Днес почитаме Света Варвара. В българската фолклорна традиция има поговорка за Света Варвара, която гласи: „Варвара вари, Сава меси, Никола гости гощава“.Счита се, че тя е сестра на Св. Никола и е покровителка на плодородието, децата, болестите и птиците. На 4 декември, с празника на Света Варвара, се слага началото на зимните празници в българската народна традиция. От този ден започваме да участваме в празници, свързани с Коледа и Нова година.
По българския календар Декември е дванадесетият месец с красивото име „просинец“. Това е старобългарска дума, която носи в корена си значение „блестящ“, лъчезарен“ и произлиза от индиевропейската дума „бхерать“. Предания по нашите земи разказват, че през декември денят започва да „просиява“, да расте и сияе. В някои региони на България наричат декември Никулденски.
С какво свързваме Света Варвара?
На 4 декември стопанката на дома опича малки питки („къпани питки“), наречени „кравайчета“ за момчета и „куклички“ за момичета. Вари се боб, царевица, жито, леща и се раздават на комшиите за здраве и да омилостивят Шарката. В народните поверия светицата е покровителка на децата и болните и се нарича Баба Шарка. Жените слагали питка, мед и кърпа близо до огнището, за да дойде тя, да опита и да си отиде.
Празникът носи името още „Женска Коледа“, защото само жени и момичета участват в традиционните ритуали. Пременени в нови носии, те обикалят домовете пеят за здраве на стопаните и носят благословение. На този ден, в който почитаме Света Варвара се извършават гадания коя девойка за кого ще се омъжи.
Коя е Света Варвара?
Света Варвара е великомъченица, последователка на християнската вяра, родена през 3 век. Тя е родена в Никодимия, Мала Азия. Има твърдения, че светицата е родена в българските земи, в село Елешница, край Разлог. Младата Варвара живее в семейство на аристократ, била е изключително красива и баща и решава да я затвори в кула, за да я предпази.
Младата девойка има желание да омъжи и успява да измоли благоволението на баща си да я пусне. Така тя се запознава с християни и приема християнската вяра. Бащата е разярен, че тя се отказва от почитта към традиционната религия и нарежда да я накажат. Тогава е имало силно гонение на християни и това улеснило решението му и тя бива обезглавена. Още от тогава се носят легенди, че около гробницата й се случват чудеса.
Защо я почитаме?
Света Варвара е една от най-почитаните светици в православния свят, а денят й – 4 декември – е важен празник в българския народен календар. Почитането на Света Варвара се дължи на няколко причини:
Покровителка на починалите: Света Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт, тези, които не са имали време да се покаят и причестят. Вярва се, че тя се застъпва за душите им пред Бога.
Покровителка на миньорите: В някои страни, като Полша, Света Варвара е покровителка на миньорите. Това се дължи на опасната природа на тази професия и вярата, че светицата защитава миньорите от злополуки.
Покровителка на децата: В някои региони на България тя се е считала за покровителка на децата от болести, особено от дребна шарка. Затова я наричали „Баба Шарка“ и жените правели специални „къпани“ питки за здравето на децата.
Символ на вярата: Историята й е пример за непоколебима вяра и готовност да пожертваш всичко в името на Христос. Тя е била мъчена и убита от собствения си баща заради вярата си, което я превръща в модел за подражание за всички християни.
На какво ни учи тя?
Света Варвара ни учи на няколко важни неща:
Непоколебима вяра: Историята на Света Варвара е пример за дълбока вяра в Бога, която тя запазва дори пред лицето на мъчения и смърт. Това ни учи да бъдем постоянни в своите убеждения и да не се отказваме от вярата си, дори когато срещаме трудности.
Готовност за жертви: Света Варвара е готова да пожертва всичко – живота си, семейството си – заради своята вяра. Това ни показва, че истинската вяра изисква жертви и че трябва да сме готови да се откажем от някои неща, за да следваме Христос.
Състрадание към ближните: Света Варвара се смята за покровителка на починалите и на болните. Това ни учи на състрадание към страдащите и на желание да помогнем на тези, които се нуждаят от нашата подкрепа.
Сила на духа: Въпреки мъченията, които претърпява, Света Варвара запазва спокойствие и достойнство. Това ни показва, че силата на духа е по-важна от физическата сила и че можем да преодолеем всяко изпитание, ако имаме вяра в Бога.
Какво още можем да научим от нея?
