На 15 юли имен ден празнуват всички, които носят имената и техните производни: Владимир, Владимира, Владо, Владка, Владемир, Владемира, Влади, Владо, Владко, Владка, Влада, Владислав, Владислава, Господин, Господина, Господинка.
В първият ден от Горещници, 15 юли, православната църква чества паметта на Свети равноапостолен княз Владимир, кръстител на Русия, както и на Св. Кирик и Юлита.
Златолист, Източник на вяра и чудеса
Мелник, където автентичността и магията се сливат в едно
Силна молитва за изцеление към Св. Пантелеймон
15 ЮЛИ Кой има ИМЕН ден
Св. Юлита и Кирик.
Света Юлита е с произход от стар царски род от Рим. Тя останала вдовица твърде млада. Останала само с тригодишния си син Кирик.
Кратка история за животът на свети равноапостолен княз Владимир.
Животът на княз Владимир е разделен на два периода – преди и след приемането на християнството. Първият период бил много кратък (до 25 години). До тогава Владимир живял като езичник. През вторият период (до дълбока старост) той като истински баща се грижел за духовното и материално благополучие на своето отечество.
Владимир, е роден около 962 г. Баща му е княз Светослав Игоревич. Майката е Малуша Малковна.
През 970 г. Светослав, тръгвайки на поход, от който не му е било писано да се върне, разделя руската земя между тримата си сина. Ярополк царува в Киев, Олег царува в Овруч, центърът на Древлянската земя, а Владимир царува в Новгород.
След смъртта му между братята избухнала гражданска вражда. Шестнадесетгодишният Ярополк през 975 г. тръгва на поход срещу брат си Олег и Олег загива в битка близо до град Овруч. Тогава Ярополк се премества в Новгород. Ясно е, че той исал да царува сам, без конкуренти.
Владимир по това време бил само на 12 години и Добриня го отведе „отвъд морето“ (до днешна Швеция). Три години по-късно той се върнал в Новгород с чужда армия. Така започнала войната между Владимир и брат му Ярополк.
Една от съпругите на Владимир била вдовицата на Ярополк, който беше убит от него. Известна византийка, която била монахиня и доведена в Киев от княз Светослав, който бил поразен от красотата й.
Първоначално е бил езичник и пламенен противник на християнството. Скоро след като влязъл в Киев, той построил истински езически пантеон на хълм близо до своя дворец – поставил статуи на славянски богове: Перун, Хорс, Дажбог, Стрибог, Симрагъл и Мокош.
Изборът на княз Владимир.
След разговор с „гръцки философ“ Владимир решава да приеме православието.
Според хрониката княз Владимир, призован от Божието Провидение за покръстител на Русия, вече бил готов да приеме православната вяра от гърците, но като мъдър водач той подготвял народа за кръщение чрез чести разговори за вяра в княжеския двор, чрез изпитване на вярата и изпращане на посланици в други страни.
Посланиците на киевския княз били зашеметени от видяното: „Не знаехме, дали сме на небето или на земята, защото няма такава гледка и красота на земята и ние не знаем как да преразкажем. През 987 г. на съвета на болярите княз Владимир решава да се покръсти „според гръцкия закон“.
Според легендата в замяна на това решение му е обещана дори ръката на сестрата на управляващия византийски император Василий II Анна, която по това време била на 26 години. Но обещанието не било спазено и затова Владимир I трябвало да потърси ръката на Анна с военна сила.
Княз Владимир претърпял поразителна промяна в собствения си живот, в своето духовно и морално състояние. От страстен, горд езичник той се трансформирал в целомъдрен, кротък, необикновено милосърден и благ човек. Дори сериозно се е захванал да въведе едно нововъведение, нечувано досега в човешката история – да премахне смъртното наказание за разбойници, страхуващи се от греха.
След завръщането си в Киев княз Владимир събрал 12 от синовете си и, като ги подготвил за приемане на Христовата вяра. Заедно с тях се покръстил целият му дом и някои от болярите, вероятно от тези, които не били в Херсонес.
Още любопитни факти от живота на Свети равноапостолен и велик княз Владимир:
Свети равноапостолен и велик княз Владимир, най-малкият син на киевския княз Святослав, е роден през 963 г. Той е само на шест години, когато баба му, Света княгиня Олга, която почитаме на 11 юли, която го е отгледала, умира. Тогава баща му го изпраща да царува в Новгород под опеката на войводата Добрин – брат на майка му. Княгиня Малуша, която все още носи скандинавското си име Малхрид, беше християнка. След като Свети Владимир приема християнството и основава църквата на Десятъка в Киев, тя дарява своето имение на него.
