Мъдра притча за вярата. Притчите за вярата и животът помагат да преосмислите поведението си и какво се случва наоколо. Може ли вярата да притежава необикновена сила? Има ли граници? Или ограниченията са само проекция на човешкият ум?
Ако искате да погледнете на заобикалящият ви свят и животът по различен начин, ви съветваме да прочетете тази мъдра притча за силата на вярата.
„Лъжата и голата Истина”–притча на 200 години…
Притча за страха и тревожността
Всички сме родени със сърце на орел (Притча за орела и пилето)
Притча за трите въпроса на ЖИТЕЙСКАТА ФИЛОСОФИЯ
Притча за връзката богатство-вътрешна сила: “Чекът на Джон Рокфелер”
Притча за невероятната сила на вярата
Веднъж един слънчев лъч казал на самото слънце:
– Всеки ден се спускам до Земята, топля и осветявам всичко наоколо, но много бих искал да стопля сърцето на човека.
– Е, щом е такова твоето желание, можеш да капнеш капка слънчев огън в сърцето на човека, позволило слънцето. Този огън ще му помогне да стане велик творец. Но ти трябва внимателно да избереш най-добрите хора за това.
На следващия ден слънчевият лъч отново поел към Земята. Докато „пътувал“ в пространството се замислил: „Как мога да разбера кой измежду хората е най-подходящ? Та те са милиарди…“
Щом се приближил до повърхността, доловил тъжните мисли на един човек: „Не мога да направя нищо. Имам мечти, но сякаш нещо все ме спира.“ Човекът мечтаел да стане художник, но станал бояджия. Влюбил се в едно момиче, но тя не му отвърнала на чувствата.
Слънчевият лъч го доближил и му „нашепнал“:
– Млади човече, имаш талант, младост и сръчни ръце! Давам ти от моят огън!
И мигом слънчевият огън пламнал в сърцето на човека и го накарал да вдигне очи, да изправи рамене, а сърцето му да забие лудо от вълнение. Той грабнал боите и нарисувал неземно красив букет за своето момиче, което толкова му било на сърце. Когато й подарил картината, момичето възкликнало:
– Но това е истинско чудо! Момичето толкова се зарадвало, че прегърнало и целунало момчето.
Младият мъж бил толкова въодушевен и уверен в себе си, че боядисал къща, а собственикът й останал възхитен от таланта на художника:
– Мислех, че си обикновен бояджия, но ти си истински художник! Творец! Ти преобрази къщата ми и я превърна в произведение на изкуството!
Така с вяра в сърцето момчето станало велик и известен художник.
Когато лъчът се върнал към слънцето, казал виновно:
– Забравих, че трябваше да намеря най-добрите хора, които да бъдат достойни за слънчев огън. А, аз го дадох в сърцето на първият човек, чийто мисли „дочух“. Съжалявам! Следващият път ще бъда по-внимателен.
Слънцето само се усмихнало и с радост отвърнало на лъча:
– Ти просто повярва в човекът! А непоклатимата вяра и необходимата подкрепа имат потенциала да превърнат всеки човек в творец, защото именно това помага за преодоляване на всякакви препятствия, страхове и съмнения.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
