници писания и днес са прочути и се съхраняват като редки глаголически и кирилски ръкописи в прочути библиотеки: Лондонско, Реймско, Асеманово, Зографско, и други евангелия, Синайски псалтир, Клоцов сборник, Енински апостол, Хилендарски, Зографски, Македонски, Киприанов и други листи.
Езикът, на който светите Братя извършили своите преводи е солонският диалект от втората половина на ІХ век. Установени са и го установиха специалисти езиковеди, изхождайки от фонетични и синтактични особености на този диалект, залегнали в Кирило-Методиевия писмен език, съхранен в първите им преводи и оригинални трудове. Знаем, че те, превеждайки свещените и боголужебни книги на старобългарски език, станаха първо просветители на словаци и моравци, а след това голямата им светлина огря българския народ, особено чрез делото на техните ученици.
Наистина тези свети мъже са Божии избраници, оръдия в ръцете на Провидението за осъществяване на велики и спасителни цели в живота не само на българския народ, но и на цялото славянство.
И азбуката, която по Божие внушение и съдействие бе изнамерена; и езикът, който те чрез делото си увековечиха; и свещените книги, които те преведоха и ни дадоха; и школите, които чрез учениците си създадоха; и народната писменост и литература на които положиха началото, и разпространението на християнската вяра между славянските народи – всичко това най-красноречиво говори, най-силно и убедително доказва, най-вярно свидетелствува за тяхното богоизбраничество, за тяхното пратеничество, за тяхното апостолство!
Трябва да се изтъкне и друг един факт: св. Седмочисленици не само бяха проповедници на една вяра, но и бяха духовници, нещо повече – хора светци. Такива ни ги представят и техните най-ранни житиеписания и техните богослужебни последования. Преди всичко те убедено вярваха и твърдо изповядваха вярата си в Бога. Те бяха по живот чисти и святи. Те бяха мъченици, подвижници и чудотворци. Днес е важно да почетем също и Свети Пантелеймон.
Защо почитаме Свети Пантелеймон и Свети Седмочисленици?
Почитаме Свети Пантелеймон и Свети Седмочисленици по няколко важни причини, които са се преплели през вековете и са оставили дълбок отпечатък в нашата култура и духовност.
Свети Великомъченик Пантелеймон:
Лечител и закрилник: Смятан е за покровител на лекарите, акушерките и всички, които се занимават с изцеление. Неговото житие разказва за множество чудеса и изцеления, които е извършил, което го превръща в символ на надежда и вяра в изцелението.
Мъченик за вярата: Пантелеймон е пострадал за своята вяра в Христос и е пример за непоколебима вяра и готовност да се пожертвува за своите убеждения. Това го прави модел за подражание за всички християни.
Защитник на пътешествениците: Смята се, че покровителства пътешествениците и ги пази по време на пътуванията им.
Защитник при природни бедствия: Народните вярвания го свързват със защитата от летни бури, порои и наводнения.
Свети Седмочисленици:
Създатели на славянската писменост: Кирил и Методий са създателите на славянската писменост, която е от огромно значение за развитието на културата и образованието на славянските народи.
Разпространители на християнството: Те са допринесли за разпространението на християнството сред славяните и за създаването на славянска църква.
Учители и просветители: Учениците им – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий – са продължили тяхното дело и са допринесли за развитието на образованието и културата в българските земи.
Почитането на Свети Пантелеймон и Свети Седмочисленици е не просто религиозен обичай, а израз на дълбока почит към личности, които са оставили трайна следа в историята и културата на българския народ.
Кой има имен ден днес?
Имен ден днес празнуват : Пантелей, Панчо, Панто, Панка, Милчо, Милчена, Милен, Милена, Милетин, Милица, Мирена, Милина, Миленко, Добри, Добрин, Добриян, Добра, Добрина, Добринка, Добрияна !
Честит имен ден на празнуващите!
Присъедини се към нашата общност и нека заедно черпим вдъхновение от вярата и празничните традиции! Остави коментар или се абонирай за бюлетина на списание HappyWoman.bg, за да получаваш вдъхновяващи съвети, духовни напътствия и красиви идеи за християнските празници – всичко това директно в твоята поща. А ако търсиш нещо наистина специално, разгледай уникалните икони на HappyMarket.bg – символ на благословение и светлина в дома!