Синът на света Олга княз Святослав бил убит в битка с печенегите три години след смъртта на майка си. Тогава възпитателите на синовете му воюват помежду си. Християнският Киев и езическият Новгород се борят за надмощие. След смъртта на баща си Святослав през 972 г., княз Владимир от Новгород е принуден да избяга в Скандинавия през 976 г.,. Братът на Владимир, Ярополк, убива другия си брат Олег от Дрелиния и завладява Русия. До края на живота си княз Владимир оплаква смъртта им.
На седемнадесет години започва да управлява сам. Той прекарва първите шест години от царуването си във военни кампании, ръководейки армията си лично, превземайки Новгород от Ярополк. До 980 г. Владимир е консолидирал територията на Киевска Рус от днешните Беларус, Русия и Украйна до Балтийско море. Освен това той укрепва границите срещу набезите на българи, балтийски племена и източни номади.
Всички славянски племена от Карпатите и Неман и град Городьон до Белоозеро, Анка и Волга се обединяват в едно цяло – Руската земя (Русскую землю) и се наричат руси. В знак на благодарност за победата си при Киев той поставя идоли на езическите богове – Перун и Белес – и им принася човешки жертви. В древността славяните не са имали идоли и жертвоприношения, но са ги възприели много по-късно от други езически земи.
През VI век гърците : признават само един Бог за Владетел на целия свят. Наричали го Сварог, което означава „синьо небе“. Перун, Велес и други по-малки божества се смятаха за негови деца. Славяните вярвали в безсмъртието на душата и в задгробния живот, което ги предразполагало към християнството.
През 860 г. русите нападнали Константинопол от морето, но гърците потопили мантията на Пресвета Богородица в океана. Морето се развълнувало и руските кораби са пометени и отстъпват. След това изпратили дарове в Константинопол, за да поискат Кръщението. Това било и първото кръщение на Русия.
Също през 860 г. Свети Кирил, просветителят на славяните, покръстил 200 семейства в южните руски степи. Прави собствен превод на Евангелието и Псалтира. Митрополит Михаил бил изпратен да се грижи за новопокръстените, а князът събрал народа и го призовал да се покръсти. Старейшините се съгласяват, но искат чудо. Те искаха една евангелска книга да бъде хвърлена в огъня, без да изгори. Евангелието беше хвърлено, чудото се случи и хората бяха кръстени. Това беше второто кръщение на Русия.
Третото кръщение се състои при принцеса Олга. По това време в Киев вече има много християни и има църква, посветена на пророк Илия. След смъртта на света Олга разпространението на християнството временно е спряно, но не за дълго. Докато дойде времето на княз Владимир.
В онези дни Киев беше голям търговски град. Идвали търговци от цял свят, както и проповедници на различни религии. Свети Владимир искаше да обедини народа си не само под едно управление, но и под една вяра. Князът изпрати пратеници в различни страни, за да видят коя религия би била най-подходяща за неговия народ. Когато пратениците на Владимир се върнаха от Константинопол, те му казаха, че когато стоят в църквата Света София, не знаят „дали са на земята, или на небето“.
Киев се намираше на голям воден път от района на Варяг до Константинопол, тоест от Скандинавия към Византийската империя. Близостта на православния Константинопол може да е повлияла на Свети Владимир и споменът за християнството, наскоро унищожено от Святослав, е възродено. Според писателя от XI век Яков Мних, младият княз Владимир си спомня примера на своята баба, княгиня Олга, „най-мъдрата от хората“, както я наричаха нейните съвременници. Освен това той не може да не се повлияе и от примера на своята майка, християнската княгиня Малуша. Трайно впечатление му прави и героичната гибел на св. първомъченици Теодор и сина му Йоан (12 юли) през 983 г.
В една исландска сага се казва, че в младостта си норвежкият крал Олаф е живял дълго време в двора на „гардарикския крал Вол’демар“ (Гардарика, т.е. страната на градовете. Скандинавците я наричали Северозападна Русия). Когато навършил пълнолетие, той заминал оттам на военни походи, според обичая на скандинавците от онова време. Докато бил в морето, той чул небесен глас, който го викал в Константинопол, където щял да познае единствения истински Бог. Там той бил кръстен и на връщане той спрял да види крал Волдемар и го подтикнал да приеме християнството. Когато се върнал от похода си като християнин, крал Олаф насърчил народа си да се покръсти.
Княз Владимир обаче все още бил езичник и се придържал към езическите обичаи. Имал е и пет жени. Как той приема Христос и как стана неговото обръщане, остава загадка.
Митрополит Иларион († 1053 г.) в своето „Слово за закона и благодатта“ се обръща към починалия велик княз Владимир, казвайки: „Как повярва? Как беше подтикнат умът ти да обичаш невидимото и да се стремиш към небесните неща? Ти не си видял нито един апостол, който, след като дойде на твоята земя, склони сърцето ти към смирение, ръководен само от своето добро сърце и остър ум, ти разбра, че има един Бог.
