Какво поражда този дразнещ шум, който смущава съня на околните и нерядко пречи на самия хъркащ? Опасен ли е за здравето и има ли лек срещу него? Причините, които предизвикват хъркането, могат да бъдат много различни.
При около 20% от хората горните меки тъкани и задните сводове на небцето спадат надолу в посока към езика. При около 30% от хъркащите отпускащият се назад език препречава дихателните пътища. При другите 50% от шумно спящите се наблюдава смесена картина, при която мястото на нарушението не може да бъде ясно установено.
Хъркането може да бъде опасно
Често засегнатите разбират за нарушенията на нощното си дишане, едва когато изнервените им партньори заговорят за това. Специалистите съветват подобни сигнали да се приемат насериозно – не само заради постигането на социален мир, но и заради собственото здраве. Студиите показват, че силното хъркане свидетелства за уязвимост към сърдечно-съдови заболявания. Опасността от преживяване на сърдечен инфаркт при хъркащите е два пъти по-голяма. Това се дължи на ограничения достъп на въздух по време на сън. Поради временния недостиг на кислород в кръвта може да настъпи увреждане на кръвоносните съдове.
Едно изследване стига до извода, че хъркащите не си почиват добре и не са бодри на следващата сутрин – те са толкова по-уморени, колкото по-силно е било нощното хъркане. Особено опасно е, че от хъркането човек може да развие сънна апнея с периодично спиране на дишането по време на сън. От нея страдат около 10% от мъжете и 5% от жените. Дневна умора, натиск в главата, суха уста, увеличено нощно потене, високо кръвно налягане или нарушения на сърдечния ритъм могат да бъдат признаци за т.нар. синдром на обструктивна сънна апнея. Затова е важно симптомите да бъдат изяснени.
Сънната апнея – голям рисков фактор
Обструктивната сънна апнея се характеризира с повтарящи се епизоди на частично или пълно колабиране на горните дихателни пътища по време на сън с продължителност 10 или повече секунди. Това е свързано с ограничено или пълно прекъсване на дихателния поток към долните дихателни пътища, хипоксемия (недостиг на кислород в кръвта) и микросъбуждания. Установено е, че различни фактори допринасят за възникване на заболяването като промени в анатомията на горните дихателни пътища, нестабилен контрол на дишането по време на сън от страна на централната нервна система и центъра на дишането, генетични фактори и др. Хората със сънна апнея са с постоянно повишен риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Затрудненото прекъснато нощно дишане е разпространено и при пациенти с налични сърдечни болести. Според изследванията близо 50% от хората с високо кръвно налягане страдат от сънна апнея.
Основни съвети срещу хъркане:
1. Поддържайте носа си колкото е възможно по-чист – Когато дишането през носа е възпрепятствано, спящият диша през устата. Ако това се случва често, отворът на дихателните пътища в устната кухина се стеснява. Така при вдишване езикът по-лесно се всмуква назад към задната стена на небцето. Затова хроничните възпаления на синусите, изкривяванията на преградната носна стена или алергиите трябва да бъдат своевременно и грижливо лекувани.
2. Справете се с алергиите – Алергиите могат не само да възпрепятстват дишането през носа, но и допълнително да предизвикат оток на лигавицата в устната кухина и така още повече да стеснят дихателните пътища. Особено коварни са алергиите срещу дървесни полени, тъй като те летят предимно през нощта. Затова е добре страдащите от поленова алергия да затварят прозорците нощем. Освен това те трябва целенасочено да лекуват заболяването си с подходящите медикаменти.
3. Избягвайте да лежите по гръб – Спането по гръб може да стимулира хъркането, тъй като в тази позиция на тялото езикът най-лесно може да се плъзне назад и да запуши дихателните пътища.
4. Не приемайте много течности преди лягане – Повишеният прием на течности при всички случаи стимулира набъбване на тъканите. Също медикаментите с кортизон могат да стимулират складирането на течности, което да засили хъркането. Особено неблагоприятно е пиенето на алкохол, тъй като мускулното напрежение е по-ниско и поради това между другото се наблюдава отпускане на мускулатурата на устната кухина.
