Как проблемите ни „пътуват“ от годините на детството ни, разкриват специалисти. Ако детето опознава света около себе си, без родителски ограничения, то научава за живота и придобива ценен практически опит. Ако родителите правят всичко възможно да защитят детето си от „опасностите“ на този свят и не му позволяват да „изпадне в беда“, в бъдеще такъв човек ще израсне плах, безинициативен и пасивен. И едва ли ще успее много в живота.
Травми от детството, които ни пречат, когато пораснем
„Котешки езичета“ от тефтера на баба: тънки, хрупкави, много вкусни бисквити от детството
Д-р Неделя Щонова: Тялото се нуждае от вода, за да изгаря мазнините
Често родителите не мислят за последствията от ограниченията, забраните за дейност, независимост, накърненото любопитство на детето… И тогава възрастните деца и техните родители се чудят: „Защо в живота възникват толкова много проблеми?“ За да знаете „защо“, трябва да разберете причините, произходът им. Хората, особено по-възрастните и тези, които имат определени трудности в живота – проблемна кариера, вечна липса на пари, токсични отношения в семейството – често си мислят: „Защо имам проблеми? Откъде изобщо идват?“
Замисляли ли сте се над подобни въпроси поне веднъж досега?
Нека се опитаме да разберем заедно. Ражда се дете. В семейството цари радост, нежност, възхищение и задоволяване на неотложните нужди на новия член у дома. Но след това бебето пораства и започва да тества независимостта си: иска да докосва, вкусва, слуша всичко… Ами родителите?
Някои се радват с бебето на първите издънки от неговата независимост, предоставят му широки възможности за тези негови тестове (разбира се, в разумни граници, така че да го предпазят от опасност за живота и здравето), като внимателно придружават първите му стъпки и начало… Детето в тази ситуация, действайки самостоятелно чрез проба и грешка, стъпка по стъпка, развива уменията си, задоволява любопитството си, прави собствени изводи, стреми се да овладее нови пространства от заобикалящата го действителност, учи се да бъде сръчно, успешно и да преодолява възникващи препятствия.
Какъв възрастен мислите, че ще стане от такъв малък човек? Ще има ли много неразрешени проблеми в живота му като възрастен? Ще може ли такъв човек да се справи със сложни проблеми в обучението и работата?
Как ще се държи такъв човек, който е активен от детството си, в семейството: ще плаче ли и ще се оплаква, лежейки на дивана, чакайки помощ от родителите си, ръководството, съпруга (съпругата), или ще предприеме стъпки за преодоляване на препятствията и да установи открито, приятелско взаимодействие с неговата среда?
Отговорът е очевиден, разбира се! Този човек е свикнал с независимост, активност и предприемчивост от детството. Не е ли така?
Ами родителите на другото бебе? Те, страхувайки се „ако нещо се случи!”, се грижат за детето, не му позволяват да слуша (непозволено!), да гледа (нежелателно!), правят вместо него това, което то може да върши само (иначе неволно ще сгреши). От „любов към детето” му „завързват очите, ушите, устата, връзват му ръцете и краката”. По време на обученията психолозите често ясно демонстрират на „любящите“ родители удоволствията на въображаемата си любов, като ги карат да изпълнят упражнение.
Упражнението се изпълнява само веднъж (и трябва да признаете, че картината е тъжна), а детето е принудено да живее годините на възрастен в подобно състояние!
Какви са последствията от родителските ограничения? Ще може ли това дете в това състояние да общува ефективно с връстниците си, да задоволява нуждите си, да се развива пълноценно и да бъде любознателно? Какъв човек мислите, че ще порасне от такова дете? Дали животът ще бъде лесен за него? Ами хората около него? Очевидно е, че всички действия и думи на „любящите“ родители влияят негативно върху развитието на детето и целия му бъдещ живот.
Уважаеми родители, отговорността за това какъв живот ще живее едно дете – самостоятелен или пасивен – е на вас. Имаме силата да осигурим на нашето любимо дете условия за собственото му развитие: възможност да опитва, да греши, да преодолява, да взема решения, да развива предприемчивост, активност, смелост…
А ние, родителите, докато детето е малко, винаги сме там, ще го подкрепим, ще го посъветваме, ще намерим точните думи и ще вдъхнем увереност. Разбира се, ще научим и това. О, колко трудно е да видите неуспешните опити на вашето бебе, често искате да го направите вместо него, да му крещите (в края на краищата то ни създава нови проблеми, притеснения). И ние сме хора, и ние можем да сгрешим, да се пречупим и накрая да се уморим!
Да, разбира се. Но нека винаги помним: „детето научава това, което вижда в дома си, родителите са пример за него!“ Себастиан Бранд казва това още през 17 век. Нашата задача и желание е да му дадем най-доброто от това, от което се нуждае едно дете, да бъдем винаги там, на крилете, да му помогнем да остане активно, независимо и отговорно. Това е нашата позиция, която ще му помогне в живота на възрастните, ще му позволи да не натрупва проблеми, а да ги решава, когато възникнат, да не се страхува от трудностите, да вярва в себе си!
Може да попитате, ако аз самият не съм обучен в това, как мога да помогна на детето си? Да, много хора от нашите поколения не бяха отгледани добре с примери от детството си и самите те трябва да се научат да обичат детето си, за да му дадат възможност да живее собствения си живот. Не да живеем вместо него, а да не се намесваме, но да му помагаме.
