Когато става въпрос за родителство, силата на нашите думи към детето не може да бъде подценена. Нашият избор на думи може или да повдигне и вдъхнови децата ни, или да ги накара да се почувстват наранени и обезсърчени. Като родители нашите думи са силни. Те имат способността или да изградят нашите деца, или да ги съборят. Нашият език може да се използва за свързване или отблъскване на децата ни.
Ето защо е важно да подбираме внимателно думите си и да избягваме да казваме неща, които могат да наранят или навредят на самочувствието на нашите деца. В тази връзка има определени фрази или твърдения, които трябва да избягваме да казваме на децата си на всяка цена. Тези фрази могат да бъдат вредни и потенциално да причинят дълготрайно емоционално увреждане.
Как да научим детето да ни слуша
Какво да обсъдите с партньора си, преди да имате бебе
6 неща, които никога не трябва да казвате на детето
1. „Ядосваш ме!
Когато става въпрос да споделите чувствата си с детето си, най-добре е да поемете отговорност, вместо да ги обвинявате за това как се чувствате. Разбира се, техните действия влияят на вашите мисли и чувства, но детето ви не е виновно. Когато обвиняваме другите за това как се чувстваме, ние незабавно даваме силата си и увеличаваме откъсването и отбраната.
Вместо да кажете „Вие ме ядосвате“, опитайте се да кажете нещо като „В момента имаме труден момент. Забелязвам, че започвам да се ядосвам точно сега. Моята работа е да успокоя тялото си надолу…“ Моделирането как да етикетирате емоциите и начините, по които управлявате чувствата си, учи на емоционална регулация и изгражда доверие.
2.,,Спри да ми говориш! Махай се!“
Обичайно е да се затваряте и да искате всички да ви оставят на мира, когато се чувствате претоварени с родителството. Въпреки това, поемете отговорност да заемете място, вместо да изгоните детето си насила. Това звучи като: „В момента се чувствам претоварен и имам нужда от място. Отивам да си взема вода. Ще се върна.“ И след това отделете време за разбор, след като всички се охладят.
3.„Това е нелепо! Как може да се разстройваш заради това?“
В случай, че вашият сладък малчуган се е превърнал в емоционален и нестабилен тийнейджър, сигурно често около вас се размотава кисела и разстроена физиономия, получена в следствие от незначителни дреболии. На вас не ви е понятно защо той би треснал вратата и би се затворил в стаята си за 3 часа, само защото приятелката му не му е отговорила на съобщението в продължение на 2 мин. и 35 сек.
За вас поведението му изглежда абсурдно, това е ясно, но вие мерите по стандартите за възрастен човек. Опитайте се да вникнете в неговите чувства. Ако детето ви се чувства неразбрано и отхвърлено, ако смята проблемите си за омаловажавани, то ще се отдръпне, ще стане по-гневно, разочаровано и мрачно. Вие не искате това, нали?
4.„Ако продължаваш, ще те накажа“
Когато детето плаче, това може да има различни причини. И почти винаги е съпроводено с възбуда, поради прякото усещане на сълзите, които се стичат по бузите му.
Заплашването с наказание само ще увеличи тревожността му и може да доведе до много по-трудно овладяване на емоциите.
Когато предлагаме като решение на проблема някакво насилие (а наказанието е точно това, независимо от вида си), ние караме детето да не се чувства в безопасност, дори и с най-близките си хора. Което пък ще го направи безчувствен възрастен.
5.„Добрите деца не крещят“
Нищо подобно! Дори много добрите и послушни деца понякога биват провокирани и крещят така, че ви иде да потънете в земята от срам. Но като казвате това на детето ви, вие без да искате правите сравнение между него и онези деца, поставяйки ги в двете крайности: добри и лоши. Как смятате, че би се почувствало едно дете, когато собствените му родители го определят като лошо?
6.,,Защо не можеш да бъдеш повече като брат/сестра си?!“
Можем да кажем тези неща в опит да мотивираме детето си да прави различни избори, но правенето на сравнения между братя и сестри само подхранва съперничеството и ниското самочувствие. Децата започват да правят по-добър избор, когато се почувстват по-добре за себе си и позицията си в семейството.
