11 март е приет за Ден на артилерията и ракетните войски на българската армия. Датата е свързана с участието на българската артилерия в решителната атака за превземането на Одринската крепост през Балканската война (1912 -1913).
Кои са ракетните войски на българската армия?
Ракетните войски на България са род войски, част от българската армия, създадени през 1960 г.
В Българската армия са застъпени Ракетни войски (от 1960 година) и Артилерия (от 1878 година) и Зенитно – ракетни войски (също от 1960 години).
На 11 март 1913 година в 13:00 часа започва артилерийската подготовка за атаката на Одринската крепост. В чест на тази историческа победа, през 1993 година се отбелязва за първи път празникът, посветен на щурма и превземането на крепостта.
Победата при Одрин – блестящо военно постижение
Всеки народ пази в паметта си бележити дати, които олицетворяват неговия дух и героизъм. За нас, българите, 11-13 март 1913 година са дни на изключителен подвиг и непоколебима решителност. Тези два дни се превръщат в символ на националната доблест и военния гений на българската армия.
Преди 110 години българските артилеристи постигат немислимо – с изключителна храброст и военна стратегия превземат една от най-укрепените крепости в Европа. Тази победа остава в историята като образец на безстрашие, самоотверженост и военна мисъл.
- Одрин – върховен триумф на българското военно изкуство
Успехът при Одрин е резултат от съвместните усилия на всички родове войски – неудържимата пехота, решителната конница, изобретателните инженери и стратегическите действия на щабовете. Особено значение за победата има българската артилерия, която доказва своята мощ и тактическа гъвкавост.
Въпреки че в началото на своето развитие българската артилерия черпи вдъхновение от руските и западноевропейските школи, тя успява за кратко време да развие собствени методи и тактики. Български артилерийски иновации намират приложение в различни армии по света, като например походният ред на батареите, въведен първо у нас, а по-късно възприет от Япония и други европейски страни.
Ролята на артилерията в превземането на Одрин
Българската артилерия се отличава със своята подготовка и ефективност. За първи път у нас бойните стрелби са свързани пряко с тактиката на артилерията и се провеждат не на полигони, а в реални условия върху непознат терен. Тази практика започва в България през 1897 година, докато в Европа се въвежда чак през 1905 година.
Освен това, българската армия демонстрират високо ниво на стратегическо планиране, като за първи път в световната практика формират полкови и дивизионни артилерийски групи – тактика, която впоследствие се прилага в Първата и Втората световна война.
Друго значимо постижение е използването на авиация за коригиране на артилерийския огън. При Одрин за първи път се прави опит за регулиране на стрелбата от самолет – иновация, която променя облика на бъдещите войни.
Изобретателността на българските артилеристи
Амбициозните български артилерийски офицери се стремят не само да усвояват чуждия опит, но и да го развиват. Един от ярките примери е проектирането на 15-сантиметрова гаубица на подвижен лафет от майор Калин Найденов. Това е първата подобна гаубица в Европа, която комбинира мобилност и огнева мощ – характеристика, възприета по-късно от други армии.
Българските артилерийски успехи в областта на материалната част и тактическите методи доказват, че българската армия не само догонва, но и задава посоката на развитие в това военно направление.
За първи път българската артилерия прилага новаторски тактики и форми на огнева поддръжка, които по-късно намират широко приложение в Първата световна война. Сред тях са обезпокоителният огън, използван нощем срещу вражеските укрепления; преградният огън, създаващ непробиваема защитна завеса; барабанният огън, концентриран върху мястото на пробива; и огненият валяк, под чиято защита на 13 март сутринта напредва победоносната българска пехота.
До атаката при Одрин няколко крепости са подложени на щурм, но никъде обсадната артилерия не е използвана с такава изненада за противника и с толкова масиран и координиран огън. Пример за това е зоната Айвазбаба – Айджийолу – Кестенлик, където на 12 март 1913 г. от 4:30 ч. сутринта в продължение на шест часа непрекъснато падат снаряди от 78 обсадни оръдия, половината от които водят флангов огън, докато още 40 полеви оръдия обстрелват фронтално. Такава огнева мощ никога дотогава не е била прилагана с такава ефективност.
Българската артилерия демонстрира пред военния свят безсилието на дори най-модерните крепости срещу разрушителната сила на добре организирания артилерийски огън. Победата при Одрин привлича вниманието на военни експерти от цял свят. При Люлебургас – Бунархисар българската артилерия нанася невиждани загуби на противника, като според кореспондент на британския „Таймс“ 60% от убитите и ранените турски войници са жертви именно на артилерийския огън.
През Балканските войни нито една от воюващите страни не разполага с артилерийски резерви. Единствено българското командване създава такъв преди Междусъюзническата война, осигурявайки стратегическа преднина. В Първата световна война българската артилерия значително повишава своите организационни и бойни способности, като изиграва ключова роля в разгрома на сръбската и румънската армии. Въпреки численото превъзходство на противника, артилерийската мощ позволява на българските войски да задържат позициите си на Солунския фронт в продължение на година и половина срещу армии с дългогодишни традиции.
