Любовта е прекрасно чувство. Вдъхновява ни да даваме максимума от това, на което сме способни. Позволява ни да различаваме доброто от лошото и ни учи да ценим най-малките неща в живота. Но в същото време да бъдещ влюбен носи болка и всеки от нас в даден момент вероятно вече е преживял това. За съжаление този вид болка е неизбежна.
Да се влюбят е риск, който много хора се страхуват да поемат. Така раздавате частица от себе си, която не можете да си вземете обратно. Истинският проблем възниква, когато многократно давате всичко от себе си, но никога не получавайте същото в замяна. Любовта трябва да бъде инвестиция, която носи награди и за двама ви, а когато това е едностранен процес, няма как единият да не е наранен. Ето защо понякога от нея боли:
Защо боли да си влюбен?
Склонни сме към по-големи очаквания, когато сме влюбени
Когато сме влюбени, всичко, което можем да видим, са красиви неща. Копнеем за сладост и обич. Поради тези желания, ние сме склонни да имаме по-високи очаквания и когато те не бъдат изпълнени, сме наранени. Всъщност чувството на разочарование е нормално, но няма нужда да се потъвате в болката, причинена от неуспешни очаквания. Най-красивото нещо в любовта е, когато най -накрая се научим да се издигаме от неуспехите си и да се радваме на това, което имаме, а не да мислим за това, което нямаме. Това е така, защото любовта идва в различни форми и идеи и от нас зависи как да я тълкуваме, за да бъдем щастливи и доволни.
Чувстваме се наранени, когато не сме обичани
Друга причина, поради която влюбването може да бъде толкова болезнено, е, че ние също очакваме да бъдем обичани. Често обаче се влюбваме в някой, който просто не може да го прави по начина, по който искаме. Това може да бъде много болезнено. Всеки път, когато изпаднете в такова състояние, най-добре е да си припомните, че истинската любов е тази, която не иска нищо в замяна. Тя ви позволява да бъдете щастливи и доволни, така че най-вероятно просто не сте я срещнали все още.
Започваме да усещаме болката, когато осъзнаем, че сме уморени да давам
Любовта ни прави безкористни. Тя ни кара да дадем всичко от себе си като търпение, усилия и уважение. Понякога обаче започваме да се чувстваме уморени от действията си, защото просто не виждаме смисъл. Но болката от умората не означава, че трябва да се откажем от любовта. Може би това е просто фаза, в която трябва да се научим да правим крачка назад и да си починем. Когато даваме твърде много, ние също започваме да губим себе си в процеса. А чувството на умора означава, че трябва да си дадем време и пространство да дишаме, за да можем отново да обичаме пълноценно.
Любовта става болезнена, когато се опитвате да спечелите споровете
Любовта, макар че ни прави щастливи и доволни, ни кара да бъдем алчни и егоисти. Има много случаи, когато се борим срещу нашия партньор, защото искаме да получим нещо и правим всичко възможно да спечелим в спора. Когато започнем да мислим само за себе си и за това, което получаваме, тогава се нараняваме всеки път, когато се провалим в тези дребни битки. Любовта е двупосочна улица и да ходите по нея означава, че трябва да разбирате партньора си и обратно. Трябва да можете да отстъпвате взаимно, без да си причинявате болка. В противен случай единият винаги ще бъде наранен.
Когато загубим любовта, тогава най-много боли
Колкото и да ни се иска да мислим, че да си влюбен е вечно, не е така. Дълготрайните отношения не са направени само от любов сама по себе си, но и от ангажираност и компромис от страна и на двамата. Да останем верни на тези убеждения са нещата, които обикновено ни държат, без значение колко тежка е ситуацията в дългосрочен план. Понякога обаче просто не се получава. Ето защо най-болезнената част от любовта е, когато вашият партньор иска да прекрати отношенията си с вас. Това е особено мъчително, ако все още изпитвате чувства към него, а той не ги споделя. Имаме право да скърбим, когато изпитваме този вид болка. За да заздравее раната, трябва време, като то е различно при всеки.
Но заедно със скръбта, ние също трябва да се научим да я приемаме и да се изправяме, когато сме паднали, защото животът продължава, дори когато любовта избледнява. Няма как да предполагаме какво ни очаква в бъдещето, затова трябва да се подготвим за него, като се съвземем и опитаме да превъзмогнем всички негативи, които сме понесли. Всичко ще отмине, така че просто трябва да бъдем търпеливи и да не спираме да вярваме.
Любовта е безусловна и трябва да сте готови да правите жертви заради партньора си, ако и той ви отвръща със същото. Запазете обаче поне малка частица от себе си, защото именно тя би ви помогнала да превъзмогнете болката, която може да изпитате. Макар и веднъж да са ви разочаровали, не спирайте да вярвате в любовта. Може тепърва добрите неща да предстоят.