Що се отнася до причината за обръщането на Свети Владимир към Христос, друг писател от XI век, Свети Нестор Летописец, който почитаме на (27 октомври) заявява в своето Житие на светите Борис и Глеб: „В онези години имаше един княз на име Владимир, който Той беше праведен и милостив към бедните, към сираците и към вдовиците, но се намеси Бог и го направи християнин, както и свети Евстатий Плакида (20 септември). Християн, получил името Василий при кръщението си.“
Въпреки че преподобни Нестор Летописец отбелязва, че преживяването на Свети княз Владимир е подобно на това на Свети Евстатий, точните подробности не са известни. Междувременно, по Божията воля, външни събития доведоха свети Владимир до изпълнението на желанието му. Византийските императори Константин и Василий помолили Владимир да им помогне да потушат въстанието на Фока. Владимир се съгласи, но в замяна поиска ръката на принцеса Анна Порфирогенита. Императорите се съгласиха и изпратиха духовенство и свещените прибори, необходими за кръщението на Русия.
Но когато Владимир победи Фока, те не изпълниха задълженията си. Тогава Владимир завладява Корсун, като по този начин принуждава императорите да спазят обещанието си. Той върнал Корсун на гърците като откуп за невестата си. Неговата армия е кръстена и според „Приказката за кръщението на Русия“ самият той е кръстен. Това беше през 988 г., а летописът казва, че преди Кръщението той ослепя, но прогледна, когато излезе от водата. Въпреки това Яков Мних (XI век) пише, че Владимир превзел Корсун, когато вече бил християнин, и че бил кръстен през 987 г. в имението си Василиев (сега Василков).
Когато княз Владимир се завръща в Киев, православните свещеници, които идват с него, очевидно са българи (България тогава е била подчинена на Византийската империя). Те покръстили жителите на Киев при вливането на реката, наречена тогава Хрещатик, в Днепър. Те носят със себе си богослужебни книги, преведени на славянски от св. Кирил и Методий , които почитаме на (11 май), просветителите на славяните. С тях беше и Киевският митрополит Михаил – почитан на (15 юни, 30 септември). В Киев, където хората са чували за християнството, вярата бързо се установява. На север, в Новгород, Ростов и Муром, езичеството е продължило по-дълго и са били необходими много усилия на князете и проповедниците, за да го изкоренят.
Княз Владимир беше на двадесет и пет години при кръщението на Русия. С целия плам на младостта той започва да изпълнява заповедите на Христос, особено тези за подпомагане на бедните, болните и онеправданите. Тази помощ беше предоставена в голям мащаб. В цяла Русия бедните бяха търсени и им беше дадено всичко необходимо, а болните също получиха лечение. По време на управлението на Свети Владимир държавата служеше на хората, което беше много необичайно за онези дни. В древни времена в Русия не е имало смъртно наказание. Вместо това имаше „наказание“, тоест парична глоба. Свети Владимир потвърди този обичай, като каза: „Страхувам се от греха“. Този обичай става закон и влиза в Кодекса на законите, съставен от неговия син, велик княз Ярослав, под името „Руска правда“.
Народът обичаше своя княз, възхвалявайки го в песни и епоси, наричайки го Хубавото слънце. Свети Владимир свиква старейшините на народа от цяла Русия на събрания и им устройва угощения. Споменът за тези празници е запазен и в епосите. Той построява нови градове, като Владимир-Волински (където някога е бил неговият дворец), Владимир в Суздалската земя и др. Той укрепва границите на своите владения като защита срещу съседните езически племена. За да обедини Русия, той изпраща синовете си да управляват в различни градове: Ростов, Муром, Новгород, Полоцк и други места. Скоро влиянието на варягите започва да отслабва и значението на славяните нараства. В Киев, на мястото, където са убити руските първомъченици Теодор и Йоан, той построил Десятинната църква и я посветил на Успение на Пресвета Богородица, като дарил една десета от доходите си за нейното поддържане.
Свети княз Владимир починал на 15 юли 1015 г. в любимото си село Берестов и бил погребан в църквата на Десятъка. Част от светите му мощи се съхраняват в катедралата „Света Премъдрост“, основана от неговия син, великия княз Ярослав Мъдри.
Празникът на Свети Владимир е установен от Свети Александър Невски (23 ноември) след 15 май 1240 г., поради помощта и застъпничеството на Свети Владимир при известната победа на Свети Александър над кръстоносците при река Нева. В Русия църковното почитане на Светия княз започва много по-рано. В „Словото на закона и благодатта“ на св. Иларион светият княз е наречен „апостолски суверен“, подобно на св. Константин (20 май); и неговата евангелизация на руската земя се оприличава на проповедта на Евангелието от светите апостоли.
Паметта на свети Владимир се чества на 15 юли (деня на неговата кончина) и във втората неделя на Великия пост заедно със събора на преподобните отци Киево-Печерски и на всички светии, просияли в Малорусия.