Ако трябва да се опише великото дело при Одрин с едно изречение, то би било: рисковано замислено, стратегически организирано и блестящо изпълнено. Победата при Одрин остава един от най-големите триумфи на българския военен гений и ще остане завинаги сред най-славните страници на нашата история. Дълг на поколенията е да помнят и почитат този подвиг. Генерал-майор Пантелей Ценов, инспектор на артилерията по време на Балканската война, пророчески заявява: „Денят 26 март (по стар стил) да се утвърди като вечен празник на българската артилерия, за да се разказва от поколение на поколение за този славен подвиг и той да бъде пример за идните поколения.“
Защо е важен този ден?
Денят на артилерията и ракетните войски на Българската армия, който се отбелязва на 11 март, има значимо историческо значение за българските въоръжени сили. Тази дата е свързана с важни събития в историята на българската военна артилерия:
- Исторически контекст: На 11 март 1913 година по време на Балканската война (1912-1913), българската артилерия играе ключова роля в битката при Лозенград. В тази битка българските артилерийски части демонстрират висока ефективност и професионализъм, което допринася за победата над османските войски.
- Признание и чест: Отбелязването на този ден служи като признание за труда и жертвите на всички военнослужещи, които са служили и продължават да служат в артилерийските и ракетните войски на България. Това е начин да се отдаде почит на техния принос към националната сигурност и защита.
- Образователна стойност: Празникът също така има образователна функция, като напомня на обществото за важността на артилерията и ракетните войски в съвременната военна стратегия и тактика. Той подчертава необходимостта от поддържане на силни и добре оборудвани въоръжени сили.
- Морал и дух: Отбелязването на този ден повишава морала и духа на военнослужещите, като им показва, че тяхната служба и усилия са оценени и уважавани от обществото и държавата.
Тези фактори правят 11 март важен ден за Българската армия и за цялата страна, като подчертават значимостта на артилерията и ракетните войски в защитата на националната сигурност и суверенитет.
Как да го отбележим?
Отбелязването на Деня на артилерията и ракетните войски на Българската армия може да бъде организирано по различни начини, в зависимост от мащаба и ресурсите, с които разполагате. Ето няколко идеи как можете да отбележите този ден:
Официални мероприятия:
- Церемонии и паради: Организирайте официални церемонии и паради, където могат да участват както действащи военнослужещи, така и ветерани. Парадите обикновено включват маршировки, демонстрации на военна техника и тържествени речи.
- Полагане на венци и цветя: Посещение на паметници и мемориали, свързани с артилерията и ракетните войски, и полагане на венци и цветя в знак на почит.
- Тържествени събрания: Провеждане на тържествени събрания и срещи, където могат да бъдат поканени представители на правителството, висши военни чинове и обществеността.
Образователни инициативи:
- Лекции и семинари: Организирайте лекции и семинари, посветени на историята и развитието на артилерията и ракетните войски в България. Поканете експерти и историци, които да споделят своите знания и опит.
- Изложби и музеи: Посетете или организирайте изложби в музеи, свързани с военната история, където посетителите могат да видят експонати и документи, свързани с артилерията и ракетните войски.
Социални и културни събития:
- Концерти и театрални постановки: Организирайте концерти или театрални постановки, посветени на темата за военната служба и героизма на българските военнослужещи.
- Филмови прожекции: Проведете филмови прожекции на документални и художествени филми, които разказват за участието на артилерията и ракетните войски в различни военни конфликти.
Лични инициативи:
- Социални медии: Споделете информация и снимки, свързани с деня, в социалните мрежи, за да информирате и ангажирате повече хора.
- Лични посещения: Ако познавате ветерани или действащи военнослужещи, посетете ги лично и им благодарете за тяхната служба и принос.
Училищни и младежки програми:
- Уроци по история: Включете уроци по история в училищата, посветени на ролята на артилерията и ракетните войски в българската военна история.
- Състезания и игри: Организирайте състезания и игри, свързани с военната тематика, за ученици и младежи, за да ги запознаете с историята и значимостта на тези войски.
Най-важното е да се създаде атмосфера на уважение и признателност към хората, които служат и са служили в артилерийските и ракетните войски на България.
Заключение
Денят на артилерията и ракетните войски – 11 март – не е просто отбелязване на една историческа дата, а символ на българския военен гений, стратегическо мислене и безпримерен героизъм. Победата при Одрин доказва, че българската армия може да постигне немислимото, благодарение на високия професионализъм, иновациите и смелостта на своите военнослужещи.
Днес този празник е не само почит към миналото, но и вдъхновение за бъдещите поколения – напомняне, че силата на един народ се крие в неговата памет, доблест и готовност да защитава своето отечество. Затова 11 март трябва да остане завинаги в сърцата ни – като ден на чест, уважение и национална гордост.
Остави коментар или се абонирай за нашия бюлетин, за да получаваш още вдъхновяващи съвети директно в пощата си! Празниците и световните дни не са просто дати в календара — те са възможности да внесеш светлина, радост и смисъл в живота си. Нека всеки ден бъде повод за празник, изпълнен с малки чудеса и големи мечти! А ако търсиш нещо повече от вдъхновение, включи се в екипа на HappyMarket.bg и открий свят на нови възможности, където креативността и стремежът към по-добро се срещат. Заедно можем да създадем не само прекрасни моменти, но и бъдеще, изпълнено с успех и щастие!