Важността на семейството: Въпреки конфликта с баща си, историята на Света Варвара ни напомня за важността на семейните връзки и за това, че трябва да се стремим към помирение и прошка.
Значението на личния избор: Света Варвара избира да следва Христос, въпреки противопоставянето на семейството и обществото. Това ни учи, че всеки от нас има право на личен избор и че трябва да следваме сърцето си.
Красотата на вярата: Животът на Света Варвара е пример за това как вярата може да преобрази човека и да му даде сила и надежда.
Защо е важно да помним Света Варвара:
Почитането на Света Варвара ни помага да:
Запазим жива вярата в Бога.
Да бъдем по-добри хора.
Да се грижим за ближните си.
Да намерим сили да преодолеем трудностите в живота.
Как можем да почетем паметта й?
Почитането на паметта на Света Варвара е дълбоко вкоренена традиция в българската култура. Има много начини да изразим нашето уважение и благодарност към нея:
Църковни обреди:
Посещение на църква: На 4 декември, деня на Света Варвара, е добре да посетим църква и да участваме в празничното богослужение.
Молитви: Молитвите към Света Варвара са един от най-пряките начини да изразим нашата вяра и да поискаме нейното застъпничество.
Запалване на свещи: Запалването на свещ пред иконата на Света Варвара е символ на нашата вяра и надежда.
Традиционни обичаи:
Приготвяне на обредни ястия: Традиционно на този ден се приготвят „къпани“ питки, варива и други ястия, които се смятат за благословени.
Посещение на гробовете: Можем да посетим гробовете на починалите близки и да се помолим за тях.
Даряване на храна: Според стари обичаи, на този ден се дарява храна на бедните и нуждаещите се.
Съвременни начини за почитане:
Четене на житието на Света Варвара: Познаването на историята на светицата ни помага да разберем по-добре нейните добродетели и да се стремим да ги подражаваме.
Споделяне на истории и легенди: Можем да споделяме истории и легенди за Света Варвара с децата и близките си, за да предадем тези традиции на следващите поколения.
Доброволчество: Даряването на време и усилия за благотворителни каузи е един чудесен начин да почетем паметта на Света Варвара и да помогнем на нуждаещите се.
Празникът Света Варвара в България
В България този ден, в който почитаме Света Варвара се нарича с различни имена – Варваринден, Варварица, Варвардан. Православието почита светицата като покровителка на тези, починали от внезапна смърт. Тя пази децата, домашните птици, предпазва от болести, особено от шарка.
Ето какви са обичаите, изпълнявани на Света Варвара:
Трапеза
На 4 декември, домакинята приготвя варива (боб, леща, царевица, пшеница), като всички в дома хапват от тях, за да има благословия за добре реколта на полето. Раздава се на съседите. Жените правят малки питки, намазват ги с мед, захар, петмез и ги дават на децата за здраве. Не се споменава името на болестта, защото се счита, че тя ще те чуе и ще дойде. Не се яде люто или кисело зеле, за да не се ядоса болестта.
Погача
Стопанката слага на трапезата постни ястия, питка с мед, боб, пълнени пиперки, ошав и прекъдява. Трапезата на празника се прекъдява („кадилка“) от най-възрастната жена в дома. Тя взема обредната погача, вдига я високо и я разчупва над главите на хората, за да бъдат високи както посевите, така и децата. В огнището гори голям пън, чиято пепел се използва да се ръси с нея по нивите за плодородие.
Пали се „варварска свещ“ върху хляба. Тя се използва отново в другите две кадени вечери – Бъдни вечер и Сурва. Тази свещ се пази цяла година и се смята, че има магическа сила да помага. Когато стопаните имат трудности, ако вали град, има буря или домашните животни ражадат трудно, се пали и вярва,че всичко ще се нареди.
Птиците
На Света Варвара се извършва ритуал, който се отнася за кокошките. Домакинята им хвърля царевица и изрича: „Яжте, за да се съберете, да не се губите и да не ходите по други дворове“.
За децата
Рано сутрин на кръстопът се събират нечетен брой деца, които носят дърва и малко боб. Запалават огън, варят боба в гърне и когато бобът е готов, изваждат зрънца и слагат на колената си. Подреждат се в кръг и всяко дете трябва да изяде зрънцата, без да ги взема с ръце. Децата и майките прескачат огъня три пъти, вземат дръвце от огъня и си тръгват. Останалите неща се пазят против болести и особено против шарка.
За момите този ден е бил време за гадаене за кой момък ще се омъжат.