Често задавани въпроси за 27 юли – Денят на Свети Пантелеймон
Свети Пантелеймон е един от най-почитаните християнски светци, известен като великомъченик и безсребреник. Роден в Никомидия през III век, той е бил изключително надарен лекар, който лекувал болните напълно безплатно (оттам и „безсребреник“). Почитаме го на 27 юли, тъй като на тази дата той приема мъченическа смърт заради отказа си да се отрече от християнската вяра. Днес той се смята за небесен покровител на лекарите и акушерките.
В народните вярвания празникът носи тези специфични имена поради няколко причини. Нарича се "Пантелей Пътник", защото се вярва, че от този ден прелетните птици започват да се събират на ята и да се подготвят за дългия си път на юг. Също така, денят се смята за изключително благоприятен за пътуване. Названието "Воден Пантелей" е свързано с вярването, че светецът управлява летните бури, поройните дъждове и наводненията, както и с традицията на този ден да се посещават лековити извори (аязма).
За да се предпазят домът и реколтата от природни стихии, народната традиция налага строги забрани. На празника на Свети Пантелеймон не се извършва тежка земеделска работа, не се жъне и не се вършее. Вярва се, че ако някой наруши тези правила, светецът може да изпрати гръмотевици, проливни дъждове и градушки, които да унищожат труда на стопаните. Жените също така избягват да перат и да работят с вълна.
На 27 юли повод за празнуване имат всички, чиито имена са производни или свързани със светеца. Имен ден празнуват: Пантелей, Панчо, Панка, Пантелеймон.
Важна бележка: Тъй като на същата дата Българската православна църква почита и паметта на Светите Седмочисленици, имен ден празнуват също Горазд, Климент, Наум, Сава, както и Милчо, Милена, Добри, Добрин и Добринка.
Основните обичаи са пряко свързани с лечителската сила на светеца. Най-разпространеният ритуал е посещението на лековити извори (аязма), където вярващите се мият за здраве или наливат вода за дома си. Също така, на този ден знахари и билкари събират билки, които се смятат за особено лековити, когато са откъснати на празника на великия лечител. Раздават се и обредни питки за здраве.
Тъй като приживе светецът е бил безсребреник-лечител, вярващите се обръщат към него с молитви предимно за изцеление от тежки и хронични заболявания. Пред иконата му се молят както болни хора, търсещи физическо и духовно възстановяване, така и техни близки. Освен това, медицинските работници често отправят молитви към него за мъдрост, точна ръка и успешни лечения на своите пациенти.
Тъй като празникът попада в разгара на лятото, трапезата е лека и съобразена с църковния календар. Ако 27 юли се падне в сряда или петък, се спазва строг пост. В останалите дни традиционно се месят обредни хлябове (питки), които се раздават на съседи и близки с пожелание за здраве („Свети Пантелеймон да пази от болести“). Приготвят се и сезонни ястия, включващи пресни зеленчуци и плодове.
Връзката е изцяло календарна, но изключително важна за българската духовност. На 27 юли Българската православна църква отбелязва едновременно паметта на великомъченика лечител Пантелеймон и успението на Свети Климент Охридски, както и общия празник на Светите Седмочисленици (Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий). Това прави деня един от най-наситените с духовно значение празници в летния календар.
Частици от мощите на Свети Пантелеймон се съхраняват в няколко храма в България и привличат хиляди поклонници. Едно от най-известните места е църквата „Свети Пантелеймон“ в столичния квартал Бояна, както и едноименният манастир край Велики Преслав. Много храмове в страната притежават негови чудотворни икони, пред които се отслужват тържествени литургии и водосвети в деня на празника.
Духовната подготовка включва преди всичко смирение и благодарност. Вярващите е добре да посетят сутрешната празнична литургия, да запалят свещ за здраве и да се помолят искрено. Тъй като светецът е помагал безкористно на нуждаещите се, денят е изключително подходящ за извършване на благотворителни дела, даряване на средства за лечение на болни или оказване на помощ на хора в затруднено положение.
