Нека спрем ефектът на демотивация на утвърждението: Съдба! Нищо не мога да направя! Не веднъж сме чували фразата: Съдба и нищо не мога да направя, а най-вероятно всеки ден, по няколко пъти… Истината е, че в много голяма степен ВСИЧКО е в наши ръце! Знайте, че нашите мисли и думи имат способността да се материализират! Чрез думите, които изговаряме и изборите, които правим, ние създаваме пътищата си, по които ще трябва да преминем след това.
Моля, преди да продължите да четете, обърнете внимание, че съдба и карма са две различни понятия, въпреки, че много често се смятат за синоними.
Произходът на думата „карма“ идва още от древния санскрит, което означава ДЕЙСТВИЕ!
Защо e добре да рекламирате в онлайн списание www.happywoman.bg
Признаци на свръхестествена любов или защо 1+1=1?
Защо няма случайни неща? И защо Вселената ни изпраща точно определени хора?
Болестите – нечутите „викове“ на Душата, по пътя на духовното Възнесение и ДНК трансформация
ЗАКОНЪТ и справедливостта на ВРЕМЕТО: За всички постъпки ще бъдем или възнаградени, или наказани
Ето как несъзнателно се демотивираме, с честата употреба на фразата: Съдба! Нищо не мога да направя!
Нека да уточним, че в тази статия не става дума за религии, учения, практики и т.н. Всеки е свободен да вярва, в това, към което го тегли сърцето му! Между другото в Свещените писания, е ясно записано, че всеки от нас идва на този свят с право на свободна воля. И така можем да променяме животът си. В каква посока, зависи от изборите, които ще направим по житейския път.
Нека не режем „крилете“ си, с които сме духовно нада, с фразата: Нищо не мога да направя, това е просто съдба.
Никога не бива да се обезсърчаваме така… Не трябва да падаме духом! А да поемем отговорност за собствените ни мисли, думи и действия, защото нашата съдба си е в нашите собствени ръце.
Само малка част от събитията, които се случват по житейският ни път са с предопределен характер. Обикновено това е нещо неизживяно или незавършено в минали животи. Изключение правят душите от по-висшите светове, дошли на земята със специална мисия.
Подкрепяйки този начин на мислене, ние чисто и просто, напълно доброволно се отказваме от даденото ни право на избор, а именно – да мислим осъзнато, като по този начин да оформяме собствения ни свят. Лишаваме се от възможността да се трансформираме и да израстваме по духовната стълбица. Необходимо е да бъдем адаптивни.
С помощта на притчата за двете жаби, ще си обясним доста по-лесно дълбокия смисъл на тази статия.
„Имало едно време две жаби. Един ден по някакъв начин те се озовали в мазето. Видели голям съд пълен с мляко, покатерили се и паднали вътре.
Те започнали да се задушават и да се давят, но въпреки това не губили желанието си за живот. С всички сили се опитвали да излязат от съда с мляко. Но стените му били високи, хлъзгави, а жабите безкрайно се уморили, силите им били на изчерпване.
Една от двете, вече била толкова уморена, че си помислила: „Не! Невъзможно е да се измъкна оттук, нямам сили, вече. Защо да се опитвам, след като е ясно, че ще бъде напразно? По-добре да се удавя, вместо да се боря.“
И, наистина, тя взела това решение, свила крачета и вместо да се бори до сетен дъх, тя се отпуснала и се удавила.
При втората жаба нещата не били, както при първата. Тя си помислила, че винаги ще има време да се удави, но сега ще се бори, докато диша. Повярвала си, че има необходимите сили, докато крачетата й могат да се движат. Така започнала да се блъска още по-силно. Вместо да се обезсърчи или да изпадне в самосъжаление, тя се борела за животът си.
От умора жабата започнала да губи съзнание, започнала да се дави, но не се предала, а продължавала да плува.
Внезапно почувствала, че под краката й има нещо стабилно, силно и надеждно. Тя осъзнала, че стои върху бучка масло. На мигът й хрумнало, че със собствените си крачета и неспирно движение, е избила маслото от млякото.
Усетила стабилната повърхност под краката си, жабата изскочила от дълбокия съд и се спасила, благодарение на своята вяра в собствените сили, увереност, упоритост и постоянство.
Никога не се отказвайте и никога не падайте на колене пред препятствията! Колкото и да ви е трудно – продължавайте напред, докато дишате, изход винаги има.“
Печели този, който не се отказва.
Притчата за двете жаби ни дава ясна представа, че не е съдба, а са наши избори и действия. Но е факт, че има последствия от нашите решения. Понякога са неприятни. В повечето случаи имаме възможност да се поправим, допуснатата грешка не означава, че нямаме право на поправка. От съществено значение, е при допусната грешка да си изведем поука и да не я повтаряме.
Както се казва в нашата народна мъдрост – Всичко е поправимо, докато сме на този свят. Докато човек е жив, той може да коригира почти всичко в себе си и около себе си. Просто трябва да се сбогуваме с идеята, че „съдбата“ е отговорна за нашите избори и да се опитаме да променим, каквото можем. Дори и да не си получи на 100%, но и 50% е по-добре от нищо. Всичко ще си заслужава!
Ние сме творци на собствената си съдба!
Това е лесно обяснимо, съгласно законите на физиката, познати и като Закони на Вселената. Всеки звук има собствена вибрация. Всяка мисъл има точно определена честота. Всяка дума оказва конкретно влияние на материята и пространството. С думите и мислите си, ние градим съдбата си, а не някой друг… Можем ли осъзнато да градим собственият ни живот?
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
