Това е… последното ми сбогом с теб. От този момент приключвам. Мразя да съм тази, която ще го каже, но приключих с опитите с теб. С нас. Илюзия. Мечта. Грешка. Напразна надежда. Разбито сърце. Болка. Тъга. Огорчение. Ненавист. Гняв. Отмъщение. Примирение. Мир. Спокойствие. Облекчение. Свобода.
Защо e добре да рекламирате в онлайн списание www.happywoman.bg
Никога не съм се отказвал и знаеш, че отказването е нещо, което мразя най-много, но този път не ми остава друга възможност. Всъщност ти не ми остави друга възможност.
Мразя да прекъсвам всички връзки от времето, когато бях щастлив. Но мина известно време, откакто за последен път почувствах истинско щастие или откакто усетих, че любовта ми е реципрочна. Споделена. Красива. Стигнах до момента, в който осъзнах, че съм се хванала да се държа за нещо, което може би никога не е съществувало.
Мразя това усещане и нуждата да опитам още един път. Нещо (вероятно моето наивно и слабо сърце) продължава да ми казва, че може би ако му дам още един шанс, ще успеем. Може би ако се постарая повече този път, нещата ще бъдат различни.
Единственият проблем е, че никога не съм била аз тази, която трябваше да ни даде още един шанс. Никога не съм била аз тази, която трябва да се старае повече и да влага повече усилия във всичко това. Продължавам да си повтарям, че не съм тази, която оставя тази връзка в дълг. И ще се уверя, че продължавам да си напомням за това. Наистина ми помага да облекча болката.
Уморена съм от непрекъснато премисляне. Уморих се от болката в сърцето ми толкова дълго. Душата ми е повече от уморена от втори шанс. Уморих се да опитвам. Приключих да влагам всичките си усилия в някой, който живее в името на славата. Човек, чиято гордост е по-важна от собственото му съществуване. Щастие. Живот.
Престанах да се съмнявам дали струвам достатъчно само защото някой, с когото съм, не иска да положи усилия. Мразя да съм тази, която винаги трябва да настоява да прекарва време с теб – не заслужавам ли и аз да получа малко внимание? Трябваше да знам, че мога да разчитам на теб толкова, колкото ти можеш да разчиташ на себе си.
Грозната истина е, че никога не си бил несигурен в мен. Единственият проблем е, че си го проектирал върху нашите отношения. Направих всичко, за да ти докажа, че ме имаш и ти не направи нищо, освен да ме проваляш отново и отново.
Приех и се влюбих в теб такъв, какъвто беше, и щях да продължа така още хиляда години, но чувството не беше взаимно.
Ти ме накара да се съмнявам във всичко, което съм, и винаги съм се чудила какво е това, което трябва да променя, за да ме забележиш. Истината е, че собствените ми очаквания ме нараняват. Изчерпах се от идеи да те накарам да ме обикнеш отново или изобщо да те накарам да ме уважаваш. Да погледнеш на мен с други очи. Очите на любовта.
Сега оставам несигурна за всичко, което имахме преди. Ти ме накара да поставя под съмнение всичко, което сме преживяли заедно и всичко, което чувствах. Ти беше наясно от самото начало, че не съм правилният човек за теб, така че защо остана и продължи да ме водиш? Исках това да си заслужава. Наистина го направих.
Не бих искала да поглеждам назад към предишните няколко месеца и да ги гледам като пълна загуба, но това чувство бавно влиза под кожата ми.
Не бих искала да видя, че съм пропиляла времето си и цялата си любов за някой, който го приема за даденост. Приключих с опитите да те накарам да ме забележиш. Да ме обичаш. Да ме оцениш. Време е за ново начало. Без теб. Само с мен. Защото единственото сигурно нещо в този живот е, че човек има само и единствено себе си.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Най-страшната битка е тази между сърцето и ума! Когато знаеш, че трябва да продължиш напред
Разбитото сърцето се лекува – с нова любов, много по-истинска от предишната
Рано или късно се появява в живота ти онази жена, която пленява сърцето ти
